It was a long time ago.

Каква случайност. В такъв голям град да попаднеш точно на бога на войната. Марс, нали? Ти идва ли ме помниш, бях малка, но все пак... Дъщерята на Аполон Азария Дейз да ти говори нещо? Или татко не ме е споменавал?

It was a long time ago. Tumblr_mllco1umL31sogk8no1_500

Не е на добре да питаш един бог как се казва. За едни Марс, за други,хм...Да, Марс. О, Аполон! Не съм го виждал на скоро. Е, как е да си му дъщеря?

За мен си Марс. Римлянка.

Да ти кажа честно, не е много забавно. Сети се за мен чак когато бях на дванадесет и то само за да ме прати в лагера. Преди това дори не знаех, че съществува. Разбирам, че вие боговете имате много деца, но моля ви, поне ги уведомявайте, че сте им родители.

И как си го представяш? По e-mail? Здравей, аз съм ти баща, а ти всъщност си полу бог.

Дори това е по-добър вариант от да ги държите в неведение. Кофти е. Не че имам правото да ви съдя, все пак съм просто един полубог, но пък си изразявам мнението. Надявам се да не стана жертва на някоя война или нещо подобно.

It was a long time ago. Tumblr_mlq7aqvAl11sogk8no1_500

Не е толкова лесно. Има куп фактори индивидуални за всеки един полу бог, които трябва да се преглеждат. А това е много време.

It was a long time ago. Large

Жертва на някоя война? О, да войните изискват такива. Но пък виж ако опира до това дали ще си жертва. Ще ти открия една "тайна" стани нечия любимка!

Искаш да кажеш, че ако стана любимка на някой бог определено ще загина някъде трагично? Не звучи много оптимистично. Но аз не съм ничия любимка, така че съм спокойна.

Е, аз като цяло съм против войните и всяко нарушаване на мира. Достатъчно е хората един с друг да се карат, не е нужно и цели общности и държави да вдигат оръжия. Не знам защо ти казвам това, като се има предвид, че ти си богът на войната.

Не...обратното. Но, спокойно това с любимката не се оправя сложно.

It was a long time ago. Tumblr_inline_miabhwzpUF1qz4rgp

Представи си, това го чувам всеки божи ден. Не, че мисълта, че на никого не си му притрябвал е утешаваща. Но съм тук, войните са една неизбежност ранно или късно. Така е устроено. А аз, просто ще продължавам да помагам на воините.

Не съм казала, че на никого не си притрябвал. Не бива да мислиш така. Хората още те помнят, нали? Независимо, че си тук от - ъъ- не мога да броя до толкова. Знаят кой си. Ще те помнят, искат или не, както те помнят и до сега... Ние полубоговете няма да бъдем запомнени, освен ако не броим единиците, които правят най-великите подвизи. Това е положението. Аз се надявам да съм една от тези единици.

Как правилно го каза: "Искат или не."
Е, дано, дано. Само гледай да внимаваш.

Аз не внимавам, твърде импулсивна съм. Понякога това е предимство. По-забавно е.

It was a long time ago. Tumblr_movg7ylxhu1sqv0mno9_250

По-забавно?

По-забавно, да. Защото ако наистина внимаваш да не се забъркваш в неприятности и отказваш категорично опасните идеи се решаваш от нещо много значимо. Адреналина и шанса да се докажеш. Защо да го правиш?

It was a long time ago. Tumblr_mllco1umL31sogk8no4_500

Знаеш ли, харесвам начина ти на мислене. Особенно относно тази тема. Нали ти казах, това с любимците бързо се оправя.

It was a long time ago. Tumblr_mlosmtYYOL1sogk8no1_500

It was a long time ago. Tumblr_mlosmtYYOL1sogk8no1_500

Значи искаш да бъдеш една от известните герои.. И как се представяш в тази роля? Мислила ли си за подвизите и колко ще е сложно?

Така ли мислиш? Надявам се да си прав. Може би все пак се нуждая от покровителството на някого, колкото и да обичам да съм независима.

Представям си го и вярвам, че мога. Естествено, вероятно е да умра още на първата мисия, но ако имам нужната подготовка и сила, ще се справя. Не мислиш ли, че мога да се справя? Аз... не знам. Татко ми е дал само хубав глас, а не някаква свръхсила, но... Мисля, че вече идва до личните ми качества.

It was a long time ago. Tumblr_megu6sIFNd1rlx62jo1_500

Да. От опит ще ти кажа, зависи до една огромна степен от настроя и подготовката.

Как мога да получа такава подготовка? В лагера ни разясняват нещата до някаква степен, но... не всеки е роден да е герой. Аз не знам дали имам такова призвание, ако не... искам да променя това. Възможно ли е изобщо да се издигнеш в днешни дни? Не съм сигурна, че е възможно.

It was a long time ago. Tumblr_md91r2u9g01rbh0l9o1_500

Във войната а и в героизма като цяло е възможно всичко. Стига наистина да го поискаш.

Надявам се да си прав. Ако някой полубог ми го беше казал нямаше да му повярвам наистина, но ти... ти си Марс. Леле, не вярвах, че ще се радвам да срещна някой от боговете наистина.

It was a long time ago. Tumblr_lzx6cmq3iU1r5q5suo4_250

А трябва. Много неща опират до вярването.

Не можех да го очаквам, нали? Просто поредният ден, в който съм решила да се разходя в света на смъртните и срещам един от най-известните безсмъртни... Хм, а в какво вярва един бог?

It was a long time ago. Tumblr_m7pyttV6dt1qfev4so6_250

В какво.. Че децата му няма да го разочароват може-би. Надяваме се на това, някъде дълбоко в себе си.

Това значи ли, че ви пука за тях? За нас... Че Аполон някъде дълбоко в себе си помни, че има дъщеря и не ме приема просто за някаква негова стара досадна приятелка, от която няма да се отърве? Не е особено бащински настроен или поне много рядко е.

It was a long time ago. Tumblr_mloh3xoe3I1sogk8no1_500

Хм, може и така да се каже. Ако ще ти е по лесно да го приемеш отнасяме се така към децата си, защото как да кажа трябва да се отговаря на изградените представи. Иначе, ще имат боговете за прекалено сентиментални.

Тогава защо изобщо сте изградили представата на небрежни лоши родители? Не можеше ли преди не знам, няколко хиляди, години да бяхте решили, че ще сте много грижовни родители,няма да забравяте рождени дни и задължително ще се връщате за Коледа или Ханука? Или нещо подобно, каквото и да е било модерно тогава...