Из Манхатън, близко бъдеще [ Елизабет и Блу ]

First topic message reminder :

Из Манхатън, близко бъдеще [ Елизабет и Блу ] - Page 7 Tumblr_leq888GlUk1qfj8b4o1_400

Апартамента на Блу:

Слънцето грееше ярко, а Елизабет бе решила да излезе и да се разходи с приятелки. Бяха си взели сладолед и общо взето се забавляваха. От няколко дни насам Лизи не бе особено спокойна, но сега си бе позволила да се отпусне. Носеше със себе си резервния си камшик, тъй като другия и бе откраднат заедно с половината неща, а за капак я преследваха напоследък доста чудовища. Направо не бе истина. Но точно в момента всичко изглеждаше спокойно.
Двете момичета с които бе излязла на разходка се спряха пред един магазин с красиви рокли, а Елизабет се наведе да погали едно кученце на една жена с голяма шапка, която разговаряше с друга.
- Тази червената е уникална! - изписка едното момиче като издърпа Елизабет към витрината. Но момичето бе привлечено от нещо съвсем различно. Към нея се беше насочило нещо, което тя дори не можеше да опише. Но бе чудовище и това му личеше отдалеч. Кучето което бе галила до преди миг бе станало неспокойно, но като чели никой нищо нередно не виждаше.
- Аз ще... - , но нямаше как да довърши. Бе издърпана към витрината за да се "любува" на друга рокля. А чудовището наближаваше. Краката му бяха космати, но ръцете му сякаш бяха от метал. В лицето приличаше на човек, но върху главата си имаше някакво странно животно.
"Какво е това?!" Ели извади камшика си и след миг от него се появи и останалата част, тъй като той обикновено бе просто дръжка. Усети, че електричеството също не даде проблем, протичаше по цялото оръжие. А Ели просто чакаше леко скрита към стената на съседната сграда. И когато чудовището я връхлетя, другите две момичета се разпищяха, а Ели удари чудовището с камшика и то изръмжа. Не знаеше какво виждат смъртните, но определено и бе любопитно. Скоро нещата започнаха да се развиват със светкавична скорост и Елизабет бе притисната към стената, а жената с кучето метна нещо към чудовището. То се разпръсна и изчезна, а наоколо някои хора гледаха слисано.
- Хайде да вървим момичето. - додаде тя бързо, а Ели вдигна малкия нож от божествен бронз и тръгна след дамата, а другите две момичета ги последваха слисано.

Ели се смръщи и направи физиономия.
- Съгласна съм да не нищо в аквариум... освен, ако не е някой мини дракон. Хей може да си вземем някоя хрътка от подземното царство, но се боя, че ще ни трябва една идея много голям заден двор. - не вярваше положението между него и животните да е чак толкова тежко. - Пък и колко му е..ще си упражнявам майчинството. Двете ми деца ще се карат, а аз бременна с трето ще им мрънкам на главите и те само ще кимат намусено... сещаш ли се за онази сцена от 102 далматинци където онзи пич и кучето дърпаха едно въже...? Е така си те представям, ако имаме куче.
Хвана лицето му в ръце и го целуна. Всичко друго което каза не му се нравеше особено. При положение, че ако трябваше да се вярва на всичко за богатите момичета те не можеха и вода да си налеят сами..., а той искаше от нея да бъде домакиня. Имаше късмет, че може да готви някои неща и то без да направи пожар.
- Знаеш ли колко всъщност тежи една дамска чантата? - повдигна вежда. - Доста. И то най - вече защото вътре няма и капчица ред. И няма да ми позволиш да правя нищо по - специално от това да готвя и чистя? И няма да вземеш и цент от мен? А мен ще ме вземеш ли? Аз съм бременна и незадоволена и искам секс!
Последното се изплъзна несъзнателно от устата и, но напоследък Елизабет бе всичко друго, но не и себе си.

-Добре, тогава няма да ти давам да носиш и дамска чанта щом това искаш. - Дори не исках да поглеждам в това изчадие на мрака. За мен да бръкна в такава чанта беше взе едно да си набутам ръката в устата на някой лъв. Един просто страхотен план. Завъртях отегчено очи при предложенията и за животни. Тя наистина просто не разбираш колко се мразим с всичко четирикрако...Та аз с хората не се разбирах, каму ли с нещо дето не може да говори. В главата ми изникна сцената от 101 далматинци и се засмях. Мда, наистина ще бъдем подобна гледка, дърпайки едно въже...
-Сцената, която ми описа.... Ами да кажем, че е доста близо до истината и до това какво трябва да очакваш от мен и евентуалното ни животно. - Свих небрежно рамене. Нямаше какво да направя по въпроса така или иначе. Но щом толкова държеше на това - щях да се постарая да го приема, в крайна сметка при положение, че те се съобразяваше с всичко, което исках от нея, поне това можех да направя. - И да, няма да взема пари от теб и няма да ти позволя да правиш нищо освен изброеното, плюс грижи за сина ми. - Усмихнах се леко.
-Не очаквай аз да кимам послушно скъпа. - Прехапах устна и в очите ми огря дяволито пламъче. - По скоро ти ще го правиш.

Ели изръмжа, насили се да събере цялата си сила и го обърна под себе си. Сложи ръцете си от двете страни на главата му и се наклони така, че той да има невероятна гледка към деколтето и. Облиза устни и наклони глава на една страна.
- А ти от кое искам секс не разбра? - направи физиономия и отново зацелува вратът му. Преди той обаче да се е усетил се плъзна надолу по тялото му и го подразни през платът на дънките. Надигна се и започна да се движи леко върху него. - Знам, че... няма да е това което искаш... или поне ще те помоля да се опиташ да не е това което иначе е..., но аз лично няма да издържа. О Богове... Блу!
Звучеше като леко намусено детенце. После се излегна върху него и се загледа в лицето му, като прехапа устна. Нещо, което бе изрекъл току що, се завъртя в главата и.
- А ако не е син? - отмести поглед от него и се загледа някъде в стената. - Ако е дъщеря...?

Придадох си възможно най-замисленото изражение на света и поклатих леко глава.
-Ами... Както казах, син е. А ако по някаква случайност е дъщеря... Хм... В тигана? Или в тава? - Изчаках няколко секунди, за да и дам време да осмисли казаното и избухнах в смях. Не бях чак такъв сексист, но все пак не можех да се сдържа да се шегувам за това.
Ръцете ми се плъзнаха по раменете и след секунда я притиснах отново под мен.
-Не обичам да съм отдолу. Само да го уточним. - Целунах я леко. - Наистина ли искаш точно сега да обсъждаме пола на детето? - Имах различни планове, свързани с доста по-приятно прекарване. E, съдейки от думите и преди малко тя още се тревожеше за характера ми и за начина по който го правя аз. Засмях се леко и я целунах.
-Наистина ли смяташ, че ще рискувам да те нараня по време на секс докато си бременна със сина ми? Сериозно Елизабет..? Това е... Стига, какъвто и да съм, това е прекалено дори по моите стандарти.

Тя поклати глава и леко се усмихна.
- Не ме разбра Блу, нямах предвид това. - целуна го нежно и се надигна леко. - Имам предвид, че... да при първия ми път ти успя да си нежен, но знам, че иначе го предпочиташ по - грубо и да... нямам нищо против иначе, но сега...
Леко се намръщи. Не знаеше как да изрази мислите си гласно. Затова отново задъвка устната си. Загледа се в очите му и плъзна ръка по корема си.
- Наистина искам да опитаме... утре, може би в новия ни апартамент? - повдигна предизвикателно вежда и го дръпна към себе си. - А може и сега...
Честно казано се притесняваше за живота си с него. Или по - скоро за всичко свързано с детето. Самата тя не можеше да си се представи с дете на ръце, а той не искаше майка му да е близо до тяхното бебче... как щяха да се справят? Най - малкото тя някога трябваше да отиде на лекар и прочее...
- Блу... - леко се изчерви. - Малко ми е неудобно, но... ами мисля, че може би трябва да си изберем лекар? Смисъл..акушер гинеколог ... жена по възможност... и искам да дойдеш с мен на срещите с лекаря които са май всеки месец..не знам. Хич не съм запозната с тези неща...

Намусих се леко и я погледнах. Защо всички момичета искаха жена за лекар, мъжете в повечето случей бяха доста по-способни. Вдигнах леко рамене и кимнах.
-Да, добре. Ще потърсим лекар. И щом искаш, нека е жена... Няма проблеми. - Усмихнах се и я целунах леко. - И ще дойда с теб на консултацията. - Определено не беше нещо, което исках да направя, но можех да се престоря на добро момче. Добро момче, което не е ужасено от идеята да се окаже в гинекологичен кабинет с бременната си приятелка. Под погледа на лекарка, която ще го гледа странно и ще се чуди как подяволите момиче като Елизабет Фокс се е оказало бременно от мен. Страхотно преживяване ни очакваше.
-Виж, не е нужно да го правим, поне не сега. Може би първо трябва да говориш с лекарката дали можем да го правим? - Въздъхнах тихо. - И както казах, това как правя секс, не означава, че докато си бременна ще рискувам да нараня детето ни. - Ръката ми се плъзна по корема и. - След като си нямала предвид това... ами, какво имаш предвид? - Засмях се леко, защото наистина не виждах логиката в думите и. Явно мозъка ми се беше поизпарил.
Протегнах се леко и болката в хълбока ми ме жегна. Окей, явно това не беше много добра идея.

Ели леко се смръщи, обърна се така, че да го гледа възможно най - лесно.
- Да... добре. Нека лекаря е мъж, но ти ще чакаш отвън. - всъщност самата мисъл да остане сама с друг мъж направо я ужасяваше. Самия факт, че някой друг мъж сигурно ще трябва да я погледне просто я плашеше и Елизабет не искаше това. А и все още помнеше заплахите на Блу. Че ще убие всеки който я погледне... така както не му хареса на него. Не и се искаше после да покриват убийство.
- Ами... не знам. - въздъхна тежко. Изобщо не знаеше как да обясни ситуацията. - Пределно ми е ясно, че няма да нараниш и мен и него. Но... искам да го направим. Даже съм чувала, че е полезно да се прави секс по време на бременност...
Леко се изчерви и облиза уста притеснено. Бе чувала това нещо в един филм, но... можеше ли да се довери на този слух? Искаше и се. Но въпроса бе, че и нейния приятел бе твърде надарен за нея самата.
- Добре... ще почакаме, ще видим какво ще каже лекарката, утре ще огледаме за апартамент, ще си осиновим куче... и ще заживеем щастливо.... донякъде.

-Чакай, чакай, чакай. - Изправих се рязко и след секунда седнах до нея. - Искаш да те оставя насаме с гинеколог? Коя част на "ще убия всеки, който те погледне" не беше ясна, Елизабет? - Реновността се надигна вътре в мен и излезе като ръмжене през гърлото ми. Ако си мислеше, че е забавно да ме дразни на тази тема, жестоко се лъжеше. Не делях това, което е мое. Никога, никога, никога нямаше да я оставя сама с мъж. Особено с някакъв си лекар, който да я докосва... Изръмжах отново и и хвърлих кратък поглед. Опитах се да прочистя ума си и да забравя това, което е казала, но не беше толкова лесно. Все още бях вбесен. Стиснах устни и се постарах да кажа нещо, сменящо темата.
-Та, ще ходиш при лекар жена. - Точка. Нямаше да допусна нещо друго. - И аз ще бъда в кабинета. - Погледа ми проблесна от гняв. - А за секс... Къде си го чувала? Наистина предпочитам да изчакаме и да видим какво ще каже лекарката ти... - Въздъхнах и се опитах да се усмихна сковано. - Добре... Да, утре ще отидем за видим няколко апартамента. И ще си вземем куче, щом искаш да изживееш истински кошмар... А защо "донякъде" щастливо?

Е явно и той се усети за мъжът... , но първоначално наистина иизглеждаше разочарован.
- Блу, Блу... - тя хвана лицето му в ръце и се усмихна извинително. - Не искам при мъж. Самата мисъл да ме погледне или изобщо докосне ме ужасява, успокой се!
Целуна го нежно и се отпусна леко назад, обмисляйки какво точно да ми отговори на последния въпрос. Много и то най - различни мисли минаваха през главата и, а тя накрая въздъхна тежко.
- Иначе не мисля, че може да има истории в които всичко да се подреди така и да имат идеалния щастлив край... - направи физиономия. - А и винаги може да ти се случи нещо докато си вършиш там твоите неща, а аз не искам това... притеснявам се, нищо повече.
После реши да се усмихне.
- А за секса съм го чувала в един филм...май бе онзи "Девет месеца", но ще те излъжа..., но така бебето щяло да излезе по - лесно и прочее. - отново се смръщи. Целия процес и изглеждаше безкрайно болезнен.... - Само се надявам бебето да е малко...защото, ако е три килограма и петдесет сантиметра...брр.

Погледнах я намусено. Как можеше да говори така, синът ми трябваше да се роди голям и здрав, а не Елизабет да иска да се роди дребен. Трябваше да прилича на мен, за предпочитане с моя ръст, а не с нейния. Винаги съм смятал, че ниските мъже са прецакани. Въздъхнах и върнах погледа си върху Елизабет.
-Всъщност аз предпочитам да родиш голямо и здраво бебе. Не искам сина ми да е хилав. - Дръпнах я към себе си и я целунах дълбоко. Ръцете ми се настаниха на кръста и, а когато се дръпнах на устните ми играеше мръснишка усмивка, обещаваща че ще се погрижа бебето да излезе лесно, независимо колко голямо е. Мислите ми се насочиха оъново към идеята за кучето и лекичко поклатих глава.
-Наистина ли толкова искаш животно? Защо не ми вярваш като ти казвам, че идеята е ужасна? Смисъл... В най-вероятния случей песа ще свърши в тигана и в чинията ти.

» Един мъж не може да има всички жени на тази земя, но си заслужава да опита! Стига да няма досадна малка сестра, тогава няма нужда да опитва. Това е просто една обречена кауза. [ Ерин и Ник, близко бъдеще]