Из Манхатън, близко бъдеще [ Елизабет и Блу ]

First topic message reminder :

Из Манхатън, близко бъдеще [ Елизабет и Блу ] - Page 2 Tumblr_leq888GlUk1qfj8b4o1_400

Апартамента на Блу:

Слънцето грееше ярко, а Елизабет бе решила да излезе и да се разходи с приятелки. Бяха си взели сладолед и общо взето се забавляваха. От няколко дни насам Лизи не бе особено спокойна, но сега си бе позволила да се отпусне. Носеше със себе си резервния си камшик, тъй като другия и бе откраднат заедно с половината неща, а за капак я преследваха напоследък доста чудовища. Направо не бе истина. Но точно в момента всичко изглеждаше спокойно.
Двете момичета с които бе излязла на разходка се спряха пред един магазин с красиви рокли, а Елизабет се наведе да погали едно кученце на една жена с голяма шапка, която разговаряше с друга.
- Тази червената е уникална! - изписка едното момиче като издърпа Елизабет към витрината. Но момичето бе привлечено от нещо съвсем различно. Към нея се беше насочило нещо, което тя дори не можеше да опише. Но бе чудовище и това му личеше отдалеч. Кучето което бе галила до преди миг бе станало неспокойно, но като чели никой нищо нередно не виждаше.
- Аз ще... - , но нямаше как да довърши. Бе издърпана към витрината за да се "любува" на друга рокля. А чудовището наближаваше. Краката му бяха космати, но ръцете му сякаш бяха от метал. В лицето приличаше на човек, но върху главата си имаше някакво странно животно.
"Какво е това?!" Ели извади камшика си и след миг от него се появи и останалата част, тъй като той обикновено бе просто дръжка. Усети, че електричеството също не даде проблем, протичаше по цялото оръжие. А Ели просто чакаше леко скрита към стената на съседната сграда. И когато чудовището я връхлетя, другите две момичета се разпищяха, а Ели удари чудовището с камшика и то изръмжа. Не знаеше какво виждат смъртните, но определено и бе любопитно. Скоро нещата започнаха да се развиват със светкавична скорост и Елизабет бе притисната към стената, а жената с кучето метна нещо към чудовището. То се разпръсна и изчезна, а наоколо някои хора гледаха слисано.
- Хайде да вървим момичето. - додаде тя бързо, а Ели вдигна малкия нож от божествен бронз и тръгна след дамата, а другите две момичета ги последваха слисано.

Оставих я да се изкъпе на спокойствие, беше добре, че иска да отмие всички след от себе си. Явно нямаше да повдигне обвинение... А и дори да го направеше едва ли щяха да успеят да намерят доказателства. Приятелките и щяха да кажат, че сме били заедно постоянно, тя нямаше да помнят нищо, така че аз едва ли щях да имам особени проблеми. Чух как врата на банята се отваря, но Елизабет явно не бързаше да иде в хола, така че излязох в коридора и я погледнах. Беше напълно облечена, а сините по тялото и си личаха още по-ясно. Щяха да потъмняват в следващите двадесет и четири часа...
-Ела тук. - Дръпнах я към себе си и я вдигнах потника и. Предположих какво си е помислила, но просто исках да я огледам. Нямаше да я тормозя повече... Поне не и веднага. Премигнах няколко пъти, това момиче беше преживяло достатъчно за една вечер. Пуснах дрехите и и се дръпнах.
-Не си чак толкова зле. - Бях оставял момичета в далеч по-лошо състояние от нейните, за бога освен сините и нямаше нищо. И освен факта, че беше загубила девствеността си с изнасилване...

Сърцето и прескочи удар, очите и се разшириха. Искаше да се отдръпне от него, но не го направи. Изобщо нямаше чувство за самосъхранение, но всъщност в този малък коридор дори и да се дръпнеше от него той щеше да я придърпа към себе си, ако пожелаеше. Трепна когато усети ръцете му върху себе си и отклони поглед, но това което я подразни бяха думите му. Тя премигна объркано и го погледна.
- Не съм чак толкова зле? - изсмя се иронично, поклати глава и се дръпна няколко крачки назад. - Явно кучките ти винаги завършват на носилка..., а сега какво? И онези двете ли ще изчукаш? С тях може и да имаш късмет, няма да те хапят и да крещят... и двете отдавна не са девствени.
Повдигна рамене и сви устни, скръсти ръце пред гърдите си сякаш в защита, но това нямаше да го спре, ни най - малко. За точно една секунда той можеше отново да я притисне към стената, а при самата мисъл ужасът я завладя, но още по - странно бе, че усети желание. Искаше го по дяволите, та това не бе нормално!
"Какво се случва с мен?!" изкрещя мислено Елизабет, а иначе просто гледаше с каменно изражение. Бе показала твърде много чувства за да си позволява още да излязат наяве.
- По слуховете които чувам даже правят и добри свирки. - направи физиономия, на нея самата хич не и бе приятно това, а той явно бе решил и да я удуши по този начин. В името на Хадес, как дори си бе и помислял да я кара да го поеме целия... по какъвто и да е начин!

Засмях се и се облегнах на стената зад гърба ми.
-Не се притеснявай, за онези двете съм абсолютно убеден, че няма да викат. Поне не и за помощ. - Ухилих се и погледнах врата на хола. Наистина можех да преспя и с тях, но най-изненадвщото беше, че нямам желание. Най-малкото едната беше блондинка, а към такива прибягвах само в много краен случей. Свих рамене.
-Все пак не искам онези двете... Макар, че с тъмнокосата сигурно ще е забавно за час-два.. - Личеше си, че онези имат много повече опит, но все пак по някаква причина не ме интересуваха. Погледнах отново Елизабет. Е, до сега не бях водил разговор с момиче, което съм изнасилил, по принцип просто ги зарязвах и ако са много зле виках линейка. Май наистина имаше няколко, които свършваха на носилки. Погледнах вбесено Елизабет и се приближих заплашително към нея.
-Виж какво малката, не ме дразни. Трябва да си благодарна, за това колко мил бях с теб. Повярвай ми, нещата можеха да се развият по-много различен начин, ясно ли е? Не ми пука какво си мислиш и как ще страдаш, че съм те наранил. Но пак ще кажа, трябва да ми бъдеш благодарна. А не те чух да се оплакваш докато свършваше?

Тя го гледаше ядосано, изведнъж и се прииска да го удари. "За какъв се мислиш? За някой бог?!" роптаеше на ум, отмести поглед от него защото просто едва се сдържаше да не му се разкрещи, а това нямаше да е особено удачно в момента.
- Сякаш не ти каза, че не ми пука. - след миг отново го погледна в очите. Цялото и същество крещеше да не прави и казва това. Сърцето и биеше бясно в гърдите, а тялото си сигурно всеки миг щеше да започне да трепери. - Ако не се бе усетил, че съм девствена то сигурно сега щях да лежа като труп на онова легло... и на теб пак нямаше да ти пука. А това каква е била моята роля във всичко това не мисля, че е твоя работа. Дали ми е харесало или не си е моя работа!
"Хареса и и още как" подсмихна се злорадо нещо в нея, а другата част която се ужасяваше от Блу се сви още повече в своя ъгъл. Елизабет обаче най - много се ядосваше за думите му за приятелките си.
- Да, с тъмнокосата може и да ти хареса. - направи физиономия и отново скръсти ръце пред гърдите си за малко дистанция от него. Не можеше дори да диша когато той беше толкова близо, а какво оставаше да мисли. - Надявам се да съм била полезна кукла на конци за вашето мъжко достойнство... не знам дали те мразя или... както и да е. Ще ме пуснеш ли да отида в хола или ще ме ограничиш до коридора? Като някое куче...

Погледнах скръстените и ръцете. Нима си мислеше, че така ще успее да ме спре? Нямаше къде да отиде, както тя сама каза, мога да я държа в коридора. Можех да направя каквото си поискам с нея. Усетих напрежение в долната половина на тялото си и се усмихнах. Това момиче определено ми действаше по един особен начин... Или може просто факта, че е притисната в ъгъла ми действаше така. Стиснах зъби и я погледнах.
-Да, ако не бях разбрал, че си дествена още щеше да си в леглото ми. Както казах, трябва да ми бъдеш благодарна, защото неща, които щяха да ти се случат... Ами да кажем, че всичко то момента щеше да ти се стори като хубав сън. - Зловеща усмивка плънзна по устните ми. Не бях взел всичко, което исках от нея, но тази вечер щях да намеря някоя друга. Може би наистина трябваше да взема, някоя от приятелките и... Те никога не биха отказали, личеше си, че мислят за това от момента, в който ме видяха. Все пак свих рамене и погледнах към Елизабет.
-Не е моя работа ли? Отговори ми на един въпрос и ще те пусна. - Може би щях да я пусна. - Колко пъти свърши Елизабет? М? - Приближих се още малко към нея, така че телата ни да се допрат. - Колко?

Леко трепна. "Хубав сън значи?", облива устни докато го гледаше. Не знаеше какво да мисли, този мъж беше... всичко и нищо едновременно. Помиташе я като хала, от ума и не оставаше нищо само като го погледнеше, а при мисълта за секса с него краката и направо се подкосяваха.
- Колко пъти свърши Елизабет? М? Колко? - изрече той, като явно се бе приближил още към нея, защото въздухът изведнъж стана на привършване. Ели си пое дълбока глътка, но не отвори уста за да издиша, погледна към пода или по - скоро към издутината в дънките му. Прехапа долната си устна. Тялото и пламна, мислеше за ръцете му върху тялото и, устните му макар и груби и настоятелни върху нейните... края наистина и бе харесал, защото се бе отпуснала, но всичко бе започнало ужасяващо.
Тя вдигна поглед и доста бързо обви ръце около вратът му като го притегли към себе си и впи устни в неговите. Жадно, пламенно и настоятелно. Всяка частичка от нея закопня за него, но колкото бързо го бе дръпнала към себе си толкова и бързо сложи край на целувката и се отдръпна.
- Както казах това си е моя работа. Ако си търсил все пак нещо повече... то е ей там. - тя кимна към вратата отново свила устни уж в усмивка, но по - скоро това бе нейната типична маска "Мона Лиза" която казваше "Не ми пука за нищо и никой, остави ме на мира защото нямам желание да се занимавам с теб или с каквото и да е било", а реално тя гореше от чувства и мислеше за твърде много неща едновременно.

Елизабет се дръпна от мен, а аз напрвих всичко, за да прикрия шока си. Богове, никоя жена не ме беше изненадвала толкова. Тя прекъсна целувката, толкова бързо колкото бе започнала, но аз не бях съгласен с това. Притиснах я грубо към стената, приковавайки ръцете над главата и и отново я целунах. По моя начин. Грубо, парещо, властно. Без да и давам възможност да си поеме дъх или да се измъкне от хватката ми. Дръпнах се след секунди превейки крачка назад.
-Мислиш, че не видях как погледна панталона ми? - Засмях се, нищо, никога не обягваше от погледа ми, но щеше да и трябва малко време, за да го разбере. Не разбирах защо ме беше целунала, но съдейки от факта, колко усилено отказваше да ми каже колко пъти беше свършила...
-Секса с мен ти хареса. И аз го знам. Личеше си, докато трепереше под мен обзета от удоволствие. - Отново се облегнах на стената и хвърлих поглед към хола. - И още две неща момиченце... Първо, каквото искам аз мога да си го взема от теб. Те не ми трябват... макар, че както казах с теб и брюнетката вероятно ще е приятно, може да те научи на някой номера. И второ като толкова искаш да идеш при тях, давай... Нямам намерение да те спирам, така или иначе не можеш да избягаш.

Устните и изтръпнаха. "Още, още, още. Искам още" помисли си Елизабет докато го оглеждаше. Смръщи се при репликата му за една и едната от приятелките и. Никога нямаше да стане това, колкото и да я караше на сила, тя никога не би направила нещо такова. Извъртя очи и погледна отново към хола. Не знаеше дали наистина иска да отиде там. Загледа се в него, по - скоро в лицето му, докато той стоеше облегнат срещу нея. Прехапа долната си устна, защо отново се чувстваше така? Сякаш гореше на клада и това и харесваше, не бе нормално, не бе редно. Плашеше се от самата себе си, а и бе пределно ясно, че това е зареди докосванията му. И тя отново искаше да бъде под него, но нямаше да издържи. Той бе тип който си падаше по глупости, а тя ... тя бе просто някое от всички момичета, които той бе чукал.
Приближи се към него и отново го целуна. Тялото и бе на половината на неговото. Но това хич не и пречеше да се облегне на него, да плъзне ръце по тялото му и да ги подпре на кръста му. Устните и жадно намериха неговите, а тя даже захапа устната му и леко я дръпна. Да, той определено нямаше да е радостен, че тя отново го хапеше.
- Хареса ми краят, признавам. Но началото бе истински Ад за мен. - погледна го в очите за миг докато плъзна пръсти по ръцете му. - Но и ти признай, че да те хапя не ти е неприятно. Харесва ти.. поне малко. Чух те как изстена.

клик по - добро описание на ситуацията от това не намирам ;д ... само, че не очаквам да си толкова..кротък и ръцете ти да са на същите места хД хаха <3

Най-накрая го признае. Не че имах нужда от това, но трябваше да го каже на глас заради самата себе си. Оставих я да ме докосва, но когато се отръпна погледа ми отново беше станал суров. На какъв език трябваше да и кажа да спре да ме хапе. Мнението и, че ми харесва да ме хапят ни най-малко не ме интересуваше, нито факта дали наистина ми харесва. Не можеше да си позволи да прави нещо такова, ако не беше точно тя вероятно вече щях да съм я шамаросал и да се съм я изчукал още веднъж на пода в коридора...
Хванах косата и задържайки я плътно прилепена до тялото ми, а свободтна ми ръка се спусна грубо между бедрата и.
-Това ли искаш? Да те чукам отново? А? - Вероятно си представяше как втория път ще бъде нежен, внимателен, ще я любя... Е, беше очевидно, че не ме познава. Не правех такива неща, никога не бях правил, а нямах и желание. Вече нямаше да и бъде за пръв път, така че нещата щяха да се случат по моя начин.
Намусих се и се дръпнах рязко.
-Не те съведвам да ме приближаваш повече, ясно ли е?

Елизабет се дръпна от него като върза косата си на кок и сви устни. Изгледа го злобно и тръгна към хола.
- Така да бъде. - влезе вътре преди той да е решил да направи каквото и да е. В момента го ненавиждаше, но много повече мразеше себе си. Как изобщо наистина си мислеше, че може да направи нещо с този мъж? Да постигне нещо? Играеше си с огъня, той беше груб и не го интересуваше дали нея ще я боли или не. Даже всъщност сигурно целеше тя да изпита болка.
Двете момичета погледнаха към нея, като движеха глави като роботи.
- Къде беше? - попита едната.
- О поговорих си с онзи тип. Оказа се, че много ви харесва и двете и иска тройка. - усмихна се ангелски, но всъщност вътрешно крещеше. Не искаше тези двете дори да се приближават до него, но не искаше и самата тя да го доближава. Не бе наясно какво истински иска, просто отново се бе ужасила от него. Какъв бе той по дяволите?!
Чу отварянето на външната врата, е той нямаше да я пусне, но майка му щеше да го направи. С малко късмет щеше да я изяде някое чудовище.

Леле и ядосана беше доста секси, но май беше по-добре да я оставя намира. Понечих да я последвам в хола, но чух щракването на ключа и се оказах лице в лице с майка ми, нарамила няколко торби с покупки. Поех ги от нея и я погледнах.
-Виж, онази, полубогинята е в някакъв шок. Абсолютно неадекватна е и иска да си тръгне, не мисля, че е добра идея да я пускаш. Другите две са добре, само трябва да видя дали мога да пооправя малко спомените им, за да не смятат, че тя е убила човек пред тях. - Не изчаках отговора на майка ми и влязох в хола, оставяйки покупките на плота. Двете смъртни веднага ме погледнаха и в очите ми заискря желание да останем насаме. Седнах до брюнетката усмихвайки се възможно най-чароно и сложих ръка на бедрото и, играейки си леко в пръсти. Изобщо не ме интересуваше, че преди малко бях свършил, или по-точно члена ми не го интересуваше. Заради сцената в коридора той беше напълно готов за действие и нямаше да ми отнеме много време да омая момичето до мен. Хвърлих поглед на Елизабет и се усмихнах. Тя сама беше предложила да използвам някоя от приялките и.
Майка ми влезе в стаята и ме погледна, сякаш усетила напрежението във въздуха. Поклати леко глава и седна до Елизабет, опитвайки да и се усмихне окуражително.
-Как си скъпа, всичко наред ли е?

Елизабет проследи Блу с поглед, той се настани при приятелките и. Това я подразни и тя придоби още по - буреносно изражение. На него това сякаш му беше забавно. "Как дори смее да я докосва?!" възмути се Ели, но се насили да се усмихне на майка му и да не му обръща внимание.
- Да, чувствам се невероятно. - излъга с лекота тя. Усмихваше се чаровно, но вътрешно крещеше и се бореше със себе си. - Синът ви ни накара да се чувстваме сякаш сме у дома.
Пределно и бе ясно, че мъж като Блу не би направил нещо такова, затова се обърна към него и също се усмихна, но в очите и той можеше да прочете много повече. Но разбира се той не я познаваше достатъчно добре за да успее.
Майка му пусна телевизора и започна да прехвърля каналите като спря някакъв филм, в който за ирония на Елизабет участваше баща и. Изведнъж тялото и се скова, сестра и и бе звъняла и не бе получила отговор. Е Бианка не би се притеснила, но баща и би. За кратък миг се замисли да отиде и да говори със сестра си, но реши , че просото не си струва. Дори не и се мислеше какво може да и стане, ако пак се озовеше в онзи коридор. Спомените за този тип я преследваха и без това.
- Ние скоро ще трябва да тръгваме. - додаде Ели, но двете момичета заклатиха глава сякаш можеха да живеят тук вечно..."Да сигурно, достатъчен им е този тип и няма да имат нужда дори от вода и храна". Ели сви отново устни като се загледа в Блу. Усещаше как нещо я тормози от вътре, не и харесваше това. Не искаше той да е толкова близо до тях. А пък ни най - малко не разбираше защо се чувства по този начин... дали ревнуваше? Ха, та това бе смешно. Тя не изпитваше нищо към него, бе просто секс и на всичкото отгоре той я бе изнасилил!

Слушах разговора на Елизабет и майка ми и ми идеше да избухна в смях. Мда, бях сигурен, че съм я накарал да се чувства като у дома си... Освен ако баща и не я изнасилваше нощем, едва ли беше точно така. Майка ми ме погледна намръщено, когато видя, какво правя с брюнетката, но не ми пукаше. Момичето все по-често отмяташе коса и леко се притискаше до мен, боже флирта и беше толкова елементарен... Погледнах Елизабет и свитите и устни ме накараха да се усмихна. Можеше да ме гледа гадно, колко си иска, можеше да ми обеснява, че няма нищо към мен, но езика на тялото и говореше всичко, което исках да знам. Тя ревнуваше. Особено след протеста на момичета, че не искат да си тръгват.
Погледнах майка ми с поглед "нали ти казах..." и тя леко ми кимна хващайки ръката на Елизабет.
-Скъпа, скъпа, не трябва да си тръгвате все още, навън не е безопасно, но не искам да се притесняваш, можете да останете колко е необходимо. - Тя и се усмихваше мило, а на мен ми идеше да се махна изцяло от апартамента. Хванах ръката на брюнетката до мен.
-Искаш ли да те разведа и апартамента... Макар да има само една стая, която мога да ти покажа. - Изправих се повличайки я леко след себе си.

Елизабет погледна към майка му. Прииска и се да възрази, но това което направи Блу я накара да млъкне и да го погледне едва ли не с отворена уста. "Сериозно ли?" запита се тя с ококорени очи докато го проследи с поглед, после погледна пода и заби ноктите на едната си ръка в кожата на другата. Чу как жената и говори нещо, но реално погледнато не я чуваше. Изобщо не можеше да повярва какво се случва. Този бе истинско говедо! Ненавиждаше го! Как можеше изобщо да и бе харесало това което се случваше? Чувстваше се като боклук, буквално като кукла на конци. Нещо в нея се сви, усети как в очите и започват да парят сълзи, а не разбираше защо. Та тя дори не познаваше този тип. И все пак се чувстваше изиграна.
- Извинете. - изправи се и излезе от стаята като отиде до тоалетната. Почти се затича натам, влезе вътре и се подпря на мивката. Запуши устна с ръка и се погледна в огледалото. Защо се ненавиждаше така? Защо се чувстваше ужасно? Блу трябваше да се чувства така, а не тя..., но разбира се после в коридора и тя му бе налетяла. - О Богове...
Насили се да се успокои, затвори очи за миг и прехапа устна. Трябваше и нещо което да я накара да осъзнае на кой свят се намира!

Бутнах момичето в стаята, но тя никак не се впечатли от грубото ми държание и почти веднага налетя да ме целува. Бутнах я леко и докато обмислях дали наистина искам да спя с нея чух движението в коридора. Нямаше човек, който да може да стъпва толкова леко освен евнтуално Елизабет. Отварянето и затварянето на врата на банята ме разсея и брюнетката посегна към колана ми. Дръпнах я от себе си и поклатих глава.
-Не сега бейби. Върни се в хола, като те поискам ще ти кажа. - Бутнах я към врата и я изпратих с поглед. Не ми пукаше, колко ли е възмутена, че и отказвам, едва ли щеше да и се отрази кой знае колко на и без това безумно високо самочувствие. Излязох от стаята си заставайки пред банята. Да, щеше да бъде страхотно да нахълтам вътре и да я заваря в някакъв неудобен момент, но искушението да разбера защо стои там толкова време беше прекалено голямо. Чух тих глас, но с изключение на това, от вътре не идваше нито звук. Окей или и беше приляло или беше откачила, че съм отвел онази в стаята си. Натиснах дръжката на врата и с изненда установих, че не е заключено.
-Влизам. - Пристъпих навътре и затворих след себе си. Елизабет никак не изглеждаше добре, но гледах да не се приближавам много към нея. - Исках да проверя какво става.

"Знам, че си майка на сестра ми, но защо по дяволите ми причиняваш това?!" изкрещя на ум Елизабет обръщайки се към богинята на любовта. "И защо точно този твой син?! От всички точно този" започна да проклина и Арес. Отново промълви нещо под нос, а след миг чу кикотене от към съседната стая. Това едва не я накара да стовари юмрука си в стената. Започваше да се плаши от самата себе си, притесняваше се, че ще изпадне в едно от онези нейни състояния на Злата Кралица, когато ставаше по - лоша дори от сестра си.
След миг вратата се отвори и Блу влезе при нея. Тя трепна като го видя, но сви устни и повдигна вежда.Беше безкрайно учудена, че той вече не е в ръцете на онази пача. Леко се усмихна, но усмивката и бе студена. Лицето и се вкамени до такава степен, че вече дори и тези които я познаваха нямаше да успеят да разберат какво и е.
- Какво става? - повдигна вежда. Държеше се грубо, това нямаше да му се хареса, предложи Ели, но изобщо не и пукаше в момента. Сигурно щеше да я изнасили, отново. Интересуваше ли я? Не, не и не. - Е нищо не става. Не мисля, че има за какво да се притесняваш, освен за момичето в съседната стая готово да продаде и душата си за да получи члена ти...
Устните и бяха свити, но по долната си личеше колко я е дъвкала. Дори в момента по нея избиха леки капки кръв и тя ги облиза, беше скръстила отново ръце пред гърдите си като го наблюдаваше. Чакаше избухването му и това да я зашлеви или дръпне за косата всеки миг. Нищо чудно скоро да се озовеше на пода и той да я караше отново да го задоволява. Но защо му бе тя, когато можеше да има някоя от онези двете, които бяха така запознати с тази тема?
- Съмнявам се, че госпожица Перфектна няма да успее да задоволи. Така, че не виждам смисъл да стоиш тук и да зяпаш мен... момичето което не може да ти направи свястна свирка. - заяде се насреща му и повдигна вежда.

Гнева забушува из вените ми и исках просто да я смажа от бой. Може би тогава щеше да се научи да си държи езика зад себе си и да не се заяжда с хора, два пъти по-едри от нея, които могат да я счупят на две. Делеше ни няма и метър и знаех, че само с едно движение можех да я сваля на пода и да я науча на всичко, което поисках.
Бавно скъсявах разстоянието, което ни делеше гледайки я заплашително. Предложението да отида и да опъна онази курва беше страхотно, можех да си го изкарам на някой друг, а не на невинното безпомощно момиченце, но не исках. Всеки, който ме ядосваше трябваше да си понесе последствията.
Вдигнах ръка срещу нея удряйки и шамар, но не я оставих да падне, а стиснах ръката и и я задържах близо до мен. Изобщо не ме интересуваше, че хватката ми вероятно и причинява болка, нито че шамара беше доста силен. Нямаше и да бъде последен.
-Не можеш да направиш свястна свика... Да... - Гласа ми се провлачи. - Така е. Но мога да те науча. Или просто да изч***м устата ти. Или нещо друго... Или всяко възможно място по теб. - Не знаех дали в главата и има достатъчно разум, за да се страхува от мен, но ако продължеше да се държи по същия начин щях да изпълня всяка една от заканите си без да се интересувам нито от писъците и, нито от молбите, които щяха да последват.

Бузата и пулсираше от болка. Той я бе ударил и то доста силно. Бе способен да я залепи на стената. Но разбира се нямаше да я пусне толкова лесно. Отново бе в капан в ръцете му. В очите и отново запариха сълзи, започваше да осъзнава къде се намира и коя е. Но това не и помагаше, все пак бе притисната към мивката от него. Погледна го в очите и отново захапа долната си устна, като усети вкуса на метал в устата си. Започваше да я боли ръката, а в огледалото съвсем бегло въдя как от едната страна на устата и се стича леко кръв и как на лицето и си личи огромен отпечатък от ръка. Изсмя се грубо, не приличаше на нищо, той какво си мислеше?
- Да ме научиш? Не мерси. Не мисля, че искам да имам общо с човек който чука буквално всяка срещната... - избърса кръвта от устата си с опакото на ръката си. Съмняваше се обаче, че той ще я пусне независимо какво кажеше тя. А и най - малкото точно сега надали можеше да се появи точно така пред майка му. Освен, ако жената не бе свикнала на такива гледки, бог знае по колко момичета оправяше този на ден. - Както казах... всичко е наред, можеш да се върнеш при новата си играчка.

Това момиче ме изкарваше извън нерви, за коя се мислеше. Не можех ли просто да я оставя заключена в банята или в стаята ми за няколко дни и след това да видим дали ще бъде толкова отворена. Защо се опитваше да си играе с огъня.
-Никой ли не ти е казвал, че ако дразниш диво животно ще пострадаш? Например, че ще те изяде? - Вече не очаквах да се изплаши, но не ме и интересуваше. Така или иначе беше затворена с мен докато не решах обратното, а съдейки от гнева в мен това нямаше да се случи скоро. Загледах се в кръвта, избиваща периодично върху устна и, това вероятно болеше, така че не разбирах защо го прави. Е, не разбирах много неща, които това момиче правеше.
-Първо, малката, не оправям всяка срещната. Подбирам си ги. Това е причината скъпата ти приятелка да страда самотна в момента. Второ... Не искам да развалям излюзията ти, но... Аз в момента съм при новата си играчка, играчка която до преди половин час ме желаеше толкова много... - Усмихнах се, докато и го напомнях и ръка ми се разходи бавно по тялото и. - Мога да се обзаложа на каквото кажеш, че ако поискам пак мога да те накарам да ме пожелаеш.

Нещо вътре в нея се усмихна и започна да ликува. Но друга част знаеше, че той иска само секс и все пак усмихващата се Елизабет в нея бе готова да се даде на този мъж, стига да го имаше. А Елизабет реалиста пращаше всички чувства на майната им и се чудеше колко време ще и отнеме да разбие огледалото и да среже вените си с някое стъкло и цялата и кръв да изтече в канала. Щеше да е малко гадно да остави на бедната жена, майката на този тип, да чисти после цялата тази кръв, но какво да се прави. Случваха се и такива неща.
- Мога да се обзаложа на каквото кажеш, че ако поискам пак мога да те накарам да ме пожелаеш. - изрече Блу с усмивка и ръката му се озова върху нея. Елизабет трепна леко, но от удоволствие. Тялото и започна да гори под неговото, желанието и се надигна така сякаш го бяха повикали, а иначе му е било скучно и си е лежало кротко.
- А кой е казал, че не те желая? - попита тя и наклони глава на една страна. - Това, че не искам да имам нищо общо с теб не означава, че не те желая.
Направи физиономия, издърпа го към себе си или по - скоро самата тя се приближи към него. Облиза долната си устна и след миг го целуна. Този път нямаше да го хапе, все пак може би наистина прекаляваше с това, но той си го бе заслужил! И двата от трите пъти.
Плъзна ръка надолу по тялото и погали мъжеството му през дънките. Може и да бе девствена до преди час, но определено не бе расла в саксия. Сестра и бе дъщеря на богинята на любовта, бе и пределно ясно какво, защо и как дори и да не искаше. Това, че не го бе дарила с нещо невероятно първия път не означаваше, че няма да опита отново.
Плъзна се надолу по тялото му, разкопча дънките му и пое члена му в уста, като го гледаше в очите от време на време. В изражението и нямаше и капка колебание относно това което правеше, искаше го, макар и преди минути да бе твърдяла друго.

18+

Интересно мнение за разликата между това да не иска да има нищо общо с мен и това да ме желае. Е, аз смятах че нещата се припокриваха, най-малкото защото рядко пожелавах жена, която ненавиждам, толкова, колкото тъмнокоската ненавиждаше мен в момента. Може и да нямаше чувство за самосъхранение, но Елизабет беше доста остроумна. Оставих я да се спусне по тялото ми и се оставих в ръцете и. За момиче, чиято девственост бях отнел по толкова брутален начин се спряваше доста добре. Ерекцията ми нарастваше в устата и скоро смятах да бъда с нея. Независимо дали е съгласна... Щеше да и отива да я притисната към стената с крака около таза ми. Много щеше да и отива.
Сложих ръка на главата и планувайки да и го вкарам до край, но след миг се отказах. Устните и бяха меки и топли около члена ми, а докато я гледах как го прави щях да полудея. Изстенах тихо и отметнах глава назад.
-Изправи се и се облегни на стената. И не си и помисляй да направиш някоя глупост като това да крещиш. - Не можех да издържа повече, а не исках да свършвам... Поне не и преди да съм бил с нея.

"Върша глупости, но го искам повече от всичко" , мислеше си Ели докато продължаваше със заниманието си. А той дори не я докосна, не и каза абсолютно нищо. Просто я остави и даже може би се отпусна. Това и хареса, бяха на едно мнение поне за нещо от както бяха в този апартамент. Тя се надигна, покорна на думите му. Усмихна се леко и се облегна на стената и го издърпа към себе си, но по - скоро той самия се приближи. Тя не можеше да го премести и посмъртно. Все пак той бе наистина огромен.
- Ще се опитам... - направи лека физиономия. Това дали ще крещи или не зависеше от него и от това което ще и причини. Погали члена му с ръка отново, а после обви ръце около вратът му и след миг краката и се озоваха около кръста му, и след миг го усети в себе си. Издаде глава назад и леко изстена. Усещаше го как се движи, грубо, настоятелно. Усещаше и лека болка, но определено можеше да я изтърпи. Прехапа устната си за да не започне да стене или вика, нямаше да е особено удачно майка му да ги прекъсне или пък нацупената и приятелка да се появи. Колко жалко, опитното момиче бе зарязано зареди някаква почти девственица.
- Хареса ли ти? - полюбопитства Елизабет като се наведе напред. Почти прошепна думите в ухото му и разбира се говореше за своята игра с устна преди малко. Самата тя можеше да го понесе, но ако тя контролира всичко. Онова в стаята преди няколко часа не и бе допаднало изобщо, но се съмняваше, че той е мъж който оставя контрола на една жена.

18+

Обвих ръце около кръста давайки си пълна възможност да контролирам темпото. Тялото ми притискаше нейното към стената,устните ми се плъзнаха грубо по врата и оставяйки огормна смучка, ръцете ми обхващаха дупето и притискайки я към мен. Все още гледах да не влизам до край в нея, но сроко нямаше да мога да бъда толкова мил. Усетих устните и до ухото си и захапах врата и. Чух въпроса и, но не бързах да отговоря. В крайна сметка, не можеше ли да се досети сама.
-Хареса ми. Добра си. - Сложих ръце на кръста и и я вдигнах, само за да я подпра на мивката след миг. Вече не ми пукаше дали ще крещи, ще стене или дали някой щеше да се опита да ни прекъсне, нямаше сила, която да ме накара да се отделя от нея, докато не взема всичко, което поискам. Тласъците ми ставаха все по-бързи, ръката ми опъна косата и и я погледнах.
-Никога повече не си помисляй да ми говориш така, ясно ли е? Никога... - Увеличих дълбочината и, но продължих да гледам лицето и. Искаше секс... Добре, но щеше да получи повече отколкото можеше да си представи. Щях да я оставя изцедена и накрая на силите си, а ако отново посмееш да ми повиши тон... Щях да превърна това преживяване в кошмар.

Елизабет изстена тихо, докато се опитваше да не обръща много внимание на думите му, защото те просото не и харесваха. Стисна зъби, когато усети по - голямата му част в себе си и заби нокти във рамото му, докато се придържаше едва ли не към него, но всъщност единственото което я крепеше в момента бе той и мивката под нея, която не бе особено надежден източник за да не се срещнеш със земното притегляне.
"Замълчи, замълчи" мислеше си тя и леко го облиза по вратът, а после отново издаде глава назад и изръмжа, когато той навлезе доста рязко в нея, отново.
- Миличка, добре ли си? - на вратата се почука и Елизабет направо замръзна. Стонът и замря в гърлото и, очите и се разшириха от ужас. Прехапа долната си устна, но след миг се насили да се освободи.
- Да... всичко е наред. - преглътна отново поредния стон, а устните и се озоваха върху неговите. - Добре съм... всичко е повече от добре.
- А да си виждала Блу? - попита изведнъж жената. Ели се зачуди какво да кажа, нямаше да е удачно да заяви, че той е тук при нея. Не, че това сигурно влизаше в работата на жената.
- Май излезе...чух вратата да се затваря...ах! - забола я малко повече от обичайното и тя се подпря на мивката. Чу нещо като "всичко наред ли е" отново, а после заяви твърде енергично, че се е бутнала в мивката и, че скоро ще излезе, просто и трябва малко време да помисли. О да, да помисли...върху Блу.

18+

Елизабет се скова, когато майка ми почука на врата, но мен не ме интересуваше. Дори да влезеше и да се разпищи, пак нямаше да пусна момичето. Усещането беше по-силно от мен, така че просто оставих Елизабет да се разправи с майка ми без да спирам движенията си. Чух отдалечащите се стъпки и отново влязох рязко в нея. Отново. Отново. И отново. Минута по-късно удоволствието ме погълна и забравих, че момичето, притиснато в мен в толкова малка, единственото, което исках беше да стигна върха. Сега. Дръпнах я към себе си, захапвайки врата и докато се празнех в нея и след миг се отдръпнах, оставяйки я върху мивката. Не знаех нито дали е свършила, но не ме и интересуваше, щеше да се случи. Много пъти. Усмихнах се и с леки движения отново я наместих задържайки ръцете и отстрани.
-Стой така. - Гласа ми не търпеше възражения и преди да е успяла да каже или направи нещо, което да ме вбеси отново, клекнах пред нея и зарових глава между краката и. Придърпах я, така че да я наместя по близо до езика ми и се заех да изпълня заканата си да я изцедя до край.
Езика ми се плъзна по нея, ръцете ми се разходиха по кожата и...

» Един мъж не може да има всички жени на тази земя, но си заслужава да опита! Стига да няма досадна малка сестра, тогава няма нужда да опитва. Това е просто една обречена кауза. [ Ерин и Ник, близко бъдеще]