Светът на Богове и Герои


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 19, на Пет 26 Дек 2014, 20:18

Share | 
 

 Конюшните на Пегасите

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Ирис
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ирис
Брой мнения : 195
Join date : 03.11.2014

ПисанеЗаглавие: Конюшните на Пегасите    Чет 06 Ное 2014, 21:36





...I had everything
Opportunities for eternity
And I could belong to the night
Your eyes, your eyes...


           
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://halfblood-jupiter.bulgarianforum.net
Catherine Summurs
Полубог (R)
Полубог (R)
avatar

Име на героя : Катрин Съмърс
Брой мнения : 61
Join date : 12.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Конюшните на Пегасите    Нед 23 Ное 2014, 20:16

Тръгнахме към конюшните и се усмихнах леко. Ерин наистина изглеждаше любопитна на лагера ми, което ме шокира. Явно за времето от което е тук никой не я е настроил срещу римляните. Е, това си имаше и хубави страни - може би щеше да има поне един човек в този лагер, с който да мога да си говоря.
-Нашия лагер... Ами много по-голям е, разделен е на няколко части... По-подреден е. - Свих рамене. Не исках да звуча сякаш техния лагер е ужасен, просто бях искрена. Всичко беше толкова различно, може би за това ми бе толкова трудно да свикна. Тук наистина ми се струваше прекалено разхвърляно, сякаш местата нямаха никаква логика.
Скоро стигнахме конюшните и Ерин ми отстъпи на вляза първа. Ахнах и погледнах морковеното момиче.
-Това... Това е невероятно... - Огледах мястото и осъзнах, че съм затаила дъха. Пегасите бяха най-красивите животни, които можех да си представя, а да видя толкова много от тях на едно място просто ме оставяше без думи. Щях да спя тук. Определено беше по-добре от хижата на Арес. Прехапах устни и се опитах да намеря гласа си, поглеждайки към Ерин.
-Ъм... Брат? Спомена, че имаш брат...? - Опитвах се водя нормален разговор, но очите ми бяха в конете. Е, трябваше да призная на тези гърци - имаха си хубави животни. - Защо да го избягвам... И как така пророк?





Дъщерята на Арес от друга гледна точка. :
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Erin Sh.
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ерин Шадоу
Брой мнения : 1408
Join date : 06.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Конюшните на Пегасите    Нед 23 Ное 2014, 21:49

Ерин спря пред един пегас и го погали по муцуната. Усмихваше се щастливо, явно тук Катрин се чувстваше една идея по - добре. Пегасите наистина бяха невероятни същества, но още по - хубаво бе когато се качиш на гърбът на някой от тях. Ерин никога нямаше да забрави първия си полет. Първия си нормален полет.
- Ммм да. Имам брат. - извъртя очи и се облегна на една дървена плоскост като скръсти ръце пред гърдите си. Замисли се къде ли е нейния скъп брат, сигурно отново сваля някоя група момичета. Колко типично за него. Бе точно като Алек. Е единия търсеше жените, а другия като чели бягаше от тях. Ирония на съдбата?! - Казва се Ник... и защото... хм нали ги знаеш хората които се правят на гадатели? Някои от тях се дрогират... е брат ми пуши много. Наистина много. И като се напуши не знае изобщо в кое измерение е, а да не говорим какво дрънка. И обикновено изрича работи които имат неприятния навик да се случват... нали разбираш. Откачена работа. Но той е непоправим женкар, по - скоро вниманието му харесва.... той не е като нас. Обикновен човек е, но дойде тук зареди мен... и май хич не се разбира с момче, което мисля, че харесвам ох...
Ерин замълча и долепи палеца и показалеца на едната си ръка до слепоочията си. После въздъхна тежко и погледна дъщерята на Марс леко извинително. Приближи се отново до един от пегасите, отвори вратата на конюшнята и го изведе навън.
- Наистина те съветвам да избягваш брат ми... и един друг тип. Алек, син на Посейдон. Много е нахакан, ще го познаеш отдалеч... усмихва се така сякаш и той се е напушил, а след него се влачат групи момичета сякаш е някоя рок звезда...или Джъстин Бийбър?!
Ерин направи физиономия докато слагаше една юзда на пегаса, за да е по - безопасно да го държи, като Катрин му се радва. Усмихна и се насърчително и промълви тихо "Хайде погали го, не си морков няма да те изяде...от друга страна аз съм...и не са ме изяли ,трагедия".


