"Палас" Хотел

Напоследък бях станала затворена и неразговорлива.Бях получила тежка задача от майка си и за целта Ню Йорк се бе превърнал временно в мой дом.Но най-вече се чувствах самотна.Именно с това трябваше да се справя сама.
Знаех само,че Хадес е откраднал от Белона венец,който съдържаше жизнена сила.А Хадес бе напълно непознат за мен,той бе грък.Но двете личности на боговете бяха различни,затова трябваше да открия именно него,но не знаех как ще го постигна.
Вече се бе смрачило,минаваше 10 часа.Бях остедснала в хотел Палас,бързо се прибрах в стаята си и си поръчах рум сървиз.От толкова много обикаляне,съставяне на планове и безсилие съвсем бях забравила да ям днес.
Но не се чувствах уморена,трябваше да продължа.За това след кратко разспускане в банята нервите ми избухнаха.Започнах да кълна и обиждам бога.Не знаех как да го намеря!
След като се оправих и слязах в фоайето,където имаше бар и няколко маси,реших да пийна един коктейл.А след него още един.
Някакъв млад мъж ме забеляза и най-безцеремонно седна до мен,а усмивката му беше доста лукава...

-С нещо да ви помогна?-казах рязко и го погледнах съмнително.

Влетях в хотела, олицетворявайки ураган от гняв и раздразнение, при което палтото ми театрално се развя.
"Проклетият Зевс и божиите му глупости....и глупавият Посейдон..."- мислите ми бяха съсредоточени върху простотиите, случващи се на Олимп и разправиите, които сякаш край нямаха. Винаги ме изкарваха за нещо виновен. Дали ще е понеже съм убил някое геройче, или защото някой нон-стоп мрънка, че съм му стъжнил живота с някое и друго проклятие....Какво толкова?! Все пак да живееш вечно е както дар, така и мъчение. В един момент всичко ти омръзва...
Огледах се, тръгвайки с бърза стъпка към бара и само след миг вече бях в компанията на глупави пияни 40-годишни мъже, смеещи се на проблемите си. Боже, тези смъртни. Донякъде бе забавно и дори интересно да слуша човек разговорите им, почти можех да разчета жалките им мисли, способни да бъдат разпределени в три простички групи: секс, пари, алкохол. В това се състоеше и целият им живот- глупаво люлеене между тези три неща. А още по-забавно бе когато някои от тези смъртни завършваше при мен. Всички бяха толкова изплашени.
Лека усмивка пробяга по устните ми, докато поръчвах обичайното си чаша уиски на сервитьорката. Момичето бе симпатично, но цялостното й поведение крещеше, че ще ми се наложи да й подаря камък, за да не е толкова лека. Извадих цигарите си от джоба и само след секунда вече палех една. Часът бе към 10 и половина и скоро вече на никого нямаше да му пука дали хората пушат, или не. Едно от предимствата на това да си бог бе, че няма нужда да се тревожиш за алкохола, наркотиците или цигарите. Е, те оказваха своя ефект, но не можеха да те убият. Пък и амброзията бе много по-добре от всичко изброено.
Внезапно усетих, че някой споменава името ми и вниманието ми тотално се отнесе от реалността. Беше момиче и явно тя също имаше някакъв проблем с мен, тъй като нещата, които чух със сигурност нямаха за цел да ме възхваляват. Бегла усмивка се появи в ъгълчетата на устните ми докато си припомнях историята с Белона. Това може би бе едно от най-интересните неща, ставащи напоследък. Богинята ми беше бясна, а това явно беше някой от потомците й. Как ли щеше да се почувства грижливата майка ако разбере с кого ще излиза тази вечер дъщеря й? Дръпнах си още веднъж от цигарата, след което я загасих в пепелника. Е, това щеше да е повече от развлекателно. Зачаках търпеливо и близо 10 минути по-късно тя се появи. Имаше дълга тъмно кестенява коса и дълбоки сини очи. Фигурата й бе изваяна и не можех да отрека, че момичето наистина си го биваше. Но явно сериозно я бях ядосал, защото обръщаше чашите сякаш са плодов сок.
-С нещо да ви помогна?- въпросът й ме изненада, тъй като не се бях усетил колко дълго я гледам, но не показах с нищо да ми проличи моментното учудване.
- Просто се питах какво прави красиво момиче като Вас само тук. Трябва да отбележа, че става късно, а Вие сте...- спрях за момент, срещайки погледа й.-...рядко срещана гледка.
Отдавна не се бях изявявал като джентълмен или сваляч и в момента напрягах цялата си воля, за да не прозвуча твърде грубо или като...стар перверзник. Подадох ръка за поздрав, вътрешно очаквайки да видя изражението й, след като разбере кого до преди малко бе обиждала така ожесточено, но в последната секунда ми хрумна друга идея.
- Аз съм Уил. Накратко от Уилям. А Вие сте?- усмихнах й се половинчато, подавайки ръка.

Имаше нещо,което не беше наред около тази персона.Беше мрачен,загадъчен и явно подбираше думите си.Но изглеждаше и тъжен,което го правеше очарователен и беше красив мъж.

След това си дадах сметка,че този мъж,Уилям очевидно ме сваляше.Ставаше ми неудобно от комплименти,за това се престорих че не ги чух.

-Приятно ми е Уил.-казах бързо след като сметнах че той ще е приятна компания за по чашка.Вярно,не знаех нищо за него и обикновенно не правех така,но имаше нещо което ми хареса в него.

-Аз съм Катина.-огледах го.Беше облякан в готически стил и въпреки това мускулестото му тяло яко се отличаваше.Поведението му ме привличаше,а досега не бях изпитвала такива..неща.Въпреки че момчетата ме харесваха аз не можех да се доверя на никой и не исках да имам връзка с някое от тях.А нещо в Уил ме караше да вярвам,че той е наясно с много неща,умните му очи блестяха.Внезапно се усъмних.

Все пак бях полубог.А нещата в нашия свят никога не се случваха по просто съвпадение.Винаги бе орис.Дали този непознат не бе всъщност някое чудовище в кожата на човек,което целеше да ме разсее и да ме разкатае?Но исках да оставя този момент да продължи още.Да видя какво ще стане.Така или иначе вече си имах едно наум и не можех да се заблудя толкова лесно.

Хадес ме измъчваше.Ако не беше влязал в конфликт с майка ми щях сега да бъда в лагера и щях да си пийвам амброзия сещайки се с сладост за старите времена.

-Ах този Хадес!-възкликнах след тази си мисъл и видях обърканата реакция на мъжа.Сигурно си мислеше че съм луда.-Ъм,а какво прави изтънчен човек като вас,на място като това?-казах разсеяно махайки небрежно към няколкото пияници,насядали по масите.

Нещо у него сякаш трепна при споменаването на името на гръцкия бог.А и сякаш имаше нещо друго...той изглеждаше ядосан и същевременно..превъзбуден?Погледнах встрани и поръчах на сервитъорката този път чаша уиски с лед.Сигурно си бях въобразила.

Поведението й бе типично за един герой- не ме беше отрязала(все още), но не даваше и знаци, че би предприела нещо, което да покаже доверие към мен. А едно от тези неща бе да останем сами...
Е, явно първо щяхме да се отдадем на разговори за живота. Усмихнах се, срещайки отново погледа й.
"Не бъди античен. Дръж се като нормален човек."- опитах се да си го внуша, облизвайки леко долната си устна. Питието ми почти бе свършило, така че махнах на сервитьорката за още едно. Завъртях се настрани към момичето, срещайки отново погледа й. Вътрешно се чувствах адски превъзбуден от ставащото, особено знаейки, че Белона вероятно в момента не може да си намери място.
- Катина.- казах го тихо, наслаждавайки се на начинът, по който звучи. Бе толкова мелодично и едновременно й подхождаше. Тя не бе типичното момиче, просещо си внимание. Беше някак...различна. Наклоних глава настрани, наблюдавайки я за секунда, след което се заех с паленето на цигара. През вековете ми бе станало навик, макар вече хората, които пушеха, да бяха малко.
- Името ти е необикновено.- отново облизах леко устни, цигарата оставаше приятен горчиво-тръпчив вкус по тях. - Харесва ми.- погледнах я отново като този път си позволих да й намигна закачливо. Но в следващия момент от нищото тя възкликна "Ах този Хадес!", което ме накара за секунда да изгубя самоконтрола си, сепвайки се. Само след секунда вече бях възвърнал невъзмутимото си изражение, макар вътрешно да се смеех. Какво бях направил сега? Дори й направих комплимент, а ето че пак съм виновен.
Извърнах глава настрани, правейки се, че някой от пияните смъртни е привлякъл вниманието си, което си бе повод да скрия усмивката си. Все пак трябваше да играя обикновен човек със скучна професия, дошъл да отдъхне след дългия ден на по чашка уиски с хубава дама. Но ако трябва да сме честни, момичетата просто се опитваха да ме разгадаят, това им беше проблема. Всяка, с която бях завършвал вечерта си, винаги бе привлечена от това, че има нещо, което не може да разбере за мен. А единствената, която ме познаваше, дълбоко съжаляваше за това. Все пак жертва щастливия си живот за едното любопитство....и сега живееше с мен в Подземното царство, където няма слънчева светлина, пеперудки и като цяло-положителна енергия.
- Аз...отдъхвам в приятната Ви компания.- вдигнах чашата си към девойката, удостоявайки я с още една от своите загадъчни усмивки. - Наздраве за...- замислих се за момент, вглеждайки се в очите й. -...новото приятелство.- засмях се леко и отпих. Беше ми странно горещо. Дали заради палтото, или заради това, че тук явно се опитваха да поддържат една 30-градусова температура- не ми бе понятно. Изправих се, събличайки палтото- нямаше да издържа с него още дълго. Останах със сакото и ризата си, а за връхната дреха веднага дотича едно момче, което да го закачи. Е, поне знаеха каква им е работата, това не можех да го отрека на смъртните.
- Ами ти? Какво те води насам? Все пак не е ли опасно да си сама в бара? Някой може да си помисли, че си лесна плячка.- продължих разговора си с нея, продължавайки да й давам почти незабележими намеци, които ме забавляваха. Виждайки лекото притеснение в погледа й, побързах да добавя: - Не се притеснявай, аз ще те пазя.- смигнах й закачливо още веднъж, отпивайки от чашата си. Е, наистина щях да се опитам да я защитя....но не от себе си.

Уилям ми направи комплимент...отново.Те ме караха да се чувствам неудобно.След което ме попита какво правех тук,не било ли опасно за мен.О,Белона!Та все пак бях дъщеря на богинята на войната и не се страхувах от нищо.Дори този мъж нямаше как да ме изплаши по някакъв начин,но нямаше как да му обясня,а и не трябваше.За това трябваше да лъжа.
-Аз съм съвсем обикновенно момиче.А и мога да се грижа сама за себе си,много ти благодаря.-сигурно прозвучах малко нахакано,но не исках да ме мислят за малко,безащитно момиче.Бях всичко друго,но не и това.
-Търся един човек.Но надали го познаваш.Всъщност дори не знам как изглежда.Откраднал е нещо от майка ми и трябва да го върне.-бях раздразнена,вече търсих този Хадес от дни.Призовавах го,но той явно не ме сметна за достатъчно важна,за да се яви.Бях бясна на бога.Всъщност дори не знам защо казах това на Уил.Него навярно въобще не го интересуваше.
-Ще ме пазиш...как така?-сигурно беше шега.Та той не ме познаваше! Защо ли ще изпитва такива защитнически чувства спрямо мен?Всъщност въобще нямах нужда от защита,но ми хареса идеята,че има някой,който да се чувства така спрямо мен.Дори и един привлекателен непознат,който може би се стараеше да се позабавлява за една вечер с мен,сигурно всичките му връзки бяха такива.Но аз никога не съм била с мъж и бях неопитна,все още никой не бе успял да ми завърти главата до такава степен.Всъщност имаше едно момче от лагера,което бе наистина сладко... но не.
-Ти..наистина мило от твоя страна,Уилям.Но не ме познаваш и не искаш да ме пазиш...-бях объркана и не смеех да го погледна.Оставих няколко банкноти на масата и преди той да успее да каже нещо си взях якето и се запътих бързо към стаята си.Мисля,че трябваше да си почина тази вечер.Хадес можеше да почака.Тъкмо влязох в стаята си и след малко се позвъни.Погледнах-това беше момчето от бара.Сигурно постъпих гадно след като си заминах така,но какво ли искаше той от мен?Сърцето ми затуптя бясно и краката ми се подкосиха.Имах чувството че нещо ще се скучи.Не отворих,след което той почука и извика:-Катина! -нямаше как да се преструвам повечв,той знаеше че съм вътре.Отворих и се загледах в тъмните му очи...
-Ще ме пазиш от какво?-въпреки всичко не исках разговора ни още да приключи,за това го поканих вътре.

Настроението й явно помръкна, когато я попитах защо е дошла тук. Може би беше време да спра да я дразня и да я измъчвам, но не исках одисеята ни да приключва тук. Тя наистина беше красива. Ако не друго, поне исках да поговоря с нея, въпреки че всъщност я лъжех...за всичко. Борбеният й характер веднага си пролича и това едновременно ме накара да се смъмря сам и да се изнервя.
"Мамка му...сега какво?"- промърморих си го под носа, палейки си още една цигара. Това момиче беше пълно с изненади и имаше по-променливи настроения дори от мен. Въздъхнах уморено, усмивката ми вече отдавна бе изчезнала, когато забелязах нещо на плота. Извърнах глава настрани само за да видя, че Кат си бе забравила телефона. Е, това поне ми даваше добра възможност да се кача, за да й го занеса и да я видя отново. Поколебах се за един-два мига, след което загасих цигарата, грабнах устройството и се затичах към асансьора. Не дочаках да стигна до горе, а се разпаднах на прах и се появих отново пред вратата на момичето. Искрено се надявах да не ме попита как съм разбрал в коя стая е тя. Потропах на вратата, опитвайки се да си придам загрижено изражение, докато вътрешно всъщност бях адски нетърпелив да отвори. Беше толкова красива...Дали пък не можех да отложа злият си план за по-нататък и всъщност тази вечер да остана с...."НЕ! Придържай се към плана, след това ще имаш време и за това. Засега недей да рискуваш, можеш да загубиш малкото спечелено доверие." Изръмжах си вътрешно, чакайки отговор, който така и не идваше. Накрая просто потропах още веднъж, почти изкрещявайки името й. Знаех, че е вътре, нямаше да се откажа. Но когато тя отвори и ме погледна, забравих какво щях да правя и да казвам. Наистина можеше планът ми да почака, една нощ, какво толкова? Погледът ми се плъзна по нея, за да се върне накрая на устните й. Какви ли бяха на вкус? Примигнах няколко пъти, внушавайки си да се концентрирам върху факта, че само си играех с нея и колкото и да бе хубава, това можеше и щеше да почака.
- Аз...ами...ти си забрави телефона.- нарочно изпелтечих и след още няколко секунди тя ме покани вътре. Заповядах си да не се усмихвам, но все пак ъгълчетата на устните ми потрепнаха. Влязох в стаята, настанявайки се на едно от канапетата. Разкопчах сакото си, наблюдавайки движенията й.
- Когато казах, че ще те пазя, имах предвид, че не бих позволил на някой да те нарани. Такава красота не бива да се погубва. И напълно осъзнавам, че и сама би могла да се защитаваш.- засмях се леко, продължавайки. - Но освен телефона, дойдох и за още нещо...- поех си дълбоко дъх, опитвайки се да внеса изкуствен драматизъм. - Въпреки че съм обикновен смъртен, баща ми не беше. Той бе като теб, полубог. А неговият баща бе този, който очевидно доста те дразни- самият Хадес.- спрях за момент, оставяйки я да асимилира казаното. Тя бе седнала на леглото и след миг и аз бях до нея, хващайки нежно дланите й. - Ако има нещо, с което мога да ти помогна, кажи ми и ще го направя. Наистина разбирам колко ти е трудно.- погледнах я, опитвайки се да изглеждам напълно невинен, което, според мен, бе абсурдно. Надявах се да ме помоли да я заведа в двореца си, тогава вече всички богове щяха да имат проблем с мен и то с причина. Приближих се леко към нея, така че лицата ни да са на около педя разстояние, продължавайки да държа ръцете й. Погледът ми се спусна върху устните й, но не направих нищо, а само си наложих да го върна на очите й.
- Знам къде е входът на Подземното царство.- бе последната ми реплика, с която вече се надявах да съм я привлякъл достатъчно.
"Боже, това ли е романтика?! Толкова е сладко, че съм убеден, че ще получа захарна болест..."- вътрешно вече бях адски отегчен, но нямаше как да мине без това...

Баща му бе син на Хадес?Значи Уил му бе внук.. това ми даде идеята,че той може да ми помогне при срещата с бога.Бях учудена,че той е син на полубог,досега бяхме разговаряли като нормални личности.
-Ти знаеш как да стигнем до Хадес?-развълнувах се.Погледнах върнатия си телефон,който бе изключен,включвах го само когато наистина имах нужда,понеже телефоните и компютрите действаха в нашия свят като магнит за чудовища.Все едно викаш :"Тук съм!Ела и ме изяж!"
Уил кимна.
Отворих мини хладилника и изкарах от там бутилка уиски.Напълних чаши и за двамата и седнах срещу Уил,който се чувстваше като у дома си.Това малко ме подразни,но реших да си замълча.Гледаше ме някак собственически.Но можех да му дам урок да не се закача с мен,освен ако не исках.А сега бе важно да открия този крадец,краля на мъртвите.
Разговаряхме с часове.Той бе решил да ми помогне и затова сега изготвяхме план.Знаейки,че накрая съм се добрала до бога и нямаше как да се отърве,ме караше да се чувствам все едно вече съм спечелила.
А колкото повече разговаряхме,толкова повече се чувствах омагъосана и привлечена към младия мъж.Внезапно в мислите ми се прокрадваха картини на Уил надвесен над мен и притискащ неговите сладки,но студени устни в моите и ръцете му около кръста ми.Не можех да си обясня какво ставаше.Не,не бях пияна,това беше съвсем различно от пиянството.Съзнанието ми не можеше да спре да рисува картини и отиде още много по-далеч...
Мигах на парцали,опитвайки се да остана в съзнание.От устана ми излезе стон на безсилие.Исках да извикам за помощ,когато и зрението ми започна да ми върти номера-образите пред мен се виеха и размазваха,успях да различа Уилям,който се приближаваше и ме хвана за ръката.Говореше ми нещо,но не го чувах,може би искаше да ми помогне.
Под влиянието на тъмната магия не се чувствах,като себе си,всякакви мисли ми се въртяха в главата,а именно той беше в центъра...

Момичето изглеждаше леко пияно, а разговорите ни наистина се проточваха, така че мисля, че беше време да разнообразя малко нещата. Бяхме седнали един срещу друг и вече приказвахме с часове, а аз бях почти сигурен, че поне малко алкохолът би трябвало да й е подействал. Все пак когато бяхме в бара тя изпи няколко чашки на екс.
- Утре можем да тръгнем. Баща ми няколко пъти ме е водил до входа, така че без проблем ще го намеря. - вдигнах леко рамене, удостоявайки я с една от 24-каратовите си усмивки. Искаше ми се да забързам малко нещата и мисля, че ми дойде идея как да го направя. Призовах мислено мъглата, съсредоточавайки я пред очите й, така че да вижда всякакви картини. Тя бе достатъчно отпусната и едва ли очакваше нещо такова, затова и скоро ефектът се прояви. Виждах, че се чувства дезориентирана, затова и трябваше да се проявя като джентълмен.
- Кат...добре ли си?- хванах нежно ръцете й, милвайки с палец горната част на дланите й. Оставих моментното объркване да продължи още няколко секунди, възползвайки се от възможността да се приближа към нея, махайки кичур коса от лицето й. О, тя бе толкова малка и беззащитна в момента. Наистина ме изкушаваше.
Продължих да се възползвам от мъглата, наслаждавайки се на дезориентацията й.
- Искаш ли вода? Или да легнеш?- погледнах я загрижено, след което се изправих и внимателно я оставих да легне на леглото. Приседнах до нея и се наведох, така че да може да ме фокусира. Използвах и силите си, манипулирайки образите, така че това, което виждаше, определено да има своя ефект.
- Да не ти е лошо?- продължавах с невинното си изражение, докато вътрешно вече изгарях да я целуна. След миг спрях с въздействието, но останах до нея, така че да може да ме вижда. Не знаех как би реагирала ако установи колко съм близо до нея, така че след моментното чувство на прояснение, отново започнах.
- Явно Хадес наистина ти влияе зле. Може стресът да е предизвикал това състояние.- добре, вече наистина прекалявах. Трябваше да спра, но...беше толкова забавно. Прехапах устна, сдържайки смеха си, а след миг се преместих така, че да облегне главата си върху мен. Обвих с ръка раменете й, започвайки нежно да я галя по косата. Един добър човек не би се възползвал от момиче в този му вид, а и исках тя да го каже. Исках да ме помоли да я целуна. Но с нейното упорство и силна воля това можеше да се случи чак след като стигнем замъкът ми. Е, тогава би било наистина интересно.
- Ако искаш поспи. Може да се почувстваш по-добре.- дръпнах леко завивката към нас, изчаквайки я да се отпусне изцяло.

Чувствах се безпомощна.Не знаех какво става с мен.Никога преди не ми се бе случвало такова нещо,мразех да се чувствам така.Уил започна да ме съмнява повече и повече.Чувстах се неудържимо привлечена към него,от което изпитвах огромно количество срам.Какво ли си би казала майка ми ако видеше това?Несъмнено щеше много да се разгневи и може би щеше да прати армия зомбита по петите ми.Да ме уловят и да ме заведат право при нея,а там следваше най-страшното.Майка ми си я биваше адски в наказанията.Знаех това от личен опит.

-Аз не искам...да спя..-казах безпомощно вкопчвайки се здраво във връхната дреха на мъжа,притегляйки го на един дъх разстояние от мен.Усещах дишането му по лицето си-студено и равномерно.Гледаше ме със смесени чувства,личеше че има нещо,което не му дава мира.Мислех си че сигурно ще иска да се възползва от мен в това ми състояние.Въпреки това и аз го исках и не знаех как щях да му откажа,ако се стигнеше до там.Колко силно го желаех!

Притеглих одеалото до брадичката си,все едно исках да се покрия цялата и така да се предпазя от всичко.Изпитвах и известна доза страх от Уилям-точно сега не можех да се защитя,ако ме нападнеше и ако в крайна сметка наистина се окажеше чудовище направо ми беше спукана работата.Щях да отида директно в елисейските полета,където щях да бъда сметната сигурно за неудачница-изнемощяла без видима причина,неспособна да се защити и разкъсана от хидра,например.Исках да отправя молитва към майка си,но ме беше страх,че след видяното от нея,тя щеше да се сметне за опозорена от мен.Трябваше да се оправям сама.И така исках да се изправя на краката си...

-Целуни ме.-казах с жадуващ глас,след което се учудих на думите си.Мислех си за съвсем други страшни неща,а всъщност и си мислех колко неустоим е той-мрачния мъж,застанал с грижовно лице над мен.-Аз...-извъртях глава настрани,изпитвайки съжаление още в следващия момент заради думите си.Сигурно щях да бъда отблъсната,а не исках да страдам по този начин.Не трябваше да му казвам това.Къде ми беше акъла?Аз бях още неопитна,дете.И въпреки твърденията му,че съм красива,не му вярвах.Никой,никога преди не се бе изказвал така за мен.Бях лидер в лагера и бях респектирана,затова винаги се стараех да се държа на ниво.Но сега не бях там,можех да се отпусна,да се позабавлявам малко.Да видя докъде щяха да ни докарат нещата с внука на Хадес.

Усмихнах се при думите й. Виждах колко се мъчи заради образите и със сигурност ми харесваше начинът, по който й действаха. Беше толкова беззащитна в този момент, толкова красива и едновременно малка в ръцете ми. Прехапах устна, опитвайки се да устоя на изкушението да я целуна, но когато ме издърпа към себе си не издържах. Усещах как пулсът ми се ускорява и в очите ми започва да блести онзи тъмен пламък, който едновременно плашеше и привличаше хората. Дъхът й излизаше леко накъсан и това ми харесваше по необясним за мен начин.
- О, Кат...- думите ми прозвучаха като молитва, а в следващия момент вече бях впил устни в нейните. Очаквах пламъкът, който гореше в мен, да бъде потушен с това, но не стана така. Очаквах да желанието ми за нея да стихне или поне да намалее, но не стана така. Напротив, стана точно обратното. Чувствах се привлечен от нея, исках да бъда с нея и дори мисля, че някъде дълбоко всъщност чувствах нещо. Това чувство можеше да бъде страст, привличане или чистото желание за секс, но подозирах, че има нещо повече и това не ми харесваше.
С едно движение хванах ръцете й, притискайки ги над главата й, докато устните ми отново и отново се сключваха с нейните. Намалих контрола си над нея като почти спрях действието на мъглата и собственото си влияние, предоставяйки й глътка свеж въздух, който да й позволи да разбере какво се случва. Със свободната си ръка отметнах завивката настрани, след което ръката ми се плъзна под кръста й, притискайки я към мен. Бе толкова сладка и неустоима, мисля че дори успявах да пренебрегна въпроси като "Девствена ли е?", "Да спра ли да се гавря със съзнанието й?" и "Не ставам ли прекалено странен в ролята си на обикновен човек?", които не спираха да се блъскат в главата ми. След малко освободих ръцете й, притискайки я към мен. Усещането за допира й бе невероятно, но все пак се опасявах, че ако спра контрола, това много скоро и бързо ще приключи. Е...риск печели, риск губи. Изцяло я освободих от всякакво влияние, дръпвайки се за секунда от нея, за да видя изражението й.
"Хадес, тази вечер няма да приключи какво очакваше. Придържай се към плана!"- опитвах се да си го внуша мислено, но волята ми да стоя далеч от нея отслабваше. Исках я. Тя щеше да бъде моя.
- Катина...- прошепнах името й, докато устните ми се движеха по врата й. Леко я захапах, а след миг отново впих устни в нейните. Дръпнах се за момент, сваляйки сакото си, и го хвърлих настрани. Срещнах погледа й за момент, издишайки бавно и наслаждавайки се на невинното й неопитно изражение.

Започнах да изпитвах усещане за лекота.Бавно възвръщах самообладание,което си обяснявах с това,че алкохола вече ме пускаше.Започнах ясно да различавам Уил пред себе си,спомних си целувката му,как погледнах за миг в тъмните му студени очи,които ме изпиваха.След момент той промълви името ми и отново ме целуна,и аз му отвърнах,макар и малко неуверена в случващото се.Не можех да скрия объркването си."Повече никога няма да пия!"-казах си уверено,въпреки че много не си вярвах,това бе единствения ми недостатък.А след това,да се чувствам така безпомощна и да се оставя да доминират над мен...това не можеше да бъде допуснато отново.

Въпреки това се оставих на целувките и допира на мъжа,бях изкушена сякаш от дявола и не исках да се боря.Нямах представа какво бях за него-флирт,забавление,приключение...но не ме интересуваше точно сега.Изгарях за ръцето му увити около мен и постепенно започваше да се домогва до други части от мен мен.А аз му позволих.Дори го насърчавах,като поставях ръката му на различни места.Той изглеждаше изненадан,но отговаряше с настървение на повиците ми,държеше се като професионалист.Дори ме наблюдаваше как реагирах на докосванията му,които ми действаха адски възбуждащо.Започнах да докосвам тялото му,като започнах и да го събличам-първо блузата,след което се насочих към колата на панталона му.Знаех какво ще се случи и дори изпитвах известна доза страх,но не го показвах.

-Искам те.-казах тихо и просто след като го придърпах да легне върху мен и усетих тялото му-необичайно студено върху моето горещо.Това малко ме учуди,все пак в стаята бе топло и се помъчих да го стопля,обвивайки ръце и крака около него,той започна да издава звуци на силна възбуда,които подлудиха и мен.Усетих мъжеството му да се втвърдява под боксерките и се почувствах готова на мига за него.Исках го,а очевидно и той ме желаеше силно... С детинския въпрос "Дано да не боли" наум,го целунах по връта и лекичко го захапах.Това определено ми хареса.

18+

Това момиче определено ме побъркваше. Движенията й бяха едновременно нетърпеливи, но и неуверени, което ми подсказваше, че още е неопитна в това. Беше толкова малка и беззащитна...
Усмихнах се, когато сама започна да ме насочва, и отговорих с поредица от целувки по врата й.
- Толкова си сладка.- усмихнах се, срещайки за миг погледа й, след което отново впих устни в нейните. Надигнах се леко, но само за да получа по-добра гледка, след което с ловко движение я освободих от блузата й. Личеше си, че нещо я притеснява обаче, така че предположих, че е девствена. Е, с това щях да се оправям по-късно. Нямах търпението да бъда нежен, бавен и внимателен, но не мисля, че бях и достатъчно голямо копеле, така че да направя първия й път умопомрачителен. Наведох се към нея, започвайки да слизам с леки целувки надолу към корема й, знаейки че това ще я побърка. Ръцете ми се плъзнаха нагоре по бедрата й, разделяйки ги, а след миг те обвиваха кръста ми. Продължих да я целувам докато с една ръка разкопчавах дънките й, които впоследствие се оказаха на пода. Аз още бях с панталон, а тя бе останала само по бельо. Наистина ми харесваше как се развиват нещата.
Кат не спираше да се притиска към мен и това адски много ме възбуждаше. Дъхът ми, който вече излизаше накъсано, опари врата й, а ръцете ми се плъзнаха под нея, разкопчавайки сутиена й. Захвърлих го настрани, изправяйки се за секунда. При вида й очите ми още повече потъмняха, а тялото ми да се затопля. Освободих се от панталона си като през по-голяма част от времето не отделях поглед от нея. Беше толкова красива когато бе възбудена. Страните й бяха поруменели, косата й се бе разпиляла по възглавницата, а устните й се бяха зачервили още повече от целувките. Докато я гледах изпитвах странно собственическо чувство. Исках я. Сега. На момента. Бях повече от готов да я имам на секундата, а знаех, че и тя е готова за мен.
- Ще гледам да не боли.- прошепнах го в ухото й, а в следващия момент скъсах едната част на бикините й, които ми пречеха.

18+

Той започна да ме съблича...като същевременно целуваше различни части от тялото ми,а страховете ми вече бяха изчезнали.Устните ми горяха от страст и похот,докато накрая и бикините ми не бяха отстранени.След секунда Уил беше до мен гол,а аз обходих с пръсти тялото му,изучавайки всеки негов сантиметър.Внезапно знаех точно какво да правя.Стиснах ръцете му в моите и се качих върху него.Оставих го да проникне в мен бавно и от устата ми излезе стон на болка.Започнах да се движа бавно нагоре-надолу,като изпитвах болка и стоновете ми се умножиха.Но това не го притесняваше.Той дори се наслаждаваше на сладката болка,която изпитвах и ускоряваше темпото,с ръцете си върху кръста ми.Усещах го с цялото си същество,вече не бях малкото,невинно дете,защото му бях позволила да отнеме моята невинност.Но не съжалявах,той беше идеалния партнъор и си паснахме идеално,започнах да предусещам какво иска и темпото му.А Уил сякаш започваше да изпада в някакво състояние на екстаз-сложи ме да легна под него,като сам започна да определя бързината и дълбочината на проникването.Чувствах се,като кукла в ръцете му.Харесваше ми как се държи с мен-силен и невъздържан,от което се почувствах адски възбудена и започнах да чувствам странно за мен чувство на затопляне и влажност.Бях се намокрила цялата,а той дотолкова се бе съсредоточил в играта ни,че сякаш не бе тук.Хапеше и стискаше,нагласяше ме.Постепенно пламнах цялата.Толкова ли бях слаба,че сега се бях превърнала в негова и не смеех да му се противя?Уил започваше да губи самообладание-бяхме назад,а аз вече стенех от удоволствие.Той се побъркваше от звуците и започваше по-грубо,докато накрая останах безсилна и стиснах юмруци.Усещах че той бе на върха на удоволствието си,както и аз...

18+

Движенията й ставаха все по-уверени и това ми харесваше. Оставих я да води и да определя темпото, защото само така щях да бъда поне малко сигурен, че сама избира нивото на болка. Е, не казвам, че не я болеше. Напротив, личеше си, че всяко движение я наранява, но това ми харесваше по един извратен начин. Усещах, че скоро ще изгубя контрола над себе си, затова затворих очи, плъзвайки ръцете си върху кръста й. Наистина беше невероятна. Всеки допир, всяка целувка ме хвърляха в екстаз и разпалваха още повече огъня в тялото ми. Темпото се забързваше все повече и в един момент собствените ми емоции надделяха, така че не можех да се оставя под контрола й. Бутнах я леко назад и след миг вече аз бях отгоре, продължавайки с напористите си движения.
"Ти си моя."-мисълта се промъкна в съзнанието ми абсолютно неканена. Да не би да започвах да изпитвам нещо към това момиче? Та тя бе просто поредното геройче, опитващо се да изисква нещо от мен, макар да не знаеше кой съм всъщност. Тя щеше да е поредната, която щях да зарежа след една невероятна вечер, оставяйки я да съжалява до края на живота си с кого се е забъркала. Или просто щеше да остане във владенията ми до края на живота си. Или поне така си мислех до този момент. Някъде дълбоко в несъществуващото си сърце започнах да изпитвам нещо повече от страст към Катина. Въпреки че бе непокорна, инатлива и дори оптимистична в разсъжденията си, че може да накара един бог да направи каквото и да е, ако той не го пожелае, започвах бавно, но сигурно да я желая по един необясним за мен начин.
Всички тези мисли просто избухнаха в главата ми за частица от секундата, карайки ме да я искам все повече и повече. Когато вече не беше просто поредната, която ще изчукам и ще зарежа, всъщност исках да бъда с нея не просто в този момент. Ръцете ми се плъзнаха по тялото й, притискайки я към мен, докато устните ми отново и отново се сключваха с нейните. Болката вече бе започнала поне малко да отшумява, замествана от чистото удоволствие от секса, което ясно си личеше по изражението й. Бе толкова красива. Пръстите ми се усукаха около косата й, дръпвайки я леко назад, така че да имам по-лесен достъп до врата й. Засмуках го леко, оставяйки й нещо, за което после да се чуди как да скрие, а след още няколко тласъка достигнах своята кулминация с един последен тласък, примесен с гърлен стон. Тялото ми бе притиснато в нейното, а ръката ми, оплетена в косите й още повече засилваше контрола ми над нея. Изразявах доминацията си по всякакъв начин, показвайки и на двама ни, че тя е моя. След няколко секунди, в които възстановявах дишането си, съзнанието ми започваше да се прояснява. Излязох бавно от нея, оставяйки я да си поеме спокойно дъх. Придърпвайки завивката, легнах до нея, облягайки се на лакът. Страните й още бяха зачервени, а на вратът й ясно личеше малкото синьо-лилаво петънце, което бе единственото доказателство за станалото. Усмихнах се, наблюдавайки умореното й, задоволено лице, изчаквайки да възстанови изцяло енергията си.
- Мисля, че гърбът ми сериозно те мрази в момента.- засмях се леко, раздвижвайки рамене. Бях почти на 100% убеден, че ще имам червени следи от ноктите й.

18+

Засмях се леко,но притеснено заедно с него.Сега,след действието ни ,нормалното мислене започна да наделява в мен.Започнах да се обвинявам за слабостта си.Бях позволила да се държат с мен,все едно съм подчинена.Уил бе доста собственически,което усетих по време на сексуалния ни контакт.Въпреки това си мислех и дали му е доставило такова голямо удоволствие,както на мен.Исках да го попитам,но се срамувах.

Изправих се и с уверена крачка се отправих към банята,като се опитвах да успокоя косата ми,беше се разхвърчала малко.Хвърлих поглед към Уил,който не ме изпускаше от очи и му отправих негласна покана да се присъедини към мен.Той веднага откликна,като ме плясна закачливо по дупето и минута по-късно настройвах водата с една идея по-гореща.Не знайно защо бях започнала да замръзвам.Сапунисвайки се навсякъде усетих нещо лепкаво по пръстите си-той беше свършил в мен!Изплаших се,въпреки че го бях усетила по време на акта си дадах сметка за това сега.Насапунисах гъбата и започнах да го търкам от гърба-забелязах че с ноктите си съм го разранила,беше червен на места.Но доволната усмивка не слизаше от лицето му.Започнах да се чудя дали наистина той бе свършил нарочно в мен-ако искаше можеше да се контролира.-Ти свърши в мен...-казах обезпокоена,не можех да скрия притеснението си от това,което можеше да се случи.А и не бяхме взели предпазни мерки.Но все пак от 1-я път би трябвало да е невъзможно да се забременее нали?Нямаше защо да се притеснявам толкова?-Трябва да се съсредоточим над задачата...Белона ще побеснее,че още не съм стигнала да никъде,ако разбере.-опитвах се да се държа нормално..да възвърна уважението си,което в момента не го чувствах никакво.Въпреки всичко,сякаш започвам да се влюбвам в Уил.Стомаха ми играеше номера,усещах странно гъделичкащо чувство и дори започвах да го желая отново.Не исках обаче да си го признавам,за това се опитвах да се държа на ниво,въпреки че лицето ми бе пламнало.

Последвах я в банята с усмивка на лице. Нямах нищо против да имам още време, в което да се наслаждавам на голото й тяло. Оставих я да изтърка гърба ми и усетих, че наистина леко ме е надрала. Е, какво пък толкова. Така или иначе можех да махна всички следи с едно махване на ръката, нека си мислеше, че е направила нещо.
Наблюдавах я как прокарва гъбата по тялото си и перверзно се усмихнах. С пяна по себе си изглеждаше още по-добре, не можех да го отрека. Преди да кажа каквото и да било Катина ме погледна притеснено с коментар, че съм свършил в нея. Вдигнах леко рамене и предпочетох да игнорирам това и да обърна внимание, на факта, че наистина трябваше да тръгваме. Все пак тя имаше задача, която аз нямах търпение да изпълни.
-Не се тревожи за това, а за майка ти. Наистина сигурно ще побеснее ако разбере, че не си направила нищо все още. - Щеше да бъде лесно да отклоня вниманието й, все пак тя беше обикновен полубог. Смъртните бяха толкова предвидими...Но не и тя. Беше различна по един необясним начин, който ме привличаше.
Оставих водата да я облее, след което се приближих бавно към нея, притискайки я към стената. Ето още нещо, което да я разсее...надявам се. Устните ми се плъзнаха по врата й, оставяйки още няколко смучки, които да й създадат проблеми по-късно и се дръпнах. Взех една хавлия, която увих около кръста си и тръгнах към вратата на банята, без да й давам възможност да продължи целувките между нас.
-Трябва да тръгваме към Подземното царство, а ако се върнем в леглото едва ли ще успеем да стигнем...някога. - засмях се и нахлузих панталона си. При мисълта, че съм разкъсал бикините й за момент се стъписах, а след това прехапах устна, за да не избухна в смях. Щеше да е интересно да видя как възнамерява да ходи сега. Но тази мисъл едновременно гъделичкаше любопитството ми и ме възбуждаше. Можеше никога да не успее да си тръгне от владенията ми, ако продължаваше да ме съблазнява.
Облякох и ризата си и погледнах все още голата Кат с непроницаемо изражение.
-Най-близкия вход към дома на дядо ми е в Сентрал Парк. Предлагам да тръгваме когато си готова, а по пътя можем да хапнем нещо?- след думите си се приближих към нея. Дарих я с една-единствена нежна целувка, след което излязох на терасата, палейки цигара. Не беше добра идея да остана с нея докато се облича, наистина можеше и да не тръгнем.