Преди известно време в лагер Юпитер-бойните игри и Марс

Днескашния ден бе определен за бойни игри.Всички полубогове се разпръснаха в два отбора,който сметнаха,че ще е печелившия.Като претор аз бях главния на червените,като си бях избрала много умел помощник.Едно дете на Марс,което беше много добро в битките и действаше сплашващо на противниците.

Играта беше ожесточена,каквато се и очакваше.По едно време ми се стори че видях най-изумяващата гледка-лагерничка си говореше с ... Марс.Доспехите,шлема,оръжието,лъхащата от него омраза и жажда за кръв.Веднага ми се прииска да се сбия с някой,за това цапнах с меча си противник и той се свлече.Но жаждата ми за любопитство наделя-защо този страшен бог се бе появил посредата на игрите и разговаряше с това момиче...което щом заогледах я разпознах.Беше негова дъщеря.Изглежда разговаряха спокойно,като от време на време леко си повишаваха тон..

Бог,почти не бе забелязван в лагера.Освен Меркурий,той се бе мяркал 1 път,откакто бях тук.Изчаках и се заслушах,но нямаше как да чуя нещо-бойните викове и тези на болка оглушаваха полето.След което Марс изчезна и аз се втурнах към Катерин:

-Какво в името на боксерките на Плутон..? -нямах думи да продължа,но бях сигурна,че тя знае какво имам предвид.

п.с.съжалявам за закъснението,просто вчера нямах време..

Обърнах гръб на баща си и го оставих да изчезне. Не стига, че го сънувах, а сега беше решил да се изтърси в лагера. Почти всички го бяха забелязали, но така и никой не бе посмял да ни прекъсне. Нямаше достатъчно луди, които да се натресат на закрилника на Рим, когато разговаря с любимита си дъщеря. Любима и безкрайна прецакана. Нищо ново под слънцето. Въздъхнах дълбоко, с него беше трудничко да се спори, особено когато е в толкова лошо настроение. Огледах битката и прибрах кинжала. Така и така печелехме убедително, нямаше нужда да си давам чак толкова много зор. Погледнах идващото към мен момиче и въздъхнах отново.
-Не питай... Просто не питай. - Баща ми отново беше настоял да замина за гръцкия лагер на полубогове. А аз отново му бях обеснила, че просто няма как да се случи. Нямаше да си зарежа бъдещето, за да ида при група глупави хлапета. Бях чувала достатъчно неща за хълма на начистокръвните, за да не мога дори да си представя да се окажа при тях. Погледнах полуадашката си.
-Баща ми е... Луд? - Не трябваше да говоря така за боговете, но просто наистина го мислех. Беше напълно луд. Погледнах Катина, която продължаваше да ме гледа объркано. Мда, може би трябваше да и дам по-логичен и свързан отговор, но просто не исках да го изрека на глас.
-Баща ми ме изпраща на.. пътуване.

Погледнах съотборничката си учудено.В момента можех да си позволя да се разсеям,понеже беше ясно,че ще спечелим.Стратегията ни бе стоманена.
-Не бих си позволила да обиждам Марс.. -огледах се през рамо сякаш очаквах да видя бога да изкочи отнякъде и да ме подпали.
Бързо бяхме върнати към играта обаче щом ни атакуваха от няколко страни но съумяхме да отблъснем атаката.След това победата беше лесна.

----
Вече бе станало късно,а партито по случай победата течеше с бесна скорост.Вино,храна,песни,танци огласяха целия лагер.А аз бях изгубила от поглед Катерин и я търсех.Надявах се под влиянието на виното да е станала по разговорлива и да ми каже точно какво искаше баща й от нея и я пращаше на пътешествие.Но не я виждах никъде,дали ме избягваше?Смъмрих няколко пияни деца,които се държаха неприлично и продължих след което видях дъщерята на Марс.Не изглеждаше на себе си и залиташе.Хванах я й я помогнах да седне на тревата,след което я погледнах обезпокоена.-Добре ли си?Какво има?

Дори римляните понякога нарушаваха правилата. Например забраната да се внася алкохол в лагера. Колкото и да избягвах да пия, тази вечер бях изпила чаша вино... И все още не можех да разбера дали света се върти заради това или по време на игрите бях получила сътресение. Нечии ръце ми помогнаха да седна и когато погледа ми се фокусира видях Катина пред себе си.
Въздъхнах тихо и прехапах устни. Знаех си, че тя няма да се откаже и ще държи да и кажа какво е искал Марс от мен.
-Добре съм... - Думите се откъснаха от устните ми, но бяха лъжа. Не бях добре. Още бях бясна на баща ми, главата ме болеше, света мърдаше и се чувствах предадена заради факта, че точно аз трябва да си тръгна от лагера. Та това бе моя дом. След месец щях да стана претор. И... И не знаех какво да кажа на Кат. Не исках да я тревожда, но беше повече от ясно, че не мога да си премълча. Така или иначе съвсем скоро щеше да разбере, утре вечер трябваше да замина. Легнах на тревата и се загледах в звездите.
-Марс... Скъпия ми баща, нали ти споменах, че е луд? - Знаех, че не бива да говоря така за Бог, но не ми пукаше. Нека ме убиеше, щях да го преживея. - Та, лудия ми баща иска да замина за Лагера на Нечистокръвните. - Отново задъвках долната си устна... Епитетите, които исках да кажа за Марс нямаше да се харесат на никой.

Може би Катерин усещаше,че бях нахална и нямаше много лесно да се отърве от мен.Въпреки това тя сподели някаква част от историята си с мен и просто вързах двата края.Марс искаше от дъщеря си да извърши подвиг.Не знаех дали в този подвиг са включени и други хора,но по моя преценка си мислех,че момичето щеше да е само.А това бе тежка задача дори и за много силен полубог.

-Ти си страхотна в сраженията и може би си мислиш,че можеш да се справиш...-внимателно подбирах думите си,защото въобще не исках да я обидя.Просто исках да и помогна.-Този подвиг,на който си на път на поемеш...все пак съм претор и не мога да те пусна да заминеш сама.Опасно е.Трябва да вземеш някой от лагера със себе си.Знам,че лагер Нечистокръвен са ни приятели,въпреки че тези гърци са дразнещи.Имам въпрос към теб и те моля да ми отговориш честно,няма защо да се лъжем-какво иска твоя баща от теб?-погледнах я с нетърпение и огромно желание да и помогна.Може би дори самата аз щях да замина веднага с нея,но бях получила видение от майка си,което нямаше как да пренебрегна-трябваше да върна откраднатия й венец от Хадес,и това мое премеждие щеше да започне съвсем скоро след като получих одобрение от старейшините.Което ме доведе и до мисълта...

-А старейшените одобрили ли са заминаването ти?Не съм чувала да обсъждат този въпрос за теб?

Погледнах преторката ни гневно. Нямаше да се разберем така. След като лично баща ми, великия бог Марс, ми беше възложил задачата, на мен, с кое право ми говореше за спътници и за глупавите старци?! Вдигнах глава и разбрах, че зреницето ми се е фокусирало.
-Не съм го коментирала с никой от старейшините и не ми трябва одобрението им. - Всъщност не ми трябваше ничие одобрение. Колкото и примерна да бях, нямаше да се оставя да ме командват. И без това бях бясна от факта, че баща ми беше избрал мен за тази мисия, а сега и подлагаха на съмнение способността ми да се справя. Колкото и гневна да бях на бога на войната, все пак една част от мен се гордееше, че от всичките си деца, той беше избрал точно мен. Изправих се рязко и погледнах Катина.
-Наистина ли смяташ, да откажеш да ме пуснеш на подвига, който лично Покровителя на Рим ми заръча? - Засмях се тихо. Едва ли имаше толкова луд човек, че да се опита да се противопостави на волята на откачения ми баща. В крайна сметка, той бе най-избухливия и агресивния от боговете. А и лагерниците го уважаваха прекалено много, за да си позволят да ми откажат подвига. Прехапах устна.
-Защо не пробваш да призовеш откачения ми баща и той да ви обесни, защо аз? - Въздъхнах дълбоко. Не трябваше да си го изкарвам на Кат, но бях бясна от цялата налудничева ситуация. - Виж, не знам нищо повече, от това, което ти казах. Каза ми да ида при глупавите гърци. Точка. Ако имаш идеи как да се измъкна от този подвиг, с удоволствие. Дори не искам да дишам въздуха на Лагера на Нечистокръвните.

» Преди няколко дни в лагер Юпитер
» Познай от кой лагер е следващият
» Преди няколко дни в лагера
» Преди година, Ню Йорк.
» Преди да влезеш си намисли съществително