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Catherine Summurs
Полубог (R)
Полубог (R)
avatar

Име на героя : Катрин Съмърс
Брой мнения : 61
Join date : 12.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Конюшните на Пегасите    Пон 24 Ное 2014, 00:28

Погледнах я объркано. Повечето хора предпочитаха да не се хвалят с факта, че брат им е наркоман, но явно Ерин беше изключение. Е, какво пък, никой не избираше семейството си. За миг през главата ми пробягаха картини на децата на Арес. Да, никой не избираше семейството си. Все пак момчето беше пророк... Може би щях да го убедя да ми каже защо подяволите ми се наложи да се окажа в този лагер. Вероятно можех да го убедя... А и в краен случей, може би щях да помоля Ерин за мъничка услуга.
-Ъм.. съжалявам за въпроса, но брат ти е наркоман? - Не ме влечеше, че допускат в лагера някой да се напушва. Беше прекалено дори според стандарите ми за гърците. Но в крайна сметка, момчето беше обикновен човек, може би заради това не можеха да му кажат нищо, тук бяха само полубогове. Въздъхнах тихо и посегнах към пегаса галейки го леко. Боже, това бяха толкова красиви животни. Виждах мусколите им и блестящите им гриви и неволно се усмихвах.
Погледнах Ерин.
-Чакай Алек? Син на Посейдон? Алек Делгадо? О, Богове, кажи ми, че няма да се наложи да се срещна с него тук. - Завъртях очи при спомена за глупавия блондин, успял да умае едно от момичетата от моя лагер. Прехапах устна и върна вниманието си на Ерин, нямаше да оставя онова момче да ми скапе настроението. Тя беше споменала, че си пада по-някой, а моето любопиство беше... Неудържимо.
-Хей, кое е момчето, което харесваш?





Дъщерята на Арес от друга гледна точка. :
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Erin Sh.
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ерин Шадоу
Брой мнения : 1408
Join date : 06.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Конюшните на Пегасите    Пон 24 Ное 2014, 16:21

Ерин леко се намръщи, но после поклати глава.
- Брат ми не е наркоман! - заяви на дъщерята на Марс. Определено Ник не можеше да бъде приет за наркоман. - Мисля, че всичко това го отвращава..., но това е единствения начин да види каквото и да е. Не знам. Не съм наясно с това, но цигарите са неговата дарба и проклятие така да го кажем.
Изобщо не и се говореше за това, така и така му бе леко сърдита. Бе се затворих в онова си негово място извън лагера, където имаше какво ли не... от бира до цигари и модерни технологии. Не, че децата на Хермес не можеха да вкарат в лагера всичко под носовете на Дионис и Хирон, но... никога нищо не бе толкова лесно.
- И не е важно кое е момчето. - Ерин се изчерви. Още повече, че хич не бе сигурна какво изпитва към този самовлюбен глупак. През повечето време и се искаше да го убие, да го удави - което за ирония на съдбата не бе възможно... нали баща му бе Посейдон ти да видиш - да го заколи, изобщо да го дари с бърза смърт зареди самата себе си и в същото за бавна и болезнена за да го накара да проумее един вид как се чувства тя..., но през останалото време Ерин не можеше да спре да мисли за него, бе опиянена от него. - Наистина... дори не мисля, че чувствата ми са сериозни. А и за него надали съм нещо различно. Опитвам се да стана по - добра, но все още съм изключителна слаба... във всичко. Не съм и от най - умните, най - малкото дори и да имам нещо на ум не мога да го изкажа на глас сред всички умници на Атина... не знам. И все пак мисля, че харесвам това място... колкото и разхвърляно да е. Но повярвай ми...пусни ме сама в някой голям град, може и да се ориентирам, но тук ... ще се загубя като едното нищо.
Ерин се засмя звънливо и после погали пегаса по муцуната, а животното изпръхтя доволно.
- Хайде... качвай се. Те не обичат седла, дори юзди не обичат много, но ... Аз ще съм зад теб или пред теб, няма да паднеш обещавам.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Catherine Summurs
Полубог (R)
Полубог (R)
avatar

Име на героя : Катрин Съмърс
Брой мнения : 61
Join date : 12.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Конюшните на Пегасите    Пет 28 Ное 2014, 02:21

Повдигнах изненадано вежди.
-Ъм извинявай... Брат ти не е наркоман, пуши обикновенни цигари. Схванах. Просто думата "напушен" - описах широки кавички във въздуха - беше малко подвеждаща. - Опитах се да се усмихна. Наистина не бях целяла да я обидя, беше просто недоразумение.
Погледнах пегасите и се усмихнах. Всъщност не ме беше страх нито от тях, нито от вероятността да падна, просто не бях сигурна дали искам да се пробвам. Да, бяха много красиви, да със сигурност беше страхотно да летиш на тях, но не смятах, че това е точно за мен. Животните по принцип не ме харесваха, напук на факта, че аз ги обожавах.  
-Ъм... Не съм сигурна, че това да се кача е добра идея... Ще видим. - Направих извинителна физиономия и се опитах да сменя темата. - Как да няма значение, кое е момчето?! - Не че познавах някой в този лагер, дори и да ми кажеше име то нямаше да ми говори нищо, но все пак любопитството си беше любопиство. - Значи са ми дали гид, който може да се изгуби тук? Е, какво пък, не се изненадвам... Нито се оплаквам честно казано. - Не исках отново да и прозвучи грешно, радвах се че са ми дали нея. Най-малкото Ерин не беше предубедена към мен и може би дори щяхме да станем приятелки. Стига целия и лагер да не се изредеше да и казва как аз съм чудовище. - Ъм, а защо трябва да избягвам брат ти?





Дъщерята на Арес от друга гледна точка. :
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Erin Sh.
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ерин Шадоу
Брой мнения : 1408
Join date : 06.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Конюшните на Пегасите    Пет 28 Ное 2014, 15:49

"О не, наистина повярвай ми няма значение кое е момчето, защото ако научиш може да започнеш да се търкаляш на пода от смях", помисли си Ерин. Момичето определено не харесваше Алек, това просто си личеше от думите и. Сигурно щеше да приеме тази откачена мисъл на Ерин, тези нейни... хм чувства, за изключително забавно. Особено като се имаше предвид какъв красавец бе Алек и как всички жени му се лепяха.
- Брат ми не е най - добрата компания да си го кажем честно. - морковка въздъхна тежко и започна да гали разсеяно пегаса по муцуната. Животно обаче явно искаше да се разтъпче повече, защото изпръхтя недоволно и Ерин се подсмихна. Изведе го от конюшните. Поляната на която се намираха бе далеч по - приятно място, за каквото и да е. А и денят си го биваше, все още не бе станало студено така, че... дишаше се.
- И се радвам, че не се оплакваш, че са ти дали толкова нескопосан гид. - погледна извинително дъщерята на Марс и повдигна рамене. Не се чувстваше много спокойна точно в този момент, но това сигурно се държеше на някое от всичките и психически отклонения. - И хайде де... качи се. Не е страшно. И е лесно даже. Приятно по - скоро. Няма по - добро летене от това на гърба на пегас.
Усмихна се дяволито. Не, че целеше да уплаши Катрин или нещо такова, но просто това си бе истината. Да летиш с пегас бе невероятно, може би бе най - добрия начин за въздушен транспорт и като цяло транспорт... веднъж летиш ли с едно от тези животни, няма да искаш да опиташ нищо друго. Освен, ако не си безкрайно и невероятно любопитен като Ерин, тогава ще искам да опиташ все повече и повече неща и да разбереш всичко за всички, независимо какво би ти коствало това... е почти всичко за всички. Не, че бе клюкарка или нещо такова, повече я интересуваше обучението и тук, а не драмите на лагерниците... или нейните собствени.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Catherine Summurs
Полубог (R)
Полубог (R)
avatar

Име на героя : Катрин Съмърс
Брой мнения : 61
Join date : 12.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Конюшните на Пегасите    Съб 06 Дек 2014, 01:53

Лол, момиче да признава, че брат и е кофти компания определено беше нещо ново. И много изненадващо, но аз ценях откровенноста, въпреки че нямаше да послушам съвета и и щях да издиря момчето при първа възможност. Последвах Ерин навън и дори погалих леко пегаса по муцуната, когато спряха за миг. Наистина бяха величествени животни, а и ми беше трудно да откажа на насърчителния поглед на Ерин, която ме подканяше да се кача.
-Добре.. Ще се кача на пегаса... Но наистина не съм фен на идеята да летя върху нещо, което може да мисли и си има собствено мнение. - Добре де, пегасите ме стресираха. Конете като цяло ме стресираха. Имах нужда от стабилност, нямах проблем със самолети, кораби, коли... Нямах проблем с почти нищо. Но идеята живота ми да зависи от това дали конят е в настроение или дали няма да реши да се разходи до другия край на света с мен на гърба си... Тази идея ме напрягаше. Много.
-А ти.. Не се измъквай от въпроса, кое е момчето. Стига, аз не познавам никой тук, на кой мога да кажа? Дори и да познавах... Аз не съм такъв човек. - Усмихнах се леко. - Знам, че всеки би го казал, но... Както и да е. Щом не искаш няма нужда да ми казваш, не искам да си вра носа, това си е твоя работа. - Погалих отново пегаса и след като се уверих, че Ерин го държи се покатерих тромаво на гърба му. Вероятно острани изглеждах като най-некординирания човек на света. Притеснено погледнах отново към червенокоската.
-Ще се качиш ли при мен? - Щеше да по-добре да има някой наблизо. Иначе просто щях да откача. Прехапах устна и след миг добавих. - И.. Ерин... Ти определено не си нескопосан гид.





Дъщерята на Арес от друга гледна точка. :
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Erin Sh.
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ерин Шадоу
Брой мнения : 1408
Join date : 06.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Конюшните на Пегасите    Сря 17 Дек 2014, 16:05

Ерин се качи зад момичето върху пегаса и след миг животното тръгна в тръс из поляната. Мина между няколко дървета като с всяка секунда засилваше и увеличаваше в галоп. Накрая полетя когато стигна място на което нямаше дървета, близо до волейболното игрище. И не след дълго двете момичета се носеха малко над лагера. От тук гледката просто бе невероятна. Спираше дъха и сякаш изместваше всички тревоги и пречистваше тялото... разбира се, ако не те е страх от високо.
- Благодаря..., но не го казвай на никого. Не искам да ме карат да развеждам още нови хлапета, плашещо е. - засмя се. - Имам предвид... при положение, че мога да те загубя всеки момент и, ако не си спокоен човек или някой, който не би го приел много спокойно... брр. Да кажем, че няма да е яко. И после ще стана на морковена торта.
Прехапа устни докато коня правеше една малко страшничка маневра и почти ги обърна с главата надолу, но тя не се плашеше зареди това. Всъщност в момента не изпитваше страх, а леко притеснение.
Стискаше животното с крака и бе притиснала леко Катрин напред за да не падне при още един подобен опит на животиката да се порадва на полета. После си пое въздух и го изпусна някак си тежко.
- Да... тук не познаваш никого, но него го познаваш. - изрече тихичко, но знаеше, че Кат я бе чула. - Алек Делгадо... май си падам по него.
Подчерта с малко по - особен дом думичката "май" и сигурно би погледнала донякъде укорително момичето пред себе си, но самата поза не им позволяваше това. И слава на боговете, защото Ерин се бе изчервила като домат!


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Catherine Summurs
Полубог (R)
Полубог (R)
avatar

Име на героя : Катрин Съмърс
Брой мнения : 61
Join date : 12.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Конюшните на Пегасите    Чет 18 Дек 2014, 11:18

Летенето върху гърба на пегаса наистина беше доста странно изживяване. Не можех да се отпусна, независимо какво ми говореше Ерин. Все пак това нещо можеше да направи каквото му хрумне. Например да ни изхвърли във въздуха или да отлети към океана и да ни метне в него... Страхотно. Опитах се да проясня ума си и да се опитам да мисля за глетката, която се откриваше под нас. Хълма на Нечистоквърните наистина изглеждаше много красив от въздуха и явно първото ми предположение беше правилно - това място беше доста по-малко от лагер Юпитер. И доста по-разхвърляно. От височината започна да ми се завива свят, така че се опитах да гледам напред и да слушам какво ми говори Ерин.
-Стига, наистина ли е толкова страшно да разведеш новобранец? Или просто аз не съм най-добрата компания. - Нямаше да и се разсърдя ако го кажеше, все пак едва ли някой искаше да разведе наоколо римлянка, която мрази лагера от дъното на душата си и се оказа тук, само защото баща и беше задник. Е, все пак не се държах толкова гадно... Май... Въздъхнах тихичко и прибрах зад ухото си няколко кичура коса, измъкнали се от опашката ми. Зад гърба ми Ерин все още говореше, така че върна вниманието си върху нея.
-Чакай. - Последното и израчение ме накара да забравя къде съм. Вкопчих се в гривата на пегаса, защото усетих, че бях залитнала от шока. - Падаш си по Алек Делгадо? Сериозно? Какво подяволите хареса в този задник? - Наистина ли харесваше единствения човек тук, който познавах? И който мразех от дъното на душата си. - Алек Делгадо...? - Не можех да повярвам. Какво намираха момичетата в този глупак, та той беше просто сладък блондин, с чаровна усмивка и без капчица ум в главата.





Дъщерята на Арес от друга гледна точка. :
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Конюшните на Пегасите    

Върнете се в началото Go down
 
Конюшните на Пегасите
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Светът на Богове и Герои :: Лагерът на Нечистокръвните-
Идете на: