Из Манхатън, близко бъдеще [ Елизабет и Блу ]

First topic message reminder :

Из Манхатън, близко бъдеще [ Елизабет и Блу ] - Page 3 Tumblr_leq888GlUk1qfj8b4o1_400

Апартамента на Блу:

Слънцето грееше ярко, а Елизабет бе решила да излезе и да се разходи с приятелки. Бяха си взели сладолед и общо взето се забавляваха. От няколко дни насам Лизи не бе особено спокойна, но сега си бе позволила да се отпусне. Носеше със себе си резервния си камшик, тъй като другия и бе откраднат заедно с половината неща, а за капак я преследваха напоследък доста чудовища. Направо не бе истина. Но точно в момента всичко изглеждаше спокойно.
Двете момичета с които бе излязла на разходка се спряха пред един магазин с красиви рокли, а Елизабет се наведе да погали едно кученце на една жена с голяма шапка, която разговаряше с друга.
- Тази червената е уникална! - изписка едното момиче като издърпа Елизабет към витрината. Но момичето бе привлечено от нещо съвсем различно. Към нея се беше насочило нещо, което тя дори не можеше да опише. Но бе чудовище и това му личеше отдалеч. Кучето което бе галила до преди миг бе станало неспокойно, но като чели никой нищо нередно не виждаше.
- Аз ще... - , но нямаше как да довърши. Бе издърпана към витрината за да се "любува" на друга рокля. А чудовището наближаваше. Краката му бяха космати, но ръцете му сякаш бяха от метал. В лицето приличаше на човек, но върху главата си имаше някакво странно животно.
"Какво е това?!" Ели извади камшика си и след миг от него се появи и останалата част, тъй като той обикновено бе просто дръжка. Усети, че електричеството също не даде проблем, протичаше по цялото оръжие. А Ели просто чакаше леко скрита към стената на съседната сграда. И когато чудовището я връхлетя, другите две момичета се разпищяха, а Ели удари чудовището с камшика и то изръмжа. Не знаеше какво виждат смъртните, но определено и бе любопитно. Скоро нещата започнаха да се развиват със светкавична скорост и Елизабет бе притисната към стената, а жената с кучето метна нещо към чудовището. То се разпръсна и изчезна, а наоколо някои хора гледаха слисано.
- Хайде да вървим момичето. - додаде тя бързо, а Ели вдигна малкия нож от божествен бронз и тръгна след дамата, а другите две момичета ги последваха слисано.

Цялото и тяло изтръпна от допира на езика му. Без дори да се замисля Елизабет изстена и се отдаде изцяло на удоволствието.
- По дяволите... - изруга. Това и харесваше, усещаше се като... кралица. Тялото и бе готово за какво ли не, или може би не защото започваше да трепери в буквалния смисъл на думата. Зарови пръсти в косата му, докато с другата се опитваше да се държи за мивката и го притисна още повече към себе си. Никога без живота си Елизабет Фокс не бе изпитвала такова удоволствие. Зрението и се замъгли, усети приятното желание направо да струи от нея. Извика леко когато свърши първия път, но това не бе всичко. Защото желанието, оргазмите сякаш бяха един след друг.
- Блу.. - още малко и щеше да се свлече от мивката, не издържаше. А и го искаше отново в себе си, колкото и странно да бе. Искаше го всякак, точно сега, веднага. - По дяволите... ще падна....
Не зависимо ,че на езика и всъщност бяха думите "бъди в мен" , тя изрече нещо далеч по - невинно, което надали щеше да заинтригува мъжа.

Усещах я как трепери от удоволствие и лека усмивка заигра по устните ми. Хванах краката и поставяйки ги на раменете си, наистина и трябваше повече стабилност, не исках да се окаже на пода. Поне за сега. Исках да няма сили да стои на краката си и щях да го изпълня. Винаги ми бе било интересно колко пъти трябва да свърши една жена, за да не може да диша след това... Е, сега беше най-подходящия момент да разбера.
Без да имам представа колко време е минало накрая се отдръпнах от нея и вдигнах панталоните си. Отново бях възбуден до крайност, но за днес и стигаше толкова. Погледнах я леко, само за да видя дали изобщо ще може да се изправи и да стъпи на крака, но вероятно щеше да се справи. Закопчах дънките си, после колана и сложих ръка на дръжката.
-Не ме предизвиквай никога повече. - Излязох от банята и побързах да се върна в хола. Майка ми ме погледна въпросително, но само поклатих глава. Не ми се занимаваше с нея, но трябваше да намеря начин да изтрия от ума си фантазията как Елизабет е завързана на леглото ми. Или на масата... Или на стената... Прехапах устни и погледнах едната от приятелките и придърпвайки я близо до мен. Дъщерята на Ирида ме ревнуваше, така че... Можех да я подразня, когато влезе в стаята.

Чувстваше тялото си направо разглобено. Направо не издържаше, а искаше още и още. Но след като свърши за пореден път, той се отдръпна от нея и започна да се облича. Елизабет бе стъпила на земята и едва се държеше на краката си. Гледаше го как напуска банята и после се свлече на земята. Отне и известно време за да разбере къде се намира, какво става и какво се очаква да направи. Надигна се и на свой ред се зае да се облича, погледна в огледалото. Лицето и бе направо отчайваща картинка. Както и тялото и. Бе цялата в синини и това си личеше. Вратът и сякаш бе дъвкан от подивяло куче, е така де бе целия нахапан и смучките сигурно си личаха от километри, но плесницата все още си личеше макар и по - бледа върху бузата и.
Изниза се в коридора и извади от чантата си един несесер за гримове. Върна се в банята и се зае да оправя трагичното положение. В крайна сметка от плесника нямаше и следа, но вратът и ръцете и нямаше как да бъдат прикрити толкова лесно. Щеше да се опитва да се оправдае с чудовището от по - рано, ако случай някой попиташе нещо.
Върна се в хола, където майката на Блу все още гледаше филма с участието на Лайънел Фокс, който тъкмо прескачаше някаква горяща сграда. Но вниманието на Елизабет бе отново привлечено от мъжът с когото бе била преди малко. Той отново бе в обятията на една от приятелките и. Тя го изгледа възмутено, сви устни и се настани във възможно най - далечния край на дивана. Скръсти ръце пред гърдите си и се загледа в стената. Защо той и причиняваше това?! Защо!? Нали не искаше никоя от тях... тогава защо не стоеше до нея самата, а отново си избираше другата брюнетка.

Брюнетката ме прегърщаше и говореше някакви неща в ухото ми, но не се вълнувах особено. Гледах изражението на Елизабет, която изобщо не беше доволна. Не знаех какво иска това момиче от мен, не мисля, че тялото и щеше да понесе още секс, така че не виждах защо толкова ревнува. Освен ако не беше достатъчно глупава, за да си падне по мен. Тръснах глава и прогоних тази мисъл от главата си, никоя не беше толкова глупава, жените знаеха какъв съм още щом ме погледнеха. Както знаеха и че искам само едно нещо от тях или от телата им по-точно. Телефона ми звънна от плота и с един скок го бях взел.
-Слушам. Да. Два дни? Добре. Не, няма проблем. Повярвай ми, няма проблеми. - Затворих и го прибрах в джоба си поглеждайки към Елизабет. Факта, че се е оказала тук ми спестяваше доста време. Беше дошъл момента да си прибера огърлицата. И по-точно това, което се намираше вътре в нея. Посочих врата и погледнах момичетата.
-Ела с мен. Веднага. - Брюнетката понечи да се изправи, но махна с ръка. - Не ти. Тя. - Погледнах Елизабет и отново посочих врата. Майка ми ме погледна стреснато, сякаш очакваше, че ще я пребия като я отведа, все пак знаеше доста за сина си, но ме интересуваше. Давах на Елизабет точно три секунди да се запъти към стаята ми или щях да я извлека насила до там.

"Как може все още да те желая по дяволите?!" мислеше си Ели докато гледаше уж към телевизора, уж към стената и уж към пода. Но с периферното си зрение следеше Блу и това което той правеше. Трепна леко при звъна на телефон и се сети, че нейната сестра също очакваше обаждане, но Елизабет нямаше намерение дори да си включва телефона. Тези неща бяха опасни за пулобоговете.
Когато Блу заговори тялото и трепна приятно и се замоли за още. Но очите и се бяха разширили. Сега пък какво искаше, питаше се момичето докато се изправяше и тръгваше към него и след миг се озова в стаята му. Погледна към леглото прехапвайки устни. Чаршафите не бяха сменени, по всичко си личеше какво е ставало в тази стая преди няколко часа.
- Какво има? - присви очи насреща му, но не гледаше злобно, а по - скоро замислено. Но не се и усмихваше. Устните и по - скоро бяха като в права линия. - И защо все още обръщаш внимание на онази? Не ти ли дадох това което искаше?
Думите се изплъзнаха несъзнателно от устната и, затова и Ели заби отново зъби в устната си. "Млъкни, млъкни! Нищо чудно да завършиш в чувал до края на деня глупачке!".

Погледнах я с вдигнати вежди. Богове, тя наистина ревнуваше. Много ревнуваше. Колкото и да се опитва да изглежда непроницаема виждах перфектно какво става в главата и. Бях се научил да разчитам хората, когато си забъркан с опасни типове това беше полезна способност. Приближих се към Елизабет заставайки на сантиметри от тялото и с лека усмивка.
-Какво ти пука с кого съм? Да не би да ревнуваш, че ще задоволявам нея вместо теб? Можеш ли да понесеш още? - Мислите ми отново трепнаха в грешна посока и усетих как панталона ми се опъва. Възъдхнах тихо и се отдалечих от нея, трябваше да се концентрирам в работа си, а не да мисля как отново да сваля дрехите на Елизабет. И какво мога да направя с нея...
-Та, да се върнем на темата. У теб има нещо мое. Онази нощ пуснах в джоба ти диамантена огърлица и си я искам. Имаш един ден да ми я доснесеш. - Погледнах я твърдо, за да разбере, че не се шегувам. Огърлицата ми трябваше и щях да си я взема на всяка цена. Сега вероятно щеше да започне да преговаря да я пусна и не знам си какво, но предпочитах да го пропусне. Така или иначе щях да си намеря огърлицата, просто за Елизабет щеше да е доста по безопасно ако ми я донесе доброволно. И сама. И гола.. Покашлях се леко.

Тя изръмжа насреща му. "Мога да ти дам още колкото поискаш!" изскимтя покорно нещо в нея, но Елизабет просто поклати глава и направи няколко крачки напред назад. Погледна за миг леглото, а после към вратата. Защо и минаваха само такива мисли през главата? Може би и точно зареди тези мисли след миг тя отново тръгна към Блу, готова да му се нахвърли като в банята, но после реши, че е по - добре да не го прави. Спря се на едно място и повдигна вежда.
- Огърлица? А да.... - направи физиономия. Първия път когато бе погледнала нещото, то не и бе направило никакво впечатление. Скъпо колие, красиво при това, но далеч не като за нея. После обаче докато го разглеждаше бе осъзнала, че то е нещо повече. Или по - скоро същността му бе нещо повече. - Мисля, че и аз имам някои неща в теб...и бих желала да ми ги върнеш.
"Но с девствеността ми нещата не стоят така" леко се намръщи при мисълта, а после се подпря на стената. Мислеше си за него и за онова момиче, самия факт как го гледаше тя не и харесваше, а това, че той я докосва или може би дори си мисли за нея я дразнеше.
- И, ако ревнувам какво? И това като девствеността ми и оргазмите ми са си моя работа! - сопна се насреща му и оставаше само да тропне с крак.

Подсмихнах се. Интересен начин за преговори. Вероятно си искаше документите и оръжието... И чантата като цяло. Е, беше жалко защото камшика ми харесваше. Нямаше как да го използвам в битка, просто не беше моя тип оръжие, но все пак беше добър. И по интересен начин отиваше в ръката ми... Е, може би не точно този. Но камшиците като цяло... Погледнах встрани намирайки с поглед чантичката и и се усмихнах посочвайки я.
-Това ли искаш? Страхотно. Ще си получиш и двата камшика в мига, в който ми върнеш огърлицата. Няма проблем, те не ми трябват. - Свих рамене. Дори не знаех дали се е усетила, че съм прибрал и второ и оръжие, когато я нападнах в коридора. Е, поне докато беше в дома ми не можех да си позволя да рискувам да направи някаква глупост. Щеше да се наложи да я убия, а това нямаше да ми допадне. Изобщо нямаше да ми допадне. Прехапах устна при спомена за оргазмите и, за тялото и на мивката, за ръцете и около мен, за устните и върху члена ми. Усмихнах се леко и след секунда я бях приковал към стената отваряйки групо краката и и плъзгайки ръка под ръба на дънките и.
-Твоя работа? Твоя работа? Грешиш момиченце... Ти ми принадлежиш. Тялото ти ми принадлежи. И всичко това е само моя работа. Ясно ли се изразих? - Дръпнах се също така рязко както бях започнал и седнах на леглото.

Да, и двата и камшика бяха в него, единствените и оръжия. Той какво? Щеше да я остави беззащитна на чудовищата ли? Най - малкото за да вземе проклетата огърлица, трябваше да се върне в къщата на баща си! А нито той, нито майка му май нямаха намерение да ги пуснат от тук. Нищо чудно скоро Ели да се метнеше през прозореца.
- И все пак за да си получиш огърлицата ще трябва да се прибера... - уж се усмихна, но след миг бе прилепена отново към стената. Въздухът и напусна дробовете и, краката и отново се подкосиха и тялото и зажадня за него, като наркоман за своята поредна доза. И тъмнокоската не бе никак щастлива когато той се отдръпна и седна на леглото. Погледна го за миг, а после се загледа към прозореца мислейки си дали ако сега реши да се метне през нещо ще оцелее, дали изобщо имаше такъв шанс?!
Отново насочи погледа си към Блу, приближи се към него и след миг се озова в скута му, устните и бяха върху неговите, ръцете и започнаха да се плъзгат по мускулестите му ръце, обхващаха понякога вратът му и се плъзваха по гърдите му.
- Пределно ясно. - "какво правиш!? Нещата не стоят така! Глупачка! Продаде се на този зареди секса ли? Усещаш ли се какво вършиш?" крещеше нещо в нея, но възможно най - разумната част в Елизабет прави този глас по дяволите и отново впи устни в тези на Блу.

Бях готов да я имам в мига, в който се оказа в скута ми. Да я подлудя, да взема от нея всичко, което си поискам. Целунах я грубо и я бутнах на леглото притискайки се върху нея. Това момиче ме подлудяваше, не можех да спра да я желая. Бях напът да разкъсам дрехите и, но си наложих да се стегна и отново се изправих до седнало положение. Без обаче да пускам ръцете и да спирам да я държа прикована към леглото.
-Ще те пусна да се прибереш. - Колко и да не исках не ми трябваше да я издирват за отвличане. А и тя щеше да се върне. Просто го знаех. - Ще те закарам у вас и ще ти дам един телефонен номер на който да ми се обадиш и да ми кажеш в колко часа утре вечерта ще ми донесеш огърлицата. - Ръцете ми продължаваха да се разхождат по тялото и, вдигайки подника и просто играейки си с кожата и. Искрено се надявах, че е схванала факта, че няма да допусна дори да погледне друг мъж. Думите "ти ми принадлежиш" изобщо не бяха преувеличени. Тя. Ми. Принадлежеше. Всеки сантиметър от нея. Стиснах брадичката и, за да прикова очите си в нейните.
-Надявам се, че ти е станало ясно. Много силно се надявам, защото изобщо не се шегувам.

Една част от нея нямаше търпение да се махне от това място, но друга искаше да остане с него колкото се може по - бързо. Харесваше и да я докосва, той не бе типичното нежно момче, бе нещо много по - различно и по - лошо. Нещо което я привличаше, той бе като хищник, а тя бе неговата жертва... Как го бяха казали в онези книги "Здрач"... лъва се влюби в агнето, или бе лъв..., но тук случая бе такъв, че жертвата се влюбваше в хищника си.
- Добре. Ще ти донеса огърлицата, не се притеснявай. - насили се да му се усмихне и затвори за миг очи, когато ръката му пробяга по корема и, а после се плъзна на горе. - Но скоро ще трябва да тръгвам... все пак съм тук от часове. А и онези двете...
Направи физиономия. Не беше от типа момичета, които говорят зад нечии гръб, не и бе приятно, но точно в момента те пипаха нещо нейно и Елизабет нямаше да се примири с това. Блу бе неин и точка по въпроса!
- Нима си мислиш, че бих те измамила? - поклати леко глава, а после погледна към чантата си. - Но ми дай поне единия камшик...

Да ме измами? Ако говореше за огърлицата... Дори и да искаше нямаше да успее да го направи. Щях да си я получа, независимо дали ми я дадеше доброволно или ми се наложеше да пръсна черепите на охраната в дома и. Но ако говореше за това да бъде с някой друг... В крайна сметка не и бях гадже, а Елизабет нямаше как да знае какво се случва в главата ми, така че едва ли говореше точно за това.
Продължавах да разхождам ръка по кожата и отмествайки сутиена и.
-Не смятам, че би ме измамила. - Най-малкото вероятно се досещаше на какво съм способен когато поискам нещо. Знаеше до къде стигат задръжките ми. Или по-скоро знаеше, че нямам такива. Щеше да е умно от нейна страна да се бои от мен. Много умно.
-Просто държах да отбележа. Ти ми принадлежиш. И дори не трябва да помисляш за някой друг. Както ти сама каза, изразил съм се пределно ясно. - Лудостта проблесна в очите ми. - И знам, че скоро трябва да тръгнеш. Както казах - няма да те спра. Ти не си поискала всъщност, не съм те спирал. А за момичетата не се тревожи. Ще си поиграем с мъглата, в момента майка ми вероятно ги напива, за да ми е по-лесно. Ще са доста объркани. Ще помнят, но няма да знаят какво точно помнят. - Ръцете ми станаха малко по-груби докато продръпваха зърната и.

"Онази мила женица в момента напиваше приятелките ми?!" учуди се Ели, а тялото и се изви в дъга и от устните и отново се отрони стон на удоволствие. Облиза долната си устна и след миг го погледна. Използвайки момента на изненадата тя го завъртя така, че да се озове отгоре му. Посмъртно иначе не би могла да го премести дори и сантиметър.
Стисна го с бедра, които бяха отстрани на кръста му и леко се наведе напред като продължи да го целува, устните и се плъзнаха по вратът му, а после отново се върнаха върху неговите. Но тя нямаше намерение да прави повече точно в момента.
- И така и не ми каза колко ти е приятно да те хапя... - знаеше, че изобщо дори не трябва да повдига темата, но той нямаше да я нарани особено, след като искаше нещо от нея. Тази огърлица му бе важна и тя знаеше това пределно ясно. Затова и си позволи повече свобода и се отдръпна от него като тръгна към вратата. - Е ... каза, че ще ме закараш до нас.

Члена ми запулсира усещайки я върху мен. Богове исках я отново. За хиляден път в рамките на няколко часа. Не можех да повярвам, че съм я оставил да е отгоре.Погледнах я вбесено и след миг се оказах до нея, стискайки косата и бутайки я към стената.
-Никога, никога, повече не си помисляй да направиш нещо такова, ясно ли е? Никога. - Нямаше да позволя на някакво момиче да се държи по този начин с мен, независимо колко ме възбуждаше и какво исках да и направя. Пуснах я и отворих врата бутайки я навън.
-И ти казах, не ми харесва да ме хапеш. - Беше лъжа. Донякъде ми харесваше, но нямаше да го призная. Захапката и беше признак на доминация от нейна страна, а това нямаше да го допусна. Изведох я в коридора намъквайки една от тениските си в движение.
-Тръгваме. Ще се оправя с тях по-късно. - Подвикнах на майка ми. Вероятно дори нямаше да има нужда да правя нещо особено, алкохола щеше да ги замае напълно, така че да не помнят подробностите от вечерта. Секунда по-късно спрях рязко и се върнах в стаята си давайки знак на Елизабет да не мърда. Взех двата си пистолета и ножа си и след като се убедих, че са добре скрити по мен се върнах при тъмнокоската.
-Е, още ли искаш да тръгваш. Мотора е долу. - Отключих входната врата и и направих път.

Той определено не бе от най - чувствителните и нежни мъже. Бе доста груб и макар и да изпитваше болка, когато я хващаше така за косата, не го показваше. Просто стоеше и го гледаше, колкото и да не бе щастлива. И сега правеше пак така, скръсти ръце докато го чакаше в коридора, като каза едно "чао" на майка му, която хем бе щастлива, хем гледаше притеснено Елизабет. Да не би случайно грима с който бе прикрила част от синините си вече да го нямаше? Не искаше да прилича на булката труп, по дяволите!
- Е, още ли искаш да тръгваш. Мотора е долу. - появи се отново Блу и Ели взе якето си и го облече, взе и чантата си като леко му се намръщи. Той така или иначе не и бе дал камшиците, дори единия. И тя можеше да му даде само закопчалката на огърлицата, нали?
- Да, искам да тръгвам. - обърна се и излязоха навън. Когато напуснаха изцяло блока, вече бе тъмно, а Ели пое от нощния студен въздух. Тялото и леко изтръпна, стана и студено, но не протестираше. Просто се качи след него на мотора и обви както преди ръце около кръста му.

Избутах ръцете и и свалих якето, което си бях наметнал докато излизахме от апартамента.
-Хