Из Манхатън, близко бъдеще [ Елизабет и Блу ]

First topic message reminder :

Из Манхатън, близко бъдеще [ Елизабет и Блу ] - Page 4 Tumblr_leq888GlUk1qfj8b4o1_400

Апартамента на Блу:

Слънцето грееше ярко, а Елизабет бе решила да излезе и да се разходи с приятелки. Бяха си взели сладолед и общо взето се забавляваха. От няколко дни насам Лизи не бе особено спокойна, но сега си бе позволила да се отпусне. Носеше със себе си резервния си камшик, тъй като другия и бе откраднат заедно с половината неща, а за капак я преследваха напоследък доста чудовища. Направо не бе истина. Но точно в момента всичко изглеждаше спокойно.
Двете момичета с които бе излязла на разходка се спряха пред един магазин с красиви рокли, а Елизабет се наведе да погали едно кученце на една жена с голяма шапка, която разговаряше с друга.
- Тази червената е уникална! - изписка едното момиче като издърпа Елизабет към витрината. Но момичето бе привлечено от нещо съвсем различно. Към нея се беше насочило нещо, което тя дори не можеше да опише. Но бе чудовище и това му личеше отдалеч. Кучето което бе галила до преди миг бе станало неспокойно, но като чели никой нищо нередно не виждаше.
- Аз ще... - , но нямаше как да довърши. Бе издърпана към витрината за да се "любува" на друга рокля. А чудовището наближаваше. Краката му бяха космати, но ръцете му сякаш бяха от метал. В лицето приличаше на човек, но върху главата си имаше някакво странно животно.
"Какво е това?!" Ели извади камшика си и след миг от него се появи и останалата част, тъй като той обикновено бе просто дръжка. Усети, че електричеството също не даде проблем, протичаше по цялото оръжие. А Ели просто чакаше леко скрита към стената на съседната сграда. И когато чудовището я връхлетя, другите две момичета се разпищяха, а Ели удари чудовището с камшика и то изръмжа. Не знаеше какво виждат смъртните, но определено и бе любопитно. Скоро нещата започнаха да се развиват със светкавична скорост и Елизабет бе притисната към стената, а жената с кучето метна нещо към чудовището. То се разпръсна и изчезна, а наоколо някои хора гледаха слисано.
- Хайде да вървим момичето. - додаде тя бързо, а Ели вдигна малкия нож от божествен бронз и тръгна след дамата, а другите две момичета ги последваха слисано.

Вдигнах ръка и разтърках слепоочията си. Може би не трябваше да настоявам толкова за пълното обеснение, сега не знаех за кое да крещя най-напред, а не исках да пропусна нещо. Наистина ли смяташе, че ще се вържа да факта, че не е спала с друг само защото аз съм наредил? Или, че майка и е отказала да я свърже с мен? Та тя изпълняваше заявките на случайни хора, точно на собствената си дъщеря ли би отказала? Закрачих отново нервно из стаята без да казвам нищо. Ръцете ме сърбяха да ударя нещо, но след като Елизабет наистина беше бременна не трябваше тя да е това нещо. Независимо дали детето е мое. Поех си дълбоко дъх няколко път в безсмислен опит да се успокоя и да овладея гнева бушуващ в гърдите ми. Като син на Арес, това далеч не беше толкова лесно обаче. Спрях се пред нея и отново прокарах ръка през лицето си. Няма да крещя... Няма да крещя...
-Виж какво... - Гласа излизащ от устата ми беше повече от леден, но беше или това или крясъци. - Искаш да повярвам, че един месец не си намерила начин да се свържеш с мен? В лагера и други хора имат телефони. Малко са, но ги има. - Имах спомени от мястото, макар да бях останал там за малко. - Или искаш да повярвам, че скъпата ти майка е отказала точно на теб? На теб? Да, сигурен съм... - Направих още няколко крачки из стаята, но се върнах при нея. Седнах на дивана, макар че това изобщо нямаше да е добре за опитите ми да се успокоя. Хванах брадичката на Елизабет, може би малко по-силно откокото трябваше, принуждавайки я да гледа в мен.
-Не си била с друг заради това, което казах? Толкова ли те е страх от мен? И да видим... Би ли ми припомнила какво казах... Би трябвало да си спомняш щом толкова съвестно си го изпълнила. - Очите ми блеснаха. - Последен шанс да ми кажеш истината.

Тя бе направо потресена. Очите и се разшириха докато го гледаше учудено. Защо си мислеше, че тя го лъже. Та тя не бе такъв човек! Но той разбира се не я познаваше, още нещо което я караше да се мрази... бе спала с почти непознат, бе изгубила девствеността си с него и искаше още и още от този мъж.
- Защо мислиш, че те лъжа? -изскимтя Елизабет и се дръпна още назад. Косата и падна над лицето. - Да, точно моята майка ми отказа, защото предпочита да прави услуги на баща ми. И срещу автограф и снимка с Лайънел Фокс, всеки ще се съгласи дори да не те поглежда, ако той те помоли с усмивка а лице...
Изсмя се грубо и зарови ръце в лицето си. Отметна косата назад отново и избърса няколко сълзи стекли се по бузите и.
- И ти каза, че съм твоя, че ти принадлежа... - изрече тихичко тя. Бе се съгласила с това, защото изпитваше точно същото към него, макар и той да не можеше да бъде ограничен. Докато тя определено можеше. - Но... не е защото се страхувам от теб или нещо такова...
Захапа силно долната си устна. Бе на път да каже огромна глупост, да направи огромна грешка. Думите просто бяха на върха на езика и, а усети и след миг металическия вкус в устата си.
- Харесвам те... - изрече възможно най - тихо тя.

-Не се страхуваш от мен? Тогава защо се дърпаш панически назад? - Погледнах я с лека усмивка. Да, личеше и да не страхува, да... Малко по малко до мозъка ми достигаха отделни неща, от това което беше казала. Ако.. Ако наистина не беше преспала с друг... Значи детето беше мое. Мое. Стиснах очи за миг в опит да проясня главата си. Напълно безуспешен опит. Вдигнах очи към Елизабет и сложих ръка на кръста и придърпвайки я плътно към себе си. Докоснах леко устната и.
-Не си хапи устните. - Изнервяше ме когато го правеше. Напрягаше всяка жила в тялото ми. "Харесвам те" "Харесвам те" ... Думите отекваха в ума ми. Поредното нещо, в което нямаше как да повярвам. Да, вероятно ме желаеше. Това си бе проличало при предишната и среща, но да има нещо различно... Стиснах зъби и беше мой ред да прехапя устни.
-И какво ми казваш...? Трябва да повярвам, че детето е... мое? Или че ти си падаш по мен? - Поклатих глава... В кръвта ми все още гореше огън заради идеята някой друг да я е докоснал... Посегнах отново да опъна косата и, но ръката ми увисна във въздуха. - Ти ми принадлежиш. - Факт. - Добре... Да приемем, че всичко това е вярно... Защо не си тръгна от глупавия лагер? Или не намери телефон? Или не говори с онзи глупав кентавър? Той нямаше да се впечатли от богатия ти баща.

Ели се озова едва ли не в прегръдките му. Това бе нещо безкрайно необичайно за нея, но тя не се чувстваше спокойна. Бъдещето и бе под въпрос, живота също. Леко се сви до тялото му и хвана ръката му докато се чудеше какво да каже.
- Точно кентавъра гледаше да съм заета постоянно и почти да не мога да си поема дъх. Това бе най - ужасяващия ми месец в този лагер... - замълча и леко се отдръпна колкото да го погледне, но я осени една мисъл. - По дяволите... Бианка! Сигурно е претърсила всичко още преди да отидем в лагера и е подшушнала нещо на татко... както и да е. Не знам, Блу. Не знам... просто не можех да се махна от там. Просто... не можех.
Плъзна ръце около кръста му, като леко повдигна тениската му, но леко се намръщи. Погледна го в очите, но не спомена нищо от съмненията си.
- И мисля, че... трябва да повярваш и в двете неща. Аз... така или иначе мисля да го задържа. Дори и ти да не желаеш това... за разлика от сестра ми тежката работа не ми е проблем, мога да работя без да се оплаквам и ще се оправя. Наистина не исках да ти създавам проблеми... - прииска и се да го целуне, но просто нямаше сили за това, само вдигна ръка и го погали по лицето. - Съжалявам Блу... за всичко. А и... мисля, че е малко повече от прост "падам си по теб".
Изчерви се и се насили да се усмихне, макар и това надали щеше да му хареса, но Елизабет си бе Елизабет. Решеш ли да слага край на живота си, решеш ли да прави такива безотговорни неща, то поне щеше да ги прави с пълен ефект.

Отместих ръцете и и дръпнах тениската си надолу. Нямах намерение да и давам обеснение нито за синините, нито за раните, които имах, така че щеше да е много по-добре ако изобщо не ги видеше. Ако смяташе, че с няколко мили думи ще ме размекне грешеше. Много грешеше. Единствената причина да не продължа да я бие още в коридора беше факта, че е бременна. Въпреки всичко не можех да се отдръпна от Елизабет.
-Добре, ако приемем че детето е мое... - Стиснах зъби. Не можех да и кажа, че дали ще го задържи зависи от мен. Нямаше да я накарам да го махне, но решението не беше само нейно. Изобщо не беше нейно мамка му. - Та, ако приемем, че детето е мое и ще се съглася да го задържиш как точно смяташ да го гледаш? Къде смяташ да живееш? Дори да си откраднала някакви пари от баща си, наистина ли смяташ, че можеш да се справиш сама? - Да бе да. Момиче израснало в охолство и получавало всичко, което си поиска нямаше да издържи дори един ден. Едва ли някога се бе замисляла, че на шестнайсет биха я взели единствено на работа, която нямаше да и стига да издържа себе си, какво оставя да гледа бебе.
-А какво повече от "просто си падаш по мен"? - Не можеше да е истина. Не можеше дори да си помисли.

Елизабет се ядоса зареди думите му. Дръпна се от него и погледна към стената, като скръсти ръце пред гърдите си. Защо той винаги трябваше да усложнява нещата, защо!?
- Да, смятам, че мога да се справя сама. - заяви му заядливо и студено. В очите и отново се появиха сълзи. По дяволите! Напоследък постоянно плачеше, за всичко. Чувстваше се ужасно зареди това, изпитваше срам от самата себе си, но явно това което бе станало си имаше и своите странични ефекти. Всъщност не веднъж бе чела и чувала за тези "странични ефекти" , но не очакваше да е чак толкова зле. - Не съм взела и пукнат цент от баща си. Изобщо не ме познаваш Блу, не мисля, че можеш да ме съдиш... не и за това. Може да съм малката малоумна кучка, която те харесва и иска да е с теб и то не само за секс... малката кучка която просто изчука и сега е бременна от теб, но мога да мисля до толкова. Най - вероятно ще се върна в лагера за кратко..., а може би не. Все още не знам, но във всеки случай няма да се прибера у дома... всъщност като се замисля онова място никога не е представлявало мой дом.
Извъртя очи и отново скри лицето си в шепи, като облиза устна.
- Както казах... харесвам те и искам нещо повече от секс, но ми е пределно ясно, че това няма да стане. Та предполагам мога да си вървя? Ще се погрижа да получиш колкото пари ти трябват за онази проклета огърлица и наркотика в нея...

Не вярвах, че може да се оправи сама. А и не исках да се оправя сама. Поклатих глава... Изобщо не трябваше да спя с малкото невинно момиче имало нещастието да се озове в дома ми... Погледнах я гневно и с едно движение отново я приковах към себе си.
-Никога не се дръпвай от мен. - Не ми пукаше нито за силата, която се опитваше да демонстрира, нито за желанието и да я пусна. Нямаше да стане. Веднъж вече я бах оставил да си тръгне и се бяхме оказали в огромна каша. Този път ако трябва щях да я заключвам и връзвам някъде, но нямаше да я пусна.
-Никъде няма да ходиш. Няма да те пусна. И не искам да слушам какво копеле съм и как ме мразиш, че ще те задържа насила тук. Не ме интересува. И щом не си взела пари от баща си от къде смяташ да ги вземеш? Или сметките са на твое име? - Не ме интересуваха парите и. Не и в момента. Щях да се оправя и без тях. Очите ми се впиха в тези на Елизабет студени и гневни. Не понасях една жена да ми повиша тон или да ми говори по този начин и нямаше да го приема дори от нея. Ръката ми още лежеше на кръста и, за да я пусне да се измъкне отново. Щях да я задържа, независимо дали го искаше. Стиснах зъби и хванах едната от ръцете и дърпайки я да седне в скута ми. Щях да мога да я държа по-добре.
-И какво, щом не искаш секс какво искаш?

За миг се ужаси от него, но после си напомни, че той не би я наранил, макар и сама да не си вярваше. Озова се в скута му и макар да му бе ядосана въздъхна тежко. Той не знаеше много неща за нея, като това, че не харчи пари за малки безполезни и скъпи неща. И сигурно в момента в сака си имаше пари равняващи се на половината гардероб на сестра си, макар и не точно в банкноти. Някои бяха под вида на карти. И все пак..., а и през годините си бе изкарвала пари и работейки или със стипендии за висок успех и прочее, макар и последното да бе почти непосилно, та оглеждаше конкурси с такива награди, но участваше зареди знанието си.
- Наистина не ме познаваш... - промълви след миг като вдигна поглед към него и се насили да се усмихне, но усмивката и бе тъжна. - Не те мразя... и не мисля, че бих могла да те мразя. Опитах се да те мразя, исках да те мразя още онзи път когато ... се опита да ме изнасилиш. Ако те мразех, посмъртно нямаше да ми хареса, нямаше да гледам лошо докато плъзгаше пръсти по приятелката ми и да те желая всяка една минута...
Леко се изчерви и отново започна да дъвче устната си, макар той да и бе казал да не го прави. Това бе ужасен навик от който нямаше отърване.
- Искам... връзка може би. Наречи го както искаш, но не просто секс. Аз... наистина те харесвам, не знам защо и как..., но това е самата истина. - повдигна рамене и леко се извърна назад насочвайки поглед към вратата. - Ще ми позволиш ли да отида да си взема сака?

Дръпнах леко устната и и я погледнах намръщено. Всичко щеше да е толкова по-лесно ако не се бях сбил в онази глупава уличка. Ако не я бях срещнал. Тя нямаше да е прогонена от семейството си, нямаше да е бременна, аз нямаше да имам три прободни рани по себе си, две счупени ребра и още дузина синини и нямаше да в момента да не зная какво да направя.
-Казах да спреш да си дъвчеш устните. Не се ли изразявам ясно мамка му? - Дори не знаех защо съм бесен сега. Ситуациите на безпомощност ме влудяваха. Или тя ме влудяваше. Поне за едно Елизабет беше права. Не я познавах. Не знаех нищо за мен, но сега това не беше най-важното... Най-важното бе, че носи моето дете. Мамка му. Бях повярвал в това. Преместих я от себе си и се изправих.
-Аз ще ти донеса сака. Да не си мръднала. - С последен поглед излязох в коридора и взех сака. За човек изнасящ се от вкъщи трябваше да и призная, че не беше взела много багаж. Даже почти никакъв ако отчетем и факта, че е момиче. Въздъхнах дълбоко и се върнах в кухнята стоварвайки багажа и на масата пред нея.
Отново закрачих из стаята разтривайки слепоочията си.
-Искаш връзка... С мен? С мен? - Не знаех още колко пъти мога да го повторя преди да кажа нещо различно. - Аз не те познавам... Но по важното е, че не можеш да искаш връзка с мен. Ти не знаеш нищичко за мен. Е, очевидно освен факта, че съм изнасилвач. И полубог. Точка. И само тези две неща те карат да искаш връзка с мен? Защо?

Ели леко се усмихна докато той отиваше да вземе сака, чувстваше се една идея по - добре независимо, че ситуацията далеч не бе за усмивки. Притегли чантата към себе си докато той се разхождаше наоколо като гладен лъв в клетка. А като заговорихме и за храна тя се почувства леко гладна, но не искаше да го притеснява чак толкова.
Отново се усмихна, но този път някак замечтано когато той изрече думите си. Кимна леко в знак на съгласие.
- Прав си. Не те познавам. И ти не ме познаваш... - въздъхна тежко и го погледна. - Но още на онази наша втора среща в мен започна да се води неистова битка... харесвам ли те или те мразя. В крайна сметка едното чувство надделя над другото по необясними за мен причини...и това чувство не е омразата Блу.
Тя леко се надигна и започна да вади някои неща от сака. Накрая извади по - малка чанта отвътре. Остави я на масата и го погледна. Вътре бе едва малка част от парите, които можеше да му даде, които бяха лично нейни и притежаваше. Тези хартийки тук нямаха нищо общо с баща и. Просто един свят винаги имаше две страни, а тя бе от странната страна на своя.

Погледнах я и поклатих глава, докато продължавах да крачка нервно из стаята. Просто не можех да стоя на едно място и не знаех дали е заради СДВ или просто защото съм толкова бесен и имам прекалено много и напълно излишна енергия. Елизабет наистина беше прекалено права.. Но пропускаше един важен факт, тя ме харесваше само защото не ме познаваше. Само защото не знаеше нищичко за мен. Онази вечер бях... бях нежен с нея, бях много нежен и се беше проявил великия Стокхолмски синдром. Харесваше ме заради няколко оргазма. Едва ли разбираше дори малко какво представлявам аз и живота ми, иначе нямаше да мисли така.
-Така и не ми отговори защо. Защо харесваш човек, за който не знаеш нищо? - Защо богатите момиченце винаги си падаха по такива като мен. Смяташе, че ще ме купи с пари? Или че ще и дам тръпката, която златните подноси и онези засукани глупаци не можеха? Спрях пред Елизабет и загледах малката чантичка, която беше извадила на масата.
-Какво, това подарък за мен ли е? Да, сигурен съм ще много ще ми отива. Ще изглеждам страхотно с нея нали? - Засмях се иронично и отново започнах в безцелната си разходка. Крачки, които нямаше да ме отведът никъде...

Ели сви устни. Не и харесваше как говори той, но нямаше да го покаже. Сърцето и се сви, нещо в нея се разтрепери. Очакваше такова развитие на нещата, все пак той определено не бе мъж за една жена. Затова тя просто преглътна буцата появила се в гърлото и и се усмихна уж приятелски.
- Не знам... както и да е. - опита се да избегне темата, но това при него нямаше да проработи за дълго. Най - малкото бе безкрайно и излишно позитивна. Прекалено оптимистична и усмихваща се, нещо което не и бе изобщо в природата. Освен, ако не се опитваше както сега да прикрие нещо, което е казала. - А в тази чанта е всичко нужно за онези които са те подредили така.
Бе имала достатъчно време за да плъзне ръце по тялото му и да усети, че нещо не е наред. Тя самата преди бе прекарала достатъчно време в хижата на Хермес грижейки се за куп ранени богове, а човешкото тяло и бе като втора природа, искаше да учи медицина в бъдещето, ако това изобщо бе възможна професия за един пулобог.
- И допадна ли ти Бианка? Ако много държиш на нея ще ти дам телефонния и номер... държи телефона си включен постоянно. - Ели повдигна вежда. Просеше си го, но не можеше да се стърпи. Как от всички проклети същества на тоя свят, той бе успял да забие точно сестра и.

Избухнах в смях и я погледнах. Не можех да повярвам, че се опитваше да ме убеди да се дозабия със собствена и сестра, която дори не харесваше особено. Отне ми няколко минути докато спра да се смея и успея да погледна към Елизабет.
-Не ме интересува телефона на сестра ти. Просто напоследък... Както и да е. - Не беше нейна работа какво правех, за да платя факта, че тя се е изпарила от лицето на шибаната земя. Челюстта ми се стегна... Не исках отново да откача и да започна да крещя по нея. Беше по-добре да върнем предишната тема.
-Не ми отговори на въпроса. И ще се наложи да ми отговориш, колкото и да се опитваш да смениш темата. Защо харесваш човек като мен, човек, за който не знаеш почти нищичко. Искам да знам. Веднага. - Щях да питам, докато не получа задоволителен отговор. Не ми пукаше колко време ще отнеме, щях да изкопча отговора от нея.
Въздъхнах и погледнах отново към чантичката на масата. Пари. Всичко в живота се въртеше около парите.. Само не разбирах защо ми ги даваше и защо и минаваше през ума, че ще ги приема. Може да бях всякакъв, но нямаше да приема подаяния. Особено от едно богаташко момиче. Особено от Елизабет.
-Няма да взема парите. И нямам представа за какво ми говориш.

Тя изсумтя.
- Кое от "не знам" не разбра?! - повиши леко тон. Изправи се и на свой ред зае да кръстосва стаята. Започваше да и става лошо от всичко това. - И не се прави на ударен... трябва да взема да ти направя дисекция ли за да си признаеш? Защото, ако да... хващам един кухненски нож и започвам.
Нацупи се и се облегна на вратата. Загледа се някъде напред без реално погледнато да вижда нещо. Мислеше си за миналия път когато бе тук, когато бе с него в леглото и банята. Искаше го, но това желание не означаваше задължително секс. Просто искаше да е в прегръдките му, макар и това да не бе типично за него.
Вдигна поглед и го насочи към него. В очите и в момента се отразяваше желанието и тъгата. Защо той не я искаше по този начин..., но всъщност нея никой не я гледаше по този начин. И сигурно, ако той не бе решил да я изнасили тя щеше да си остане завинаги девствена и сама.
- Ти не си типичния момче... мъж. Може и почти да ме изнасили, но... все пак се сдържа. Имам предвид, че можеше да ме нараниш, можеше да ми причиниш нещо много по - лошо. Но не го направи... да, ревнувам. Не ми харесва как гледаше приятелките ми. Не ми хареса и когато се появи със сестра ми под ръка, но ... просто те искам за себе си. Всички искаме това, което не можем да имаме..., а аз не искам нищо друго освен теб. Не ме питай защо те харесвам, защото не знам... защото може би си различен, ти си това което буквално описва думата "живот" за мен, защото до сега съм била като птица в клетка. Не се радвам, че останах без покрив над главата, но вече... вече поне ще мога да изразявам гласно мнението си, макар и за миг... макар и ти сигурно да няма да искаш да ме послушаш за нищо. Но... о богове, чувствам се като идиот да ти говоря всичко това! - тя сложи ръка на челото си и затвори очи. Направо не знаеше какви ги дрънка. - Защо избра мен? От нас трите тогава... може и само мен да бе виждал, но и другите двете бяха доста привлекателни... и все пак реши да бъдеш с мен. Защо... защо дори реши, че преди съм била с някого? И кое наистина те накара да не продължиш както започна? Блу?

"Защо избра мен?" Не знаех какво да и отговоря. Цялата триада с която ме беше заляла ми дошла в повече. Спрях за миг и просто гледах към Елизабет. Прехапах устни и няколко големи крачки се оказах в кухненския бокс и взех един от най-големите ни ножове. Завъртях го из ръцете и след миг се оказах пред Елизабет. Не исках да знам, какво става в главата и докато ме гледа с ножа в ръцете.
-Аз не съм типичния мъж, права си. И какво искаш да си с мен, заради тръпката, нали? Правилно предположих... - Очите ми леко помръкнаха. Все пак се бях оказал прав, просто искаше нещо различно в живота си и защо това да не е един престъпник. - Спрях. Спрях защото... - Какво можех да и кажа. Че очите и са ме пречупили, че съм достигнал границата си. - Не бях изнасилвал девствено момиче. Не ми се струваше правилно първия спомен за секс да бъда това. И не исках да се случи с теб, макар да го бях направил вече. - Свободната ми ръка отново се сви в юмрук. - Искаш да знаеш, защо избрах теб? Не мога да ти отговоря. И не искам да ти отговарям. Ако баща ти не те беше изхвърлил... щеше ли да дойдеш тук? Щеше ли изобщо да си спомниш за мен, щом толкова много искаш да бъдеш с мен. - Дръпнах се и отново заиграх с ножа из ръцете си. Студения метал ме успокояваше, прочистваше ума ми и ми помагаше да се концентрирам... Което определено беше трудно докато стоях пред нея.
-Вземи. - Протегнах ръка и и го подадох. - Искаш да ми направиш дисекция. Давай. - Вече не ми пукаше какво ще намери по мен. Нямаше да давам обеснения, не дължах обеснения...

Сърцето и се сви, доплака и се отново. Отвърна поглед от него и след малко изтри сълзите които се стекоха по бузите и. Защо се държеше така... увърташе думите и, гледаше я накриво, но в същото време нямаше намерение да я пусне от апартамента. Тя се приближи до него и пое ножа, като се заигра с него, но не като него. Просто леко прокарваше пръст по плоската му страна.
- Ясно... - изрече след миг и сви устни като кимна уж замислено, но нямаше какво да му мисли. Отново се насили да се усмихне. - Както казах аз може и да искам нещо повече от секс, но това не ти е по вкуса. Не мога да ти обясня защо те желая, но е нещо повече от мен... просто ти си... нещо което ми влезе под кожата. Защо изобщо си хабя думите?!
Идеше и да забие ножа в тялото си, за миг се замисли колко ли ще боли, ако го прокара през китките си, но никога не се бе смятала за самоубийца, за да започне да го прави чак сега. Но все пак обърна гръб на Блу и се върна до стената, а после пак до него.
- Събличай се. - заяви тя и насочи ножа към него. Гледаше го сериозно, а нищо на лицето и не трепваше. След миг метна ножа на земята и претича малкото разстояние между тях. Обви ръце около вратът му и почти увисна във въздуха. Устните и се впиха в неговите, но за много кратко. Тя се отдръпна почти толкова бързо колкото се бе приближила и отново го погледна.
- Бях готова да те потърся, но няма и ден от както съм в града. - поклати глава и направи още една крачка назад. - Блу... чувствата ми към теб ... не съм изпитвала нищо подобно. Ако ти кажа, че е нещо повече от "харесвам те", няма да ми повярваш нали? Или най - малкото няма да ти пука? Какво трябва да направя за да разбереш, че се интересувам от ТЕБ. Не от това каква би била връзката ми с теб, не това което става в твоя свят... защото знам, че ме мислиш за богато разглезено и глупаво момиче..., но не е така. Искам да те опозная и искам и ти да ме опознаеш... искам да бъда с теб, до теб! Стига да ми позволиш това...

Скъсих разстоянието помежду ни и намерих устни и, навеждайки се леко. Грубо и рязко. Както целувах аз. Обвих ръце около кръст и притискайки я лекичко към себе си. Не можех да спра. Члена ми се пробуди обнадеждено, но сега не му беше времето, а и идеята да преспя с нея докато е бременна ме ужасяваше.
Дръпнах устните си, но ръцете ми останаха на кръста и.
-Връзка... Връката ти с мен няма да бъде нищо от това, което си представяш. Ако виждаш розови облачета, рози и красиви хотелски стаи пълни с романтика... Не си го и помисляй. Никога няма да можеш да имаш нещо такова с мен, разбираш ли го? - Защо и говорех всичко това? Аз нямаше да се съглся да имам връзка с нея, не можех. Не ми трябваше слабо място, с което всички да ме притискат, достатъчно беше да нося отговорност за собствения си живот. Дръпнах ръцете си от кръста и и ги скъстих пред гърдите си. Това беше истинска лудост, не можех да го направя. Вдигнах ръце и изпънах гърба си назад, което почти веднага предизвика болезнена гримаса на лицето ми. Премигнах, променяйки изражението и върнах очите си върху Елизабет. Богато, разглезено и глупаво момиче... Тя май беше успяла да прочете мислите ми. До преди минути не я мислех за глупава, но щом смяташе, че може да има истинска връзка с мен, явно беше точно такава. Преглътнах мъчително, докато в ума ми се прокрадваше идеята, че може би съм сгрешил и не е богата лигла, за която я смятах. Всъщност до сега не бях срещал човек като нея. Нормален човек. Или бяха евтини глупачки или глупави богаташки. Елизабет за сметка на това изглеждаше прекалено земен човек, за да мога да я обвиня за лигла. И все пак не познаваше моя свят. Дори не се беше доближавала до моя свят, съдейки от ужаса и при първата ни среща, когато попадна в мрачната част на Ню Йорк. Въздъхнах дълбоко за пореден път и срещнах очите на тъмнокоската.
-Интересуваш се от мен? Добре... Да кажем, че ти вярвам. Вярвам, че искаш да имаш връзка с мен. Истинска връзка. Но какво казах, нещата никога не са толкова прости. Ти не познаваш моя свят и повярвай ми, няма да искаш да го опознаеш. Не искаш да бъдеш с мен Елизабет, аз далеч не съм за теб. Не съм момчето, което ще ти носи цветя и ще ти повтаря колко те обича. Казах ти, няма да има лигава романтика. Приеми съвет от мен - избягай от тук докато още можеш. Забрави, че си ме срещала... Защото ако започнем това, не смятам, че за теб ще има връщане назад.

В нея избухнаха пламъци, когато той се приближи и впи устни в нейните. Когато усети ръцете му върху кръста си противно на всичко, Елизабет се почувства сигурна. Но това нейно щастие, което мислеше за някакъв вид съгласие за думите и, не трая дълго. Той се отдръпна от нея, а тя вдигна поглед за да срещне очите му.
- Блу... - той се отдръпна от нея и това просто я разби. Сякаш последния и шанс си отиде. Думите му достигаха до нея, но сякаш някъде отдалеч. Тя се облегна на близката стена и се загледа в пода, докато се чудеше какво точно да каже. Нищо нормално не и идваше на ум, нищо което не бе казала вече. - Не мисля това Блу. Не желая това...
Но замълча, погледна го. Всяка негова дума бе като нов удар за нея. Той определено не я искаше по този начин, и вече явно бе решил да се отърве от нея. "Бягай" думите му отекнаха в главата и, но нещо в нея твърдо и решително заяви "Как ли пък не!".
Тя се насили да накара тялото и да се движи и тръгна към него. Обви ръце около кръста му и отново го целуна, но за съвсем кратко. Устните и се спуснаха по вратът му където също го целуна и после се отдръпна.
- Не е това което си мислиш... Не съм казала, че искам всичко това. Аз мога и без него, но ... искам теб. Не познавам твоя свят, почти не познавам и теб... , но повярвай ми искам да опозная всичко това. Така или иначе вече не принадлежа на своя собствен свят, ако изобщо някога съм му принадлежала както трябва... Няма да бягам, ще остана... ако не искаш да имаш каквото и да е с мен, ако не ми вярваш... просто ме изгони от тук. Тогава ще приема всичко което каза и ще те оставя намира...
Думите бяха трудни за изричане. Бяха хаотични, разбъркани, сигурно дори не оформяха правилно изречение, но Елизабет бе тотално разбита. Сърцето и трепереше от страх. Не искаше да го изгуби, просто не искаше. А и те вече бяха започнали това, за нея връщане назад нямаше.

Ръката ми се плъзна разсеяно през леко наболата ми брада. Не знаех какво да и кажа, Елизабет си нямаше и представа в какво се забърква, аз бях престъпник, при това доста по-голям от нея. Въздъхнах леко и я погледнах.
-Да съм казал, че не те искам? Просто... Просто наистина не знаеш в какво се забъркваш. Помниш ли ужаса си, когато попадна в онази мрачна уличка? Защото аз го помня Елизабет.. А повярвай ми онова, което видя е най-светлата част от мрачния ми живот. - Не можех да повярвам, че дори се замислям да замеся малко и невинно момиче в кашата, в която аз живеех. Тя щеше да откачи ако осъзнае наистина какъв съм, как живея и какво правя. Ако беше с мен Елизабет щеше да е в постоянна опастност... И нямаше да може да се защити. А аз нямаше да мога да мисля трезво, когато стане въпрос за нея.
Дръпнах се леко увеличавайки разстоянието между нас. Мислите ми трябваше да останат ясни поне сега, преди да съм направил някоя велика глупост като това да и кажа, че съм съгласен да опитаме.
-Виж... Не искаш романтика? А какво искаш Елизабет, тръпка? Как може да искаш истинска връзка с престъпник..? - Погледнах я и отново кръстих ръце пред гърдите си. Беше прекалено трудно да се ударъжа. - Отоговори ми на един въпрос... Как си представяш връзката си с мен?

Ели го видя как се отдалечава, предпочиташе той да я удари отколкото да направи това. Стисна устни и преглътна тежко думите които искаха да излязат наяве. Поклати глава и долната и устна леко потрепери, но тя се опита да се сдържи. Но при изричането на последното тя не успя да се сдържи и се приближи ядосано към него като го блъсна с пръст в гърдите.
- Кое от това, че не искам тръпка, а ТЕБ не разбра?! - изкрещя насреща му. В очите и имаше гневни сълзи, които започнаха да се стичат по бузите и. - Престъпник... не ме интересува Блу! Не ме интересува! И кое от "не знам" не разбра? Не мога да знам всичко! Просто... просто те харесвам Блу и искам да бъда с теб.
Последното изрече спокойно, но тъжно. Не избърса сълзите си, но се отдръпна назад и затвори очи. Прехапа долната си устна и си пое дъх.
- Бесен си.. давай удари ме. Изкарай си го на мен... защото винаги аз те ядосвам нали? И повярвай ми... ти не искаш да си с мен, всяко нещо в теб го показва. Но не мога да разбера защо... какво съм ти направила, за да ... за да ме мразиш толкова? - попита тихо. - Искаш секс... и ти е пределно ясно, че аз мога да ти го дам... , но при положение , че не искаш нищо повече защо не ме пуснеш да си въртя или по - точно не ме изриташ от тук, защото няма да си тръгна...

Изругах тихо и след секунди бях до нея притискайки я към себе си и приковавайки поглед в очите и.
-Първо... Скъпо мое момиче... Аз искам да бъда с теб. Нямаш си и представа колко го искам. Знаеш ли, че не мога да понасям да съм с брюнетки откакто бях с теб? Виждам теб в тях и просто не мога, защото не си ти. - Погледнах я гневно. Права беше, бях бесен. Бях повече от бесен. И наистина исках да я ударя, но не можех. Ръцете ми се стегнаха още повече около кръста и отнемайки и всяка една възможност да се отдръпне от мен. Този път нямаше да я пусна.
-Ти просто не разбираш. Не разбираш, че да си с мен ще е опасно и за двама ни. Искаш връзка? Аз дори не знам дали мога да ти дам истинска такава. - Свих леко рамене и избързах сълзите стекли се по лицето и. Още не проумявах защо аз. Щом не и беше заради тръпката и секса, който можех да и дам, защо искаше да е точно с мен. От всички нормални момчета, които щяха да я боготоворят. - Искаш да си мен? Добре... Но не разбираш с колко много екстри вървя. - Преглътнах тежко и осъзнах, че болката в ребрата ми се увеличава, заради факта, че я притискам толкова силно. Въпреки всичко не я пуснах, не ми пукаше. Бях понасял и доста по-лоши неща и малко болка.
-Ако отново ми се разкрещиш наистина ще откача, ясно ли е? Не понасям някой да ми повишава тон, особено ако този някой е момиче.

"О Богове, Блу!" изрече почти с възхищение нещо в Елизабет докато тя се притискаше към него. Леко се усмихна, макар той да бе бесен и изобщо явно да не му бе до усмивки. Но на нея и харесваше да е така близо до него, затова когато той спря тирадата си тя го целуна. Страстно, настоятелно, пламенно. За първи път от както бе тук се отпусна за чак такава целувка. Той я искаше, искаше нея. Това караше сърцето и да блъска бясно в гърдите, прииска и се направо да затанцува, но най - малкото позата бе безкрайно неудобна.
- Блу, Блу, Блу. - изрече след миг тя малко малко момиченце, което се радва на своя голям батко който не е виждала от месеци. - По дяволите Блу!
Обви ръце около вратът му и го придърпа към себе си. Е това което бе казал той определено не е нещо което да не бе разбрала, но самата тя не можеше да се контролира. Той я бе ядосал, а тя напоследък все избухваше в плач и крещеше... не, че и иначе не бе така.
- Да, искам връзка. Но не искам да излагам теб на риск... и повярвай ми пределно ми е ясно, че не си този който ще ме обсипе с рози или ще ме глези..., но аз не търся това. Просто... цялото ми същество крещи, че ти си това което ми трябва. Че иска теб и нищо друго... а и аз ще бъда до теб ...
Погледа го в очите. Изобщо не очакваше той да се съгласи тя да е до него, по - скоро щеше да си прави всичко сам и вечер изморен, а може би дори пребит да се прибира при нея..., но Ели бе готова дори за това. Вярно, че всичко това би разбивало сърцето и ден след ден, но едно щеше да е да знае, че Блу е някъде там по света, но един бог знае дали все още жив, а нещо съвсем различно бе да знае, че той ще се прибере при нея, макар и не в особено добро състояние.
- А сега... сериозно събличай се.

Засмях се леко, нямах нищо против да се съблека, стига да не беше по нейна заповед. И да не бях сигурен, че ако види в какво състояние е тялото ми ще откачи. Вече дори не можех да проброя сините... А за прободните рани и дума не можеше да става да и ги покажа.
-Няма да ми правиш дисекция млада госпожице. - Целунах я отново и леко отпуснах хватката си. Добре, можехме да опитаме. В крайна сметка не знаех какво мога да и дам, но нямаше какво да загубим. Почти... Сърцето ми се стегна при тази мисъл, но се насилих да се усмихна леко.
-Добре, виж сега... Ако се съглася да опитаме... Искам да сме наясно с нещо още от самото начало. - Въздъхнах дълбоко. - Няма да допусна да ми даваш заповеди или да ми крещиш. Това е едно от нещата, които могат да ме изкарат извън равновесие, а не искам да те удрям. Ясно? Второ... Когато ти казах, че ми принадлежиш... Не се шегувах. И сега не се шегувам. Ще унищожа всеки, който погледнеш. Или който те погледне. - Окей, бях ревнив. Бях прекалено ревнив, но не ми пукаше. - Трето, не те искам в опасната част на живота ми. Когато ти кажа, че излизам и искам да останеш вкъщи ще ме послушаш. Аз ще се опитам да.. да говоря с теб. Да ти разказвам, но не те искам там. Няма да рискувам нито твоя живот, нито този на детето. - Замълчах за миг чудейки се дали да продължа... - Искам да живееш с мен и искам винаги да знам къде си. Винаги. - Както бях казал, нямаше да поема никакви рискове. Не и с нея.

Очите и се озариха от искри съдържащи сума чувства. Едва се сдържа да не изписка, но вместо това *ръцете и се обвиха около вратът му и тя увисна във въздуха радостно. След миг го пусна като се отдалечи колкото да може да го погледне в очите и кимна.
- Добре... - това определено не можеше да опише всичко което и се въртеше в главата и коментарите относно това което бе казал, но точно в тази секунда Екатерина не бе способна да мисли. Трябваше първо да си поеме дълбоко въздух и да затвори очи за няколко секунди за да се почувства що годе нормално, а не в пълна паническа еуфория с която бе способна да уплаши Блу. - Няма да ти правя дисекция, но искам да те прегледам... не съм глупава, Блу! Ще се опитвам да не ти нареждам много, но ще има моменти в които... моля те опитвай се да преглътваш гордостта си, защото в момента аз съм здравия разум тук..., а и по принцип не крещя. А и поне за едно нещо сме на едно мнение... аз също нямам намерение да те деля с която и да е, имай го на предвид. Относно последното съм напълно съгласна... просто гледай да се прибереш, друго не ме интересува.
Тя леко му се усмихна, но не знаеше дали няма да го ядоса и със своите условия. И все пак по дяволите! Та тя бе способна да убие една от приятелките си и сестра си само защото се бяха осмелили да го погледнат, а за докосване изобщо не можеше да става и дума.
Ели се отдръпна от него и седна на дивана като прехапа устна.
- Блу... със сестра ми... стигнахте ли до някъде? - леко се изчерви, но това наистина я притесняваше. Никога не бе имало момент в който човек който се запознае с Ели и после срещне сестра и да не предпочете Бианка във всяко едно отношение. Е може би Блу всъщност бе единствения, защото бе заявил, че блондинката не го интересува и все пак...

*клик xD

Сестра и..? Отне ми няколко секунди докато изобщо си спомня името на блондинката, която бях довел вкъщи. Бианка? Нещо такова. Засмях се леко, докато виждах ревността в очите и. Беше интересно да позволя на някой да се бърка по този начин в живота ми, но май не възразявах.
-Между мен и сестра ти не се е случило нищо. Не сме стигнали до никъде, не се тревожи за това. - Може би беше редно щом аз искам да не поглежда към друг и тя да поиска същото от мен. Връзка... Още не можех да повярвам, че съм приел да направя нещо такова. Въздъхнах леко и я погледнах. Какво трябваше да кажа сега? Може би трябваше да обещая да не и изневерявам..
-Добре, Елизабет... Няма да се свалям с други жени. Поне веднъж в живота си ще бъда добро момче и няма да ти изневярвам. Наистина няма да ти се наложи да ме делиш, не искам да се тревожиш за това. - Притеглих я към себе си и я целунах. Нарочно бях избегнал молбата и да преглъщам гордостта си, защото това доста трудно щеше да се получи. Просто не бях такъв тип, но от друга стана наистина не исках да крещя по нея за всяка дреболия, която се опитваше да ми каже.
-Виж да кажем, че това с гордостта ще е трудно. Можем ли да оставим тази тема само до тук? - Опитах се да се усмихнах и дръпнах Елизабет да седнем на дивана. Не исках да стои права дълго време. В момента беше като скъп порцелан... - И няма да се съблека. Не ти трябва да ме преглеждаш, довери ми се.

» Един мъж не може да има всички жени на тази земя, но си заслужава да опита! Стига да няма досадна малка сестра, тогава няма нужда да опитва. Това е просто една обречена кауза. [ Ерин и Ник, близко бъдеще]