Преди няколко дни в лагера

First topic message reminder :

Преди няколко дни в лагера - Page 2 488067_orig

Новаци, новаци, новаци... Сякаш си нямах достатъчно проблеми, а Хирон днес ме бе помолил отново да разведа някакво момиче. Е, поне се надявах да не е на дванайсет като предишния път. Излязох от хижата на Посейдон и реших, че така и така съм се успал за закуската поне можех да направя нещо полезно и да се заема със задълженията си.
-Алек... Донесохме ти закуска. - Три наконтени дъщери на Афродита се спуснаха към мен с надежда да им обърна внимание, само защото ми бяха отмъкнали няколко препечени филийки. Махнах небрежно и продължих промърморвайки нещо под нос. Имах си храна в хижата. Боговете да поживят хлапетата на Хермес, които можеха да вкарат в лагера почти всичко. Минах покрай мишените и помахах на няколко души. Предпочитах да ида на арената и да се отдам на тренировки, но все пак се запътих към Голямата къща, където Хирон вече ме очакваше със странна момиче с оранжева коса. Изглеждаше малко чалната, на около петнайсет, може би... Представиха ми я като Ерин и скоро бе оставен изцяло в моите ръце.
-Добре, може би ще е добре да се настаниш? - Щях да я заведа до хижата на Хермес, защото съдейки от обърканото и изражение едва ли знаеше, кой е божествения и родител. - Всъщност, добре дошла в лагера. Аз съм Алек... Син на Посейдон. - Преметнах ръка през раменете и и я побутнах към хижите.

Ерин го погледна учудено, когато я наметка със суичъра си. Бе някак си сладко затова и му се усмихна насреща като придърпа дрехата около себе си за да и е по - топло. Пък и вече бе суха, благодарение именно на сина на Посейдон. Нямаше си и на идея как става този номер, но беше яко, а и така и бе много по - добре. Суха.
Загледа се във водните спирали докато го слушаше. Започваше да се чувства все по - дребна и незначителна от думите му. Та тя не можеше нищо. Кухненския нож за рязане на хляб броеше ли се за оръжие?! И нормативите в училище за тренировка... да бе, искаше и се. А и нещо в нея крещеше, че иска именно него. Той трябваше да я научи на всичко това. Трябваше и най - добрия... или по - скоро най - търпеливия, въпроса бе дали Алек е търпелив?
- Ами... не, не и не. - призна Ерин и поклати глава. - Изобщо не ме бива в тези неща. Искам да се науча и ми трябва най - добрия учител и мисля, че това си ти...
Може би бе нахална и то доста, но наистина смяташе, че и трябва добър учител, иначе просто нищо нямаше да разбере. Или щеше да се разсейва... което всъщност бе "против" това Алек да и е учител. С него определено щеше да се разсейва.
- Карала съм кросов мотор. - изрече след малко морковка и се усмихна като си припомни моментите. Но наскоро се бе отказала от това си начинание, след като един от съперниците и се оказа чудовище и гледката не бе никак приятна. - Това би ли ми било в ползва...с нещо и в нещо?

Повдивгнах изнененадано вежди, кросов мотор?! Брей... Това малко момиченце беше пълно с изненадади. Погледнах водата и оставих спиралите да се върнат обратно в потока. Стига толкова игра, а и ми бяха станали скучи.
Взех едно плоско камъче и го метнах към реката. Е, поне жабки можех да правя.
-Е, както ти самата пподвърди - аз съм най-добрия. Ще те науча. - Не знаех какво да кажа, виждах притеснението и, но просто не ме биваше в успокояването на хората. Как можех да направя, в крайна сметка наистина и трябваха тренировки, а съдейки от изражението и и реакцията и на всичко в лагера - много тренировки.
В ума ми започна да се оформя план с какво да започнем, но първа точка в него беше да я предупредя да стои далеч от стената за катерене. Трудно щях да я науча на нещо, ако лавата я попареше още на първото и стъпване там.
-Най-важното е да си спокойна, ще те науча на всичко, което мога, но си имам някои условия. - По принцип предподавах бой с меч, но Ерин искаше цялостно обучение, което бях правил само един единствен път и вече си имах сериозни поуки. Е, вероятно никак нямаше да и хареса какво ще поискам от нея, но...
-Ако се съгласиш ти обещавам да оцелееш тук без проблеми. - Погледа ми стана леко скептичен. - Без много проблеми.

Тя присви очи насреща му замислено. Какво толкова искаше за да я обучи? Все пак щеше да е доста трудно да си намери какъвто и да е изобщо учител тук, който да не мрънка на всеки пет минути когато тя сгреши нещо. Ерин просто искаше да се впише, да бъде като останалите пулобогове.
- Някои условия? - повтори думите му тя и повдигна вежда. Хвърли също едно камъче в потока, но мислите и се въртяха именно около думите му. Какви пък условия можеше да има той? Все пак тя бе просто момиче ... , а той като чели не се интересуваше точно от това защото след него вървяха цели групи такива. - А ако не ми харесат условията ти няма да има сделка така ли? Дори и да съм готова да предложа... друго?
"Да бе и какво ще му предложиш? Себе си?" изсмя и се някаква част вътре в нея и Ерин се намръщи на себе си. Определено не бе от най - красивите или сексапилни момичета, но ... но дори не трябваше да мисли в тази посока. Нямаше да се продаде зареди едните тренировки по дяволите!
- Е слушам какви са ти условията... - все пак може би щеше да си струва. Да оцелее тук без почти никакви проблеми, изобщо за нея щеше да е цяло чудо тъй като тя привличаше проблемите като магнит, те я обичаха и я следяха. И колкото и тя да бягаше от тях, те тръгваха след нея... И бедната никога не идва сама, обикновено идва тройна, три за щастие. - Но преди това ми кажи дали имаш нерви да се занимаваш? Защото трябва да си доста търпелив учител за да обучаваш мен...
Опита се да направи извинителна усмивка, но по - скоро се поучи някаква гримаса, бе притеснена. Искаше да знае условията му по дяволите! Все пак искаше именно той да я обучава!

Засмях се. Боже, вероятно си представяше как ще искам секс. Не изглеждах такъв гадняр все пак... Но, идеята и да ми предложи нещо друго ме накара да се ухиля. Е, от нея можех да приема нещо друго...
Завъртях очи и тръснах глава. Я стига, тя беше просто момиче, какво ми ставаше.
-Аз съм доста търпелив човек, не се притеснявай за това. Няма да имаш проблеми с мен. - Усмихнах се насърчително. Беше напълно нова в лагера и абсолютно неподготвена за каквото и било в него, така че ми беше ясно, че ще е доста трудно, нормално беше. Все пак Ерин изглеждаше наистина кипяща от желание да се научи, така че поне с това нямаше да имаме проблеми. Все пак не можех да накарам насила някой да се справя, бях се опитвал вече. Погледнах я сериозно.
-Условията ми са много, много прости. Но да, ако не ги приемеш няма да имаме сделка. Е, можеш да се опиташ да ми предложиш нещо, но все пак... Държа на тях. Съгласиш ли се и изпълняваш ли ги ще се опитам да те опазя жива. Нарушиш ли ги не нося отговорност ако ти се случи нещо. - След миг добавих. - Условие номер едно е просто да не се оплакваш. Да не мрънкаш. Да не въртиш очи. Ще е трудно, ще е изморително, ще е натоварващо. Не искам да се оплакваш. Тук мога да простя няколко оплаквания от време на време. - Исках да уточня до къде съм склонен да отстъпя. - Условие номер две е, че искам по време на тренировки да правиш каквото ти кажа. Без "не мога", без "страх ме е" без "няма да стана в четири сутринта". Половината неща, ще смяташ, че не можеш да ги направиш. Искам да се опитваш. Но няма да се опитваш да правиш неща, за които не сме тренирали. Това е.

"О!" тя се ококори насреща му. Той започна да и казва условията. Изброи само две със двеста и две подточки. Общо взето всичко и бе забранено и всичко и бе разрешено. И от думите му можеше да отсъди, че яко ще и сритва задника и много ще боли.
- Ох... - изрече от сега и се засмя. Все пак този тип си бе голяма работа. Знаеше с какво се захваща, колко ли души е обучавал до сега? На нея самата още от сега и се струваше, че няма да се справи и той ще я зареже по средата на обучението или направо на първата тренировка. Направо от сега усещаше как всичко я боли. - Добре, приемам.
Доста сериозно мислеше над условията му. И всеки път достигаше до едно решение. Ако наистина искаше да успее трябваше да преглътне тези неща независимо дали той или някой друг ще я обучава. Иначе нямаше как да стане. Чудеше се обаче дали ще оцелее след толкова условия за опити и не оплакване.
- До сега обучавал ли си някого другиго? И той оцелявал ли е? - попита тактично тя, като повдигна вежда и се изправи. Не я свърташе на едно място. Затова се смъкна на тревата и се загледа нагоре към небето. Е и самия факт, че бе толкова близко до него и , че и се искаше да се облегне на тялото му и отново да усети устните му върху своите също си казваха думата да се дръпне настрана. Нали се предполагаше, че трябва да мисли трезво. - И кога започваме.. шефе?

-Богове, наистина ли мислиш, че ще те убият тренировките с мен? Моля те, не съм толкова лош. - Е, всъщност бях точно толкова лош. Бях дори по-лош, но не можех да и го кажа, все пак исках да я обучавам. Не можех да допусна някой друг да го направи, тя трябваше да се учи от най-добрия, за да съм сигурен, че ще е защитена когато излезе навън.
Само от тази мисъл настръхвах. Ерин изглеждаше толкова мъничка, че дори не можех да си я представя във битка с чудовища. Поклатих глава и я погледнах.
-Обучавал съм и човека оцеля. Както по време на тренировките и в лагера, така и навън. - Изражението ми бе станало сериозно. - Виж, по време на тренировка забрави да бъде кавалер или да съм снисходителен само защото си момиче. Навън чудовището няма да бъде мило с теб, аз също няма да бъда. Естествено имам предвид само по време на тренировка. - Държах да наблегна на този факт, все пак нямаше да бъде гадняр през цялото време. - И мога да обещая, че ако след тренировка нямаш сили да се прибереш да се погрижа да стигнеш до хижата на Хермес. - За миг си помислих колко ще е хубаво да е в ръцете ми, да я пренеса... Може би някой път нарочно щях да я изтощя до степен да не може да ходи... Хм..
-Та, както казвах, ще ти е трудно... Но, какво да се прави.. Кога искаш да започнем? И само да кажа, започнеш ли - няма да те оставя намира. Ако искаш да се откажеш - сега е шанса ти.

Ерин се смръщи, но кимна. Все пак щом миналия човек бе оживял защо и тя да не оцелееше? Не бе някакво непоправимо мрънкало, а и можеше да се води издръжлив човек. Все пак, ако бе мрънкало и, ако се отказваше лесно нямаше да е печелила няколко състезания по мото крос. Затова и сега се опитваше да се мотивира още повече.
- Ако си мислиш, че ще ме откажеш толкова лесно грешиш. - усмихна му се предизвикателно, после се изправи и се приближи до камъкът и до Алек. Седна до него и го прегърна чисто приятелски, но всъщност и се искаше много повече. Искаше отново да го целуне, но се задоволи единствено с тази прегръдка и да вдиша аромата му. После го пусна и се отдалечи с усмивка. Излегна се на големия камък и се загледа в небето по което вече се появяваха звезди. - Та казваш, че това ти е едно от любимите места?
Мястото наистина си го биваше. Тук сякаш целия свят бе някъде другаде, сякаш бяха само двамата и това поточе, тези дървета и много звезди над тях. Макар и в далечината Ерин да чуваше радостни викове, но можеше да ги игнорира доста лесно.
- И благодаря ти... прегръдката преди малко беше за благодарност, да не си помислиш нещо. - " помисли си, помисли си... и без това ще е истина" изкикоти се някаква част от нея, а Ерин се изчерви. Не беше честно така! - Та нека да започнем от утре...към колко ме искаш?
Чудеше се колко ли много време щяха да и отнемат всички тези тренировки, но после осъзна, че изобщо не и пука. Все пак щом щеше да се захваща с нещо, поне да го правеше качествено. И без това бе успяла да се сдобие с най - добрия учител.
- Кого си обучавал преди.., ако не е тайна разбира се?

Ерин ме прегърна точно за миг, заради което просто ми се прииска да се намуся. Харесваше ми да ме прегръща.
-Да, знам, че е приятелско... За съжаление. - Усмихнах се и също погледнах небето. - Да, това е любимото ми място всъщност... Просто е тихо, близо е до водата, отдалечено е.. - Свих рамене и прокарах ръка през косата си. Мясото просто ми действаше добре и ме караше да се отпусна, далеч от цялата суматоха на легара и далеч от всички момичета.
-Идвам рядко тук, за съжаление. Какво да ти кажа... А за утре... Аз ще се погрижа да те събудят навреме. - Имах идея как да го направя, едно от момичета на Хермес ми дължеше малка услуга, така че можех да наглася нещата. Поне щях да и гарантирам интересно начало на тренировките. И доста бурно. Ухилих се и я погледнах.
-Не се опитвах да те откажа, просто исках да те предупредя. Защото повярвай ми, много скоро ще съжаляваш за решението си... Който и друг да беше избрала той щеше да подходи бавно, внимателно да те въвежда в нещата. Е, аз имам друг подход. - Засмях се. Наистина нямаше да и хареса нищо от това, което планувах за утре. Вероятно на следващия ден щеше да има така мускулна треска, че да не може да ходи, но на другия ден пак щеше да трябва да тренира. Свих устни. Боже, ставаше ми жал за Ерин...
-А другия, другия вече не е в лагера. Но се заклевам, че е жив.

Мястото наистина бе невероятно, бе даже повече от невероятно. Бе просто приказно и Ерин се замисли дали да не стане и едно от нейните любими места. За тази цел обаче трябваше да се научи да стига до тук и сама. Но не и изглеждаше сложно. Върви само по брега на реката и излиза недалеч от хижите. Ако помнеше правилно лагера. Но всяка друга негова част и бе абсолютно празно петно, нищо не помнеше.
- Е щом казваш, че е жив ще ти се доверя. - засмя се звънливо докато проследяваше с поглед няколко звезди и рисуваше с въображението си фигурки. Обичаше звездите, но защото живееха в град, при това голям град, нямаше как да им се радва. Тук обаче небето се виждаше ясно, бе спокойна нощ, даже всъщност още не бе нощ. Може би щеше да дойде тук и по - късно, когато всички спяха... нямаше си и на идея дали това е позволено, но както винаги нямаше да е чудно, ако си навлече неприятности.
Ерин се изправи и облече суичъра му тъй като и стана малко по - студено, но чак след това се замисли, че сигурно и на него му е студено. Погледна го за миг, изглеждаше толкова спокоен. Толкова красив... като невероятен бог на войната. Бе нещо съвършено. Тя прехапа устна и след миг отново легна назад като всички мисли от преди секунда бяха изчезнали то главата и, а на тяхно място отново бе споменът за целувката и с Алек. Защо мислеше толкова над това? Не би било редно, а и най - малкото не би трябвало да я интересува. Тя не се интересуваше от момчета, най - малко момчета като него... които са тотални холивудски звезди.
Обърна се и след миг се озова върху него, като го притисна към камъкът. Бе го възседнала за миг, а после се наведе надолу и няколко рижави кичура погалиха лицето му, а след миг устните и докоснаха нейните, като тя *захапа долната му устна и леко я дръпна. После се отдръпна колкото да прошепне нещо в ухото му.
- “Cause darling I'm a nightmare dressed like a daydream. - засмя се тихо и нежно, после се изправи слезе от камъкът и тръгна през дърветата към светлините от хижите. - До утре шефе. Беше ми приятно.
Смигна му закачливо, но надали той я бе видял в тъмното. И все пак тя се усмихна чаровно, а после пак се обърна и се скри в мрака.

* клик хД

Оставих я да си тръгне и се загледах в полюшващата се на гърба и коса... Това момиче наистина имаше някава повреда. Облизах устни и се усмихнах. Е, какво пък... Поне целувката си я биваше, не можех да го отрека. Както не можех да отрека, че Ерин просто беше пълна с изненади, щеше да дооста интересно да я опозная. Въздъхнах дълбоко и се отправих към хижата на Посейдон. Може би съня щеше да помогне.

***

Снощи бях сгрешил. Съня не можеше да ми помогне. Прозях се уморено и се измъкнах от хижата. Както и очаквах навън беше почти непрогледен мрак, все пак беше три и половина сутринта. Пред хижата на Хермес ме една от дъщерите му и с усмивка ми отвори врата. Беше хубаво да имаш връзки из лагера. Промъкнах се на пръсти и открих леглото, което бях отстъпили на Ерин. Наведох се над нея и я побутнах.
-Ставай спяща красавице, зората ще се появи след няколко часа, време е да започваме. - Побутнах я леко. Едва ли това беше най-доброто събуждане, но трябваше да свиква. Дадох и няколко секунди, колкото да отвори поне едното си око и се ухилих. - Имаш три минути да си пред хижата. Удобни дрехи, обувки и суичер. - Изправих се и с последна усмивка добавих. - И засичам, закъсненията за час се наказват. - Побързах да изляза от хижата преди да съм събудил всички и застанах отпред хвърляйки поглед към часовника си.

Ерин заспа късно през нощта, имаше чувство, че не са минали и два часа от както е затворила очи когато някой я събуди. Погледна сънено към мъжът надвесен над нея. Алек. Изобщо беше ли спал? А на всичкото отгоре и даде само три минути, това малко я ядоса затова с пъшкане Ерин се изправи и се зае да се облича, като мина и набързо през банята. Цяла минута по - рано вече излизаше пред хижата, като повдигна вежда.
- Не си ли чувал, че на момичетата им трябва поне час за да се приготвят? Все пак най - малкото си момче... не мога да си позволя да изглеждам като някой кошмар, независимо какво казах вчера. - тя се усмихна. Шегуваше се все пак, на нея никога не и отнемаше повече от 5 минути да се оправи, защото никога не висеше пред огледалото с часове и не се гримираше като повечето момичета. А сега най - малко грим щеше да и трябва. Просто бе вързала косата си на висока конска опашка и бе облякла дрехите си от вчера, по простата причина, че нямаше други. Даже всъщност май бе свалила суичърите... тъй като по случайност бе взела и неговия, който сега носеше.
- Не мислиш ли, че ми отива? - попита Ерин. Ръкавите и бяха малко дълги, но не бе болка за умиране. А и този бе по - дебел от нейния, а сега бе студено. Все пак сигурно нямаше и четири часа, от слънцето нямаше и помен. - А, ако бях закъсняла какво? Как щеше да ме накажеш? А и с какво ще започнем в това красиво..хм, утро?!
Бе твърде рано за да мисли трезво, затова и говореше постоянно. Тя сигурно и на сън говореше, но това бе друга тема. Сега Ерин просто оглеждаше момчето пред себе си, Алек бе умопомрачително секси, това момче просто трябваше да го забранят със закон!
- Хайде давай преди да съм заспала права... защото и тази опасност я имаше. - дали това можеше да се брои за оплакване?! Не, по - скоро беше подканване. Все пак тя нямаше търпение за новите си тренировки, просто нямаше търпение той да и срита задника и да я боли... нали си бе мазохист по природа.

Погледнах часовника си и се ухилих. Поне едно не можех да отрека на Ерин, оправяше се адски бързо. Огледах дрехите и и кимнах доволно. Видях, че пак е с моя суичър и се усмихнах, е да беше и малко голям, но всъщност нямах нищо против да го носи. В крайна сметка точно аз и го бях дал. Посочих Арената и тръгнахме натам. Наистина си личеше, че на червенокоската и се спи, но щеше да и се наложи да свикне.
-Утро? Има доста време за утрото, а повярвай ми то далеч няма да ти се стори красиво. - Отново се ухилих и разроших косата си. - Как щях да те накажа ли... Ами да кажем с повече от това, което ще правим сега. Като разбира се, нещата ще се влошават през следващите дни, особено ранното ставане, но един ден ще свикнеш. Предполагам. - Засмях се и се спрях в средата на арената. В ума си вече бях изградил някаква бегла представа как ще протичат тренировките и в каква поредност ще правим нещата. Раздвижих врата си и осъзнах, че съм спал доста по-зле отколкото предполагах, щом съм така схванат.
-Като за начало - добре дошла на първата си тренировка. Само след половин час ще ме мразиш искрено, но те предупредих да се откажеш. Вече е късно. Добре дошла в един специален ад, лично създане за теб. - Пуснах най-чаровната си усмивка и продължих. - Ще започнем.. Ще започнем с нещо основно. Тичане. Ще тичам до теб, започни с твоето темпо, аз постепенно ще го променям. И Ерин... Не изоставай.

Ерин го слушаше внимателно, но го гледаше възмутено. Ех, Алек явно наистина много си вярваше. Не мислеше, че всичко ще е чак такъв Ад какъвто го описва, но щеше да му вярва, поне за сега. И така потънала в мисли тя се зае да тича наоколо, като се чувстваше като муха без глава. Не и бе никак комфортно и приятно да тича тук пред него, самото действие и бе странно. Но не каза нищо, просто се опитваше да поддържа темпото, което той определяше. Знаеше, че е въпрос на време краката да започнат да я болят, поне малко и дробовете и да пламнат зареди липсата на въздух макар и да се стараеше да не диша през устата, а само а издишва.
- И значи няма да има милост? - подсмихна се до него, а после леко поклати глава колкото и разрешаваше тичането. Да говори също докато тича не бе правилно, до колкото и бе известно, но иначе и бе ... твърде тихо. Чак направо плашещо и подозрително тихо. Но така поне успяваше да чуе мислите си и да успее да проведе един монолог. "Какво ли ще тренирам" ... дали Хамлет някога би се замислил над това? О Богове, не бе истина и тя самата за какво мислеше, затова просто продължи напред докато не започна да се задушава защото имаше нужда от въздух... дали някой не можеше да го инжектира направо в гърдите и мозъкът и? Тези места май бяха крайно застрашени и готови да откажат... А това бе едва началото.

Оставих я да определи началното темпо, за да загрее. Не трябваше още в първите минути да я карам да дава всичко от себе, след това нямаше да може да помръдне, а ни очакваха и други неща. Все пак тичането беше просто загрявка за мусколите на краката. Постепенно започвах да увеличавам темпото хвърляйки поглед на часовника си.
-Милост? Още вчера те предупредих, че няма да има милост за теб. Трябваше да се откажеш и да си намериш нормален човек, който да те обучава. - Хвърлх и кратък поглед и се засмях. - И по време на тичане не се говори, хабиш въздух, който ще ти бъде нужен, повярвай ми. - Наложих най-високото темпо за деня и се усмихнах. Съдейки по начина по който се движеше Ерин крата и вече започваха да натежават, но нямаше да и дам въздух все още. Може би още десетина обиколки и щях да я оставя да диша за няколко минути.
Започнахме последната обиколка и увечилих темпото почти двойно. Края винаги беше спринт.
Съдейки по видя и имах леки колебания как да продължим с тренировката, но не исках още първия ден да се размеквам. Все пак именно той беше важен, за да вкарам истински шок в тялото и. Стигнахме края на определеното от мен търсе и погледнах Ерин.
-Дишаш ли? - Протегнах се и установих, че дори не съм задъхан, което поне значеше, че не съм загубил форма. Сложих ръка на рамото на червенокоската и леко и се усмихнах. - Добре ли си? Продължаваме ли? Останалото няма да е толкова тежко като загрявката, поне днес.

Ерин едва си поемаше въздух, подпря ръце на коленете си и леко се наведе напред. Стегнатия и кок вече бе заприличал на нищо, но тя самата нямаше по - хубав вид. Надигна се и си пое доста голяма глътка въздух след което се закашля. Лошо, наистина изобщо не бе в форма. За разлика от него. Той изглеждаше така сякаш е на разходка в парка, а не сякаш е на маратон... защото за маратоните се тренираше така.
- Ти изобщо човек ли си Алек? - попита го не на шега Ерин и стегна леко кока си, като леко се раздвижи защото изведнъж кръста и тотално се схвана. А после просто седна на земята, защото имаше чувство, че краката и няма да я издържат повече. - И изобщо някога млъкваш ли? Убедена съм, че и докато спиш говориш.. може би това тичане сега ти бе рекорда за мълчане. Сигурно когато тичаш сам си говориш! Убедена съм!
Постоя така около минута, а после се насили да се надигне и леко залитна. Чувстваше се като мазохист. Не, че знаеше как се чувстват мазохистите, но просто сякаш бе като тях. Имаше чувство, че не може да продължи, но щеше да го направи? Мазохизъм или мотивация му се викаше на това?
- Е с какво продължаваме шефе? - ухили се насреща му вече дишайки нормално, макар и току що да ме изгубила въздух като за пет века напред. Но нали така и така нямаше да живее толкова. Но това не променяше факта, че хубавия въздух на тази земя си бе на изчезване! - О да... сетих се и още един момент в който мълчиш... така де такива моменти сигурно има много, но... тогава устните ти са заети с нещо друго. Като вчера например.

Погледнах в възмутено и се засмях. Защо се опитваше да ме дразни, след като имах властта да я накарам да тича още. И да скапя всяко едно мусколче в тялото и?! Свих рамене и се засмях.
-Никой ли не ти е казвал, да не дразниш треньора защото можеш да загазиш? Например да не можеш да мръднеш поне седмица след тренировка? - Изпънах тялото си извивайки го в дъга. Бях прекалено схванат, но трябваше да се стегна. Нямах никакво намерение да се излагам, особено пред нея. Разтегнах се в няколко посоки и я погледнах. Не бях аз този, който говореше много и непрестанно, не беше честно точно Ерин да ми го казва. Тя беше най-приказливия човек, който познавах. Най, най, най-приказливия.
-Първо, аз не говоря толкова много приказливке. И не си говоря сам. А и точно ти ли ще ми го кажеш? - Засмях се леко. - Ако си по-добре... - Замълчах. Тя залитна, когато се опита да се изправи и никак не ми изглеждаше добре. Поне не беше пушач, защото наистина няма да може да си поеме дори глътка въздух. Беше по-добре да обмисля от къде да започнем... Може би трябваше да довършим обиколката на лагера, която вчера не докарахме до никде, но... Предпочитах да я гледам как тренира. Усмихнах се и и подадох ръка.
-Добре, тъй като все още не знаем кой е божествения ти родител... Ъм извинявай. - Това беше болна тема на повече полубогове, не беше добра идея да го споменавам. - Както и да е, ела да видим какво оръжие би ти подхождало. - Поведох я към оръжейната. - Лява или дясна ръка?

Ерин леко се смръщи или по - скоро направи муцунка като на котенце, замислено котенце. Накрая очите и блеснаха предизвикателно, но отново се намръщи когато той спомена божествения родител и се извини.
Бе леко объркана и то не само защото бе ненормално да сменя толкова бързо настроенията си и изобщо мислите и да летят с такава скорост в главата и. Но май неговите мисли бяха още по - бързи от нейните... сигурно и те тренираха и я задминаваха с бясна скорост. "Дишай мръсна газ,дребосък" помисли си иронично морковка и тръгна след него.
- И защо се извиняваш? - повдигна вежда. - Мен не ме интересува... имам предвид, че вчера ти казах, че ми е все тая... не очаквай никаква майчина любов или дори признание.
Е разбира се той надали помнеше, че точно това му го е казала тя. Сигурно след като го бе оставила край реката и камъка той е отишъл при някое красива дъщеря на Афродита или умна щерка на Атина. Кой знае..., но едно бе сигурно - защо му трябваше един висок почти петър петдесет и пет морков?!
- Дясна. Макар, че... мога да си служа и с двете. Защото мога и да пиша с двете... - повдигна рамене. Това да пише с лява ръка бе лично нейна идея преди няколко години. Реши, че би и било полезно. Първоначално опитите да пише с лява ръка и изобщо да прави всичко, което инстинктивно правеше с дясна ръка, бяха потресаващи. Но накрая всичко се получи доста добре, затова не мислеше, че ще и е проблем и за бой с лява ръка.
Макар, че и до ден днешен имаше лошия навик да отключва долната врата на блока в който живееха с дясна ръка, а вратата горе с лява. Но Ерин не бе сред нормалните личности за да и се търси нещо нормално.. дори като навици.
- Какво ми препоръчваш за бой? - усмихна се насреща му тя като го изпревари за миг. Подскачаше наоколо като надруснан заек... или котка трепач. А дори не се бе докосвала до вафла Мура от... месец? Или до какъвто и да е шоколад! А той определено не и влияеше добре и я караше леко да.... полудява и тогава и пет годишните бледнееха пред нея, но това не бе нещо с което Ерин се хвалеше.
- Възможно ли ще е да не е меч? Чувала съм, че те са тежки...

» Преди известно време в лагер Юпитер-бойните игри и Марс
» Тунела водещ към лагера
» Преди година, Ню Йорк.
» Преди няколко дни в лагер Юпитер
» Преди да влезеш си намисли съществително