Из Манхатън, близко бъдеще [ Елизабет и Блу ]

First topic message reminder :

Из Манхатън, близко бъдеще [ Елизабет и Блу ] - Page 5 Tumblr_leq888GlUk1qfj8b4o1_400

Апартамента на Блу:

Слънцето грееше ярко, а Елизабет бе решила да излезе и да се разходи с приятелки. Бяха си взели сладолед и общо взето се забавляваха. От няколко дни насам Лизи не бе особено спокойна, но сега си бе позволила да се отпусне. Носеше със себе си резервния си камшик, тъй като другия и бе откраднат заедно с половината неща, а за капак я преследваха напоследък доста чудовища. Направо не бе истина. Но точно в момента всичко изглеждаше спокойно.
Двете момичета с които бе излязла на разходка се спряха пред един магазин с красиви рокли, а Елизабет се наведе да погали едно кученце на една жена с голяма шапка, която разговаряше с друга.
- Тази червената е уникална! - изписка едното момиче като издърпа Елизабет към витрината. Но момичето бе привлечено от нещо съвсем различно. Към нея се беше насочило нещо, което тя дори не можеше да опише. Но бе чудовище и това му личеше отдалеч. Кучето което бе галила до преди миг бе станало неспокойно, но като чели никой нищо нередно не виждаше.
- Аз ще... - , но нямаше как да довърши. Бе издърпана към витрината за да се "любува" на друга рокля. А чудовището наближаваше. Краката му бяха космати, но ръцете му сякаш бяха от метал. В лицето приличаше на човек, но върху главата си имаше някакво странно животно.
"Какво е това?!" Ели извади камшика си и след миг от него се появи и останалата част, тъй като той обикновено бе просто дръжка. Усети, че електричеството също не даде проблем, протичаше по цялото оръжие. А Ели просто чакаше леко скрита към стената на съседната сграда. И когато чудовището я връхлетя, другите две момичета се разпищяха, а Ели удари чудовището с камшика и то изръмжа. Не знаеше какво виждат смъртните, но определено и бе любопитно. Скоро нещата започнаха да се развиват със светкавична скорост и Елизабет бе притисната към стената, а жената с кучето метна нещо към чудовището. То се разпръсна и изчезна, а наоколо някои хора гледаха слисано.
- Хайде да вървим момичето. - додаде тя бързо, а Ели вдигна малкия нож от божествен бронз и тръгна след дамата, а другите две момичета ги последваха слисано.

Харесваше и начина по който той се държеше в момента. Бе някак... различен от преди. Не можеше да се каже, че е джентълмен, но бе мил. Нямаше нищо общо с мъжът който я бе затеглил към стаята си, където и бе отнел девствеността.
Ели потрепна при мисълта за това и се сгуши в него на дивана. Едва се сдържаше да не прехапа долната си устна, защото вътре в нея се бореха един куп чувства, но всичките бяха на едно мнение. Искаше да прегледа Блу, макар и да не можеше да мине за лекар. Но разбираше някои неща.
- Блу... моля те. - изрече тя след миг като се намеси така, че да го гледа в очите. Това от нейна страна си бе чисто изнудване, тя се насили да се усмихне. - За това не мога да ти се доверя... факт е, че не мисля и, че ще успея да направя каквото и да е... и все пак всичко това е зареди мен нали? Защото изчезнах...
Отклони поглед. Очакваше някой от нервните му изблици. Все пак до сега я бе ударил май само един път, а това колкото и странно и ужасно да звучеше и се струваше малко и странно. Но това не спря ръцете и да се плъзнат по неговите и тя напипа нещо странна. Няколко вдлъбнатини в кожата му. Очите и се разшириха.
- Е... когато те ухапах не мислех, че ще ти оставя ЧАК ТОВА. - процеди учудено, а нещо в нея започна да се смее, което си бе чиста ирония. - Не исках да те хапя толкова силно... е тогава исках, но... извинявай.

Хвърлих и кратък поглед и опънах врата си назад. Колкото и настоятелно да ме гледаше номера просто нямаше да мине. Бях се оправил сам, нямах нужда някой да се прави на лекар край мен. А и не исках помощ от никой. Очите и ме изпиха, докато даваше предположението, че е заради нея. Челюста ми се напрегна и поклатих глава. Не можех просто да и кажа "да, знаеш ли, заради теб е. Ако не се беше изпарила нямаше нито да ме пребиват, нито да ми счупят ребрата, нито да имам прободни рани. Но няма значение." Богове, дори в главата ми това не звучеше добре. Изобщо.
-Казах ти, че няма да се съблека. Край на разговора. Нямам нужда от помощ, добре съм си. - Присвих очи и погледнах към стената. Мразех някой да се инати край мен, особено когато не исках да шамаросам този някой. Или поне се опитвах да не го шамаросам. Елизабет можеше да ме изкарва извън кожата ми на всеки три секунди. Въздъхнах дълбоко и погледнах мястото на ръката ми, което докосваше. Всъщност наистина беше белег от зъбите и от преди месец.
-Не се тревожи, дори не забелязах. Но както казах не позволявам да ме хапеш. - Спомените ми от онази наша първа нощ ме накараха да се усмихна. Независимо от всичко изнасилванията ми даваха една особена тръпка от която очевидно щях да се лиша докато съм с Елизабет. Размърдах се нервно, намествайки се в дънките си. Не беше добра идея да отклонявам мислите си в подобна посока.
-Наистина ли смяташе, че ще помогне ако ме захапеш? - Просто не можех да се сдържа... - Както и да е. Кажи как беше докато беше в лагера. Разкажи ми.

Направи физиономия, но не виждаше смисъл да спори с него. Просто повдигна иронично вежди и се загледа напред мислейки си за какво ли не, но някак си избягваше да мисли за това каква наистина би била връзката и с този мъж.
Чуваше го какво говори, а това малко или много я изнервяше, но реши да се опита да остане спокойна. Затвори очи и се облегна назад върху него, заигра се с пръстите му на едната ръка, докато разсеяно сложи другата своя върху корема си. Бе свикнала да прави това от няколко дни насам, от както осъзна, че това може да е истина...
- Всъщност не. - въздъхна, но не отвори очи и не промени позата и заниманията си. - Тогава се надявах да те заболи поне малко... А втория път те захапах зареди болката... както и да е. Не мисля, че има и какво да говоря за лагера. Преди харесвах да ходя там. Стоят с години... може би защото бе единственото място на което не ме сравняваха постоянно със сестра ми. Там можех да бъда себе си... да прекарвам времето си сред най - различни хора, да виждам сравнително нормалните си братя и сестри, да яздя, да се бия... ти си бил там нали? Кога? И за колко време остана?

Беше интересно да виждам лагера на Нечистокръвните през нечии очи. В крайна сметка повече полубогове харесваха мястото, бяха в безопастност, чувстваха се добре. Аз... Е, моите спомени изобщо не бяха обагрени в розово. Не харесвах нито самото мястото, нито хората, които принципно ми бяха братя и сестри. И които ме гледаха като извънземен. Дори те не ме харесваха особено.
-Да, бил съм там. Беше... Беше много отдавна, и бяха само няколко седмици. Нищо особено, с Хирон не си допаднахме особено и реших да си тръгна. Във външния свят ми беше по-добре, независимо от нападенията на чудовищата. Сложно е за обяснение, просто... Лагера е най-задушаващото място на света. - Засмях се тихо. Всичките им правила, разпределението на хижите, на масите, всичко това беше прекалено за мен. Не се подчинявах на никой, каму ли на един пиян бог и един глупав кентавър. Отпуснах се назад и притеглих Елизабет върху мен така че да ме обхване с краката. Дори факта, че се беше отказала да спори с мен за раните ми беше достатъчно показателен, че е наистина умно момиче и че заслужава да и стисна ръката. Виждах желанието да разбере какво ми е в очите и и колкото и да ми беше трудно разбирах, че просто се тревожи за мен.
-Наистина не искам да се притесняваш за мен. Виждам го в погледа ти, представяш си ужасни неща, но наистина съм добре. Къде къде в по кофти състояние съм бил.

Ели го погледна и се намести по - удобно върху него. Облиза долната си устна и го погали леко по лицето. Не знаеше как той приема ласките и изобщо докосванията и, но тя просто имаше нужда да го докосва по някакъв начин. А малко не и се струваше особено редно да бъде с него, докато е бременна. Знаеше какво харесва той, а сега... в това състояние се притесняваше да му го даде, макари да го желаеше.
Леко се наведе напред и започна да го целува по вратът. Нещо в нея и казваше да го захапе леко, защото на него му харесва макар и да не искаше да си го признае, но Елизабет не го направи, а просто пак се надигна. Направи физиономия.
- Нали знаеш, че това не е много успокоително? - повдигна вежда, после се усмихна. - Предполагам, че ще го преживея... стига да си жив. А и донякъде напълно те разбирам за лагера, като се има предвид, че Ирида няма много деца положението за моята хижа в някои отношения е доста зле, но поне има място и не се караме за баните.
Тъмнокоската се огледа наоколо с любопитство. И преди бе идвала в този апартамент, но от всичко и бе станало ясно, че само майка му живее тук. Тогава къде...
- Ти не живееш тук нали? - изрече тя съмненията си гласно и присви очи. - Къде живееш? Все пак каза, че искаш да живея с теб... и да.
Почувства се като натрапник. Като цяло бе помолила майка му да остане тук само за тази вечер, но тогава не бе помислила как ще успее да си намери подслон за следващата, но тогава бе наистина разбита, а сега когато знаеше, че има Блу се чувстваше една идея доста по - спокойна и щастлива.

Прехапах леко устни. Ако Елизабет се съглсеше да живее с мен, мястото където живеех нямаше да и хареса, което означаше, че ще е хубаво да си намеря друг апартамент. Най-малкото онази част на града изобщо не беше за нея. Предполагах, че временно ще можем да останем тук, онази жена щеше да се зарадва. А и щях да знам, че Елизабет си има компания... И има кой да я наблюдава да не хукне след мен някоя нощ.
-Живея в другата част на града. Не се тревожи, за сега ще останем тук, а аз ще се опитам да намеря някое нормално място. А и повярвай ми в онази една стая няма да има място за мен, теб и бебето. - Засмях се леко.Съседите ми нямаше да се зарадват на бебешки плач и млада майка и макар че в онзи блок имаше негласна уговорка, че на ченгетата не се звъни, все пак някой можеше да се усети колко годишна е Елизабет и да ми създаде проблеми. Въздъхнах и погледнах часовника. Вече беше доста късно, така че май беше по-добре да я оставя да поспи... или да и направя нещо за ядене.
-Добре, имам предложение. Първото е да ти намеря нещо за ядене, второто.. Второто не е предложение всъщност. Имаш нужда от сън и няма да е зле да поспиш. - Опитах се да не звуча много заповеднически, но имах дълбоки съмнения, че не се е получило.

Ели се усмихна. Харесваше и как звучи това "за мен, теб и бебето". Наведе се отново към него и го целуна по устните, но за съвсем кратко. После се излегна на дивана като долната част на тялото и остана върху него. Значи щяха да останат тук? Дали майка му нямаше да възрази? Може би след като бе чула Бианка да говори за наркотици щеше да гледа Елизабет накриво? А и да не забравяме и въпросния споменат положителен тест за бременност. А и Блу направо бе изгонил майка си от тук... за да се разправя с нея самата, но нещата се бяха обърнали на триста и осемдесет градуса.
- Мисля, че и сама мога да си направя нещо за ядене... а и ти също имаш нужда от храна. - погледна към часовника и се надигна като леко тръгна към кухнята без да обръща много внимание на Блу макари вътрешно да се чувстваше неудобно. - Всъщност... какво има? И какво смяташ да правиш? Да ти помогна? После ще спиМ.
Наблегна на множественото число, защото той също нямаше по - добър вид от нея. Имаше нужда от сън, от храна и от медицински преглед, нещо което определено нямаше да стане, но тя нямаше да протестира все още. Рано или късно щеше да го прегледа малко или много.
- А сигурен ли си, че майка ти няма да има нищо против? Да останем тук имам предвид... все пак.. не знам. - повдигна рамене докато сядаше на един стол и погледна през прозореца към нощното небе.

Усмихнах се и се изправих лениво от дивана. Ако зависеше от мен просто щях да затворя очи и да заспя, но знаех, че и трябва нещо за ядене. Много неща за ядене. Отидох до хладилника с надежда да има нещо готово и да не ми се налага да показвам колко точно не умея да готвя. Отворих го и след миг се ухилих.
-Нека се превърна в келнер. Ти си стой на масата. - Извадих огромна купа салата, малко картофено пюре и трите пържоли, които майка ми явно беше приготвила за мен. Сложих ги на масата, налях чаша сок, която също се оказа пред Елизабет и седнах срещу нея с лека усмивка. Исках да я видя как се храни и то не три хапки.
-Хайде, започвай. - Самията аз не бях кой знае колко гладен, но ми харесваше да видя, че тя ще се храни. Все пак си отрязах парче от место, само за да си спестя мрънкането и и шанса да ме изкара извън нерви. Преглътнах бавно.
-Виж, не се тревожи за майка ми, тя... Тя няма да има нищо против. - А и дори да имаше ни най-малко не ми пукаше. Щеше да направи каквото искам. Знаеше, че нищо няма да ме спре да сравня това мястото със земята ако и хрумнеше да ми създава проблеми.

Макар и да се зае да се храни, Ели леко се намръщи. Той бе извадил един трон храна и като чели май само за нея. Но си взе едно две парченца, което пак бе по - добре от нищо. Скоро обаче Блу щеше да се научи явно да яде, помисли си Ели докато си взимаше от салатата. Под зоркия му поглед изяде доста голямо количество храна, което учуди дори нея самата, а после се надигна и се върна на дивана като изчака Блу да се настани до нея. Отново се заигра с пръстите му, но доста бързо успя да се унесе без дори да се притеснява за нищо. Аромата му, кожата му до нейната и изобщо присъствието му я успокояваха.
Чу вратата да се отваря и това я накара да отвори очи. От прозорците струеше ярка слънчева светлина, а Ели се бе излегнала почти върху Блу. Надигна глава и видя как майка му влиза тихо в хола, усмихна се леко и тръгна към кухненския бокс. Елизабет се надигна като се опита да не притеснява мъжът под себе си, той определено имаше нужда от сън.
- Добро утро. - поздрави тъмнокоската жената и се настани на стола който бе седяла и снощи.
- Добро да е. Добре ли си ? - имаше нещо загрижено в погледа на майката на Блу, което тя някак се опитваше да скрие. После погледна към дивана където спеше синът и.
- Повече от добре всъщност... има ли нещо за ядене?

Усмихнах се докато я гледах как се храни. Струваше ми се, че яде прекалено малко, но можех да го преглътна, особено когато е преди сън и на организма и щеше да му трябва повечко време, за да се справи с храната. Преместихме се на дивна и се усмихнах. Ръцете ми бяха около Елизабет, когато усетих, че клепачите ми натежават. Дори не си направих труда да стана и поне да пусна щорите, макар да знаех, че слънцето на сутринта ще е заслепяващо. Сякаш минути по-късно чух гласове около себе си и след секунди бях изправен с насочени напред оръжие пред смаяните погледи на майка ми и Елизабет. Няколко премигвания и един бърз поглед на часовника ме накараха да осъзная, че бяхме спали часове наред и майка ми беше решила да се прибере, явно, за да провери дали момичето е още живот след като съм приключил с нея. Не, че е винях. Знаеше какво може да се случи, когато изпадна в умопомръчителен гняв. Разтърках няколко пъти очите си и застанах зад Елизабет прегръщайки я в гръб и слагайки ръка на корема и.
-Добро утро. - Целунах леко врата и се усмихнах. Шокирания поглед на майка ми ме накара да вдигна глава и да осъзная, че наистна съм се разлигавил покрай нея. Очите ми се присвиха напред, намеквайки, че какъвто и да е коментар ще е абсолютно неуместен. - Хайде, време е да закусиш. - Преди да съм довършил майка ми се засуети около нас и след секунда ми подаде чаша кафе. - Мерси. Елизабет ще мине без кафе, кофеина не е препоръчителен. - Седнах до нея и отново погалих корема и с усмивка.

- Разбира се, веднага ще ти направя нещо миличка. - жената се усмихна и започна да се суети наоколо, а Блу се надигна от леглото. Отне му само няколко минути да се озове при тях и да прегърне леко Ели, а тя само се усмихна в отговор. Докато не и забрани кафето. После повдигна вежди и устата и леко се отвори.
- Ти пък от къде знаеш това?! - уж се намуси насреща му, но после се надигна целуна го по бузата и тръгна към банята, тъй като имаше чувство, че изглежда ужасно. - Стой си спокойно, до банята мога и сама да се оправя.
Едва се стърпя да не си вземе един бърз душ, но и на това щеше да му дойде времето. Сега храната бе приоритет, ядеше като за двама... или поне се предполагаше, че трябва да яде за двамата, а тя имаше чувство, че яде много повече.
Настани се отново на стола си и притегли ръката на Блу като я сложи върху корема си, докато пред нея вече бяха сервирани два сандвича, които изглеждаха изключително апетитно, типично за закуска.

Поне веднъж в живота си майка ми постъпи разумно като сервира първо на Елизабет. След малко и пред мен се озоваха два сандвича и аз веднага преместих единия в чинията на момичето до себе си.
-Не се оплаквай. И просто го знам, чувал съм го. Не ми пука дали е вярно, никакъв кофеин докато си бременна или после докато кърмиш. - Ухилих се и захапах закуската си. Богове.. Всичко в устата ми имаше вкус на картон, но вероятно беше заради болката в ребрата ми. Дори дишането беше станало по-трудно. Майка ми се настани срещу нас с чаша кафе и ме погледна въпросително. Виждах всички въпроси стрелкащи се в главата и, но нямах намерение да се обеснявам. Вероятно просто беше изненадана, че Елизабет няма много следи от побой върху себе си. Е, толкова ли не можеше да се досети, че не бих пребил бременно момиче, особено щом детето беше мое.
-Ние ще останем тук за известно време, докато намеря по читав апартамент. - Не го казах като въпрос, защото не исках разрешение. Просто я инфромирах за решението да се натресем в дома и.
-Да, скъпи, разбира се. - Тя погледна Елизабет. - В кой месец си скъпа?

Тежка въздишка се процеди от устните и и тя извъртя очи. Взе единия сандвич и се зае с яденето, като всъщност отхапа две големи хапки и бързо ги сдъвка. Това я накара да се усмихне, храна, храна, храна.
- Ами... предполагам в първия. - леко се изчерви и погледна към пода. Облиза долната си устна и я прехапа. Погледна към Блу и се заигра с пръстите на едната му ръка следейки внимателно изражението му. Отхапа отново от сандвича, като с всяка хапка и ставаше все по - вкусно и по - вкусно. - Просто... няма и седмица от както съм наясно с това... и честно казано никога не съм мислела върху това..
Ставаше и все по - неудобно, изчервяваше се все повече. Пусна ръката на мъжът и се зае да изяде закуската си. Раздели сандвича който той бе дал на две и остави другата половина в чинията му.
- Моля те... - усмихна му се леко и го погали по лицето. В усмивката и се долавяше нещо леко дяволито, а в погледна и се чете молба. - А и... ако имате нужда от помощ с каквото и да е само кажете.
Някак си не можеше да говори с майка му на "ти" не и в момента. А и все още и бе притеснено зареди това което бе чула жената за наркотиците.

Погледнах сандвича в чинията ми и поклатих глава. Никакъв шанс. Дръпнах Елизабет към себе си и поднесох сандвича към устата и.
-Яж. Не приемам "не" - Умолителния и поглед нямаше да ми подейства. Исках да съм сигурен, че се е нахранила. Погледнах майка ми при въпроса за помощта и поклатих леко глава, само това оставаше Елизабет да е принудена да върши нещо. Нямаше да го допусна.
-Не се притеснявай скъпа, ти трябва да си почиваш, аз ще се погрижа за всичко. - Майка ми погали леко ръката на Лизи. - А и факта, че ще ме дариш в внуче е по ценен от всичко останало. - Тя се усмихваше, но моето изражение замръзна. Ако наистина си мислеше, че ще е допусна близо до детето си - дълбоко грешеше. Достатъчно неща беше прецакала в моя живот, нямаше да позволя да се случи с едно невинно създание. Изправих се намръщено и подадох ръка на Елизабет.
-Искаш ли да си вземем душ? Не искам после да влезеш сама и да се подхлъзнеш. - Усмихнах се леко. Не бих рискувал дори малко с нещо, създаващо опастност за Елизабет или за бебето.

Ели започна да мига насреща му сякаш ще припадне.
- Блу... - започна тихо, но след миг не се сдържа и изръмжа. - Шанса да се подхлъзна е едно на милион едва ли не... още малко ще дишаш вместо мен за да не се задавя?
Когато му каза, че е бременна с неговото дете изобщо не бе очаквала нещо такова, като тази загриженост, която направо я задушаваше. Но донякъде и харесваше, затова хвана ръката му, издърпа го към себе си и се надигна леко на пръсти за да го целуне, а после се усмихна.
- Но да... умирам си за душ. - леко прехапа устна като си припомни какво всъщност бе правила с него в тази баня преди. Устните му върху нея... между краката и. Леко се изчерви, взе половинката сандвич която той явно нямаше намерение да изяде дори и да му платят и отхапа голяма хапка. - Благодаря.
Изяде половинката набързо и тръгна към стаята на Блу, като дори не си направи труда да си взима сака, току виж и заявил, че не трябва да дига нещо тооолкова тежко като един сак.

Пуснах я да излезе първа от стаята и хвърлих кратък поглед на майка ми.
-Не искам да чувам нито дума. Не е твоя работа. - Знаех какво иска да ми каже и нямах никакво намерение да слушам как не трябва да обърквам живота на малкото невинно момиченце. И сам го знаех, нямаше нужда някой да ме информира за всички причини това да е грешка. Последвах Елизабет и я дръпнах към банята.
-Изобщо не ме интересува, колко малък шанс има да се подхлъзнеш. Няма да поема дори мъничък риск с теб и детето през следващите девет месеца. - Засмях се и свалих дънките си. Придърпах я към себе си целувайки я и задържайки я в ръцете си. АРазмърдах се нервно отдалечавайки таза си от Елизабет, не и трябваше да усеща всичко, което се случваше с тялото ми.
-След като се изкъпем ще трябва да изляза за няколко часа. А ти бъди добро момиче и не ме ядосвай. Стой мирно и тихо, гледай филм, яж, яж и яж. И не се напъвай да помагаш на скъпата ми майчица.

Погледа и се плъзна по тялото му или поне по тази част която за сега той и бе открил. После върна вниманието си към лицето му и свали блузата си дънките си. Издърпа го към стаята където влязоха и го придърпа към себе си за да впие жадно устни в неговите. Бе стигнала до леглото без дори да осъзнава и падна върху завивките. За миг изтръпна и очите и се разшириха от ужас. Припомни си онзи миг в който бе отново така между него и същото това легло, но далеч не по свое желание. Но и отне само секунда за да осъзнае, че всичко това са просто спомени, нежелани гости в главата и.
- Ти не я харесваш много? - повдигна вежда докато се чудеше колко всъщност да покаже от себе си макар и той всъщност да я бе виждал вече. - Тя ми изглежда мила жена.
Ели се изправи и плъзна ръце отстрани по кръста му и продължи след миг към корема и нагоре по гърдите му. Бе лек намек той да си свали тениската или тя щеше да го направи. Защото, ако бе тръгнало така сигурно щяха да се къпят с дрехи...

Дръпнах се леко и хванах китките и с едната си ръка. Каквото и да си мислеше, че ще постигне като ме разсее... Нямаше да се съблека. Колкото и да го исках, не можех да се оставя да бъда подлъган от красивите и очи. Засмях се и се отдалечих още малко.
-Ако говориш за майка ми.. Да, не я харесвам. Тя е единствения човек, който ненавиждам просто защото съществува. - Очите ми се присвиха леко. Мразех да говоря за това и накрая винаги побеснявах. Елизабет щеше да задава въпроси и да иска да знае защо мразя толкова майка си, а аз далеч не исках да обеснявам. Щеше да завърши грозно.
-Виж, не е нужно да говорим за майка ми, става ли? Нито на теб ще ти хареса този разговор, нито ще ти бъде приятно да го проведем, а и повярвай ми на мен също няма да ми допадне да говоря за това. - Пуснах ръцете и се дръпнах към вратата. - Знам, че умее да се преструва, но си права. Майка ми изглежда много мила... Но за съжаление само това. Само изглежда. - Отворих врата и посочих към банята с твърдно изражение. - Хайде да те изкъпем. Наистина трябва да изляза след това.

Стисна устни и погледна към пода. В очите и имаше гняв и болка, но реши да замълчи. Знаеше, че ако иска да е с него ще трябва да преглътне голяма част от въпросите си, от коментарите си и навика да спори и да оспорва гледната си точка. Просто тръгна след него към банята като даже го подмина, облиза устни, погледна го за миг или по - скоро се озова срещу гърдите му, които все още бяха покрити с план.
Но разбира се. "Хайде да ТЕ изкъпем" и бе заявил той. Сякаш тя бе някакво малко детенце, което не можеше да се оправи само. Това не бе честно, просто не бе. Но всякакви мислени претенции нямаше да и помогнат, а определено не можеше да се похвали, че е от жените които отстояват правата си и прочее, независима дама която няма нужда от мъж...
- Съжалявам. - изрече след миг и вече гола се пъхна под настроената вода на душа. Затвори очи докато прокарваше ръка по вратът си, чувстваше се схваната. - И ... ще внимаваш нали? Аз ще си стоя кротко тук, но ти не трябва да правиш глупости... моля те.

Богове... Елизабет ми беше сърдита. Сега щеше да стане забавно. Промърморих недоволно и свалих боксерките си пъхайки се под душ при нея.
-Не се тревожи за мен. - Бях застанал зад гърба и ръцете ми се плъзнаха нежно по корема и. - Ще се върна цял. - Може би беше редно да кажа, че ще се прибера цял и невредим, но не можех да и обещая нищо такова. Макар, че сега беше ден, а повечето ми проблеми настъпваха след падането на ноща. Целунах нежно врата и и я завъртях към себе си притискайки я към тялото си.
-Не обичам някой да ми се цупи. - Водата падаше върху врата ми и вероятно изглеждах адски смешно с тениската под душа, но не исках Елизабет да получи инфаркт. Щях да се изкъпя след като тя приключеше. Невдох се леко притискайки устни в тези на Елизабет.
-Ще се върна преди да се усетиш. Колекцията ми от филми не е тук, но съм сигурен, че ще си намериш какво да правиш. Само... Както казах, не се сближавай много с майка ми. И не и давай надежди, че ще се доближи до детето ни.

"Не е честно, не е честно, не е честно!" мислеше си Ели докато все още масажираше вратът си. Не, че бе особено удачно да си прави тренировки в банята, но наистина и трябваше леко раздвижване на главата, няколко кръгчета отдясно наляво и отляво надясно и бе като нова. Явно спането на дивана и върху Блу не и се беше отразило добре..., но да както повечето биха казали - тя си е принцеска, глезанка и общо взето момичето на татко.
Усети ръцете му върху корема си и след миг се озова пред мократа му тениска. Повдигна иронично вежда, но после само извъртя очи и поклати глава.
- Но аз наистина я харесвам Блу. - реши да изрази мнението си, което може и да не му допадаше. Според него майка му се преструваше. Вярно, че той я познаваше по - добре, но тя наистина не изглеждаше лоша жена. - Тя ми спаси живота...
Взе някаква бутилка със шампоан и се зае със същността на истинското къпане. Но това не и отне повече от минутка. Затова и след първото измиване тя придърпа лицето на Блу към себе си и го целуна.
- Предполагам, че все ще си намеря занимание... може би ще има някой филмов маратон с който да си отвличам вниманието и да си губя времето? Че случайно, ако реша да чета книга... може да си счупя нокът нали... - усмихна се ужасено, но после се засмя и пак взе шампоана. - И предполагам... ще искаш да останеш за малко сам тук?
Отново сви устни и повдигна вежда, като се насили да запази очите си върху лицето му, а не да ги плъзне по тялото му. А и това какво бяха правили в тази баня отново се появи в съзнанието и, леко изръмжа и по бузите и плъзна червенина.

Завъртях очи. Защо хората отдаваха толкова голямо значение на факта, че някой им е спасил живота. Защо никой от всички хора, които не бях убил не идваха да ми кажат "благодаря" за това?
-Виж, може да ти е спасила живота, но това не я прави свестен човек. Аз съм спасявал живота на хиляди, хиляди хора... Като не съм ги застрелял на място само защото съм кисел. Това прави ли ме свествен човек? - След миг добавих. - По-добре не отговаряй на този въпрос. - Засмях се и огледах руменицата избила по лицето и. Какво толкова... Оу, спомени. Със сигурност това беше причината, в главата изплуваха спомени за предишното ни посещение в банята. Е, не можех да правя секс с нея, но това не значеше, че не мога да я зарадвам.
-Може би не искам да оставам сам? - Устните ми се плъзнаха по врата и след миг осъзнах, че съм гол. Супер, нямаше как да скрия това, което се случваше с тялото ми. Без мое съгласие. Покашлях се и се отдръпнах лекичко. Не исках да я пристискам, а и наистина трябваше да съм излязал преди пет минути. А още дори не си бях взел душ...
-Няма да се сърдя ако счупиш нокът. И не се шегувай с това, ясно? - Погледа ми отново стана сериозен.

Очите и се притвориха от удоволствието докато усещаше ръцете му върху вратът си, нейните инстинктивно се обвиха около кръста му, а устните и се впиха в неговите карайки го да замълчи. Избута го леко към стената като се опитваше да не се прилепя напълно към него, макар и да и се искаше. Не случайно той нямаше намерение да се съблича изцяло.
След миг се отдръпна, целуна го по вратът и си пое дълбоко въздух.
- Не сега. - заяви му докато взимаше сапуна. Облиза предизвикателно устни и го погледна, като този път обстойно и неприкрито се разходи по тялото му с очи. - Когато се прибереш ... може би все нещо... ще измислим.
Някак си не искаше да му казва в прав текст, че няма да му позволи да правят секс в следващите девет месеца, защото самата тя не искаше това да е реалност, но той бе твърде голям за нея. А и Блу определено нямаше да се навие на нещо кротко. Макар и първия им път да се бе опитал да е бавен, нежен и прочее накрая всичко отново бе станало една идея по - грубо.
- Аз съм готова. - изплакна се и отметна коса назад. Целуна го жадно и страстно като за последно. - И наистина внимавай!

Оставих я да излезе от банята и поклатих глава. Явно не само аз имах намерение да не правим секс в близкото бъдеще. Прекрасно... Не бях очаквал точно това да се превърне в проблем, но след седмица без секс ставах доста раздразнителен... Не исках да си помислям какъв ще съм след девет месеца. Въздъхнах тихо и изхлузих мократа тениска хвърляйки я на пода. Прегледах набързо превръзките и беше ясно, че ще се наложи да ги сменя, но нямаше как да стане, докато Елизабет беше в къщата. Трябваше да измисля място навън, където да го направя. Отлебих марлите и огледах раните си, явно нектара и амброзията си бяха свръшили работата, нещата не изглеждаха тоолкова зле. Наврях се под душа и само десет минути по късно вече бях увил една хавлия около кръста ми. Сложих една и около гърдите си, чувствайки се като момиченце. Просто не можех да я появя пред Елизабет нашарен като на ренде.
Нахлух в стаята, измъкнах една тениска от гардероба и останах в гръб към Елизабет докато се обличах. Бях сигурен, че не е видяла нищо, а по гърба ми нямаше нищо освен няколко сини.
-Трябва да изляза. Сигурна ли си, че няма да направиш някоя глупост?

Когато той влезе в стаята, Ели просто надигна поглед от книгата си, но не каза нищо. Дори не го погледна докато се обличаше, а продължи да си чете. Това всъщност което бе взела със себе си за четене далеч не бе целомъдрена литература или изобщо класика, но поне психически щеше да я задоволи... за днес.
- Да, убедена съм. - размаха книгата леко макар и да се съмняваше, че той щеше да хареса корицата, ако се загледа. Някакъв напомпан тип с татуировки около вратът и едната ръка. Въпросния тип трябваше да има и халки на зърната, но тази подробност сякаш я бяха изпуснали при направата на корицата... и все пак може би лицето на красива жена със сини очи на заден план компенсираше това. Тъй като после чисто и просто разкарваха "задния план" с хора.
- Ще почета, ще погледам телевизия. Не се притеснявай. - прати му въздушна целувка и после пак върна вниманието си на книгата.

» Един мъж не може да има всички жени на тази земя, но си заслужава да опита! Стига да няма досадна малка сестра, тогава няма нужда да опитва. Това е просто една обречена кауза. [ Ерин и Ник, близко бъдеще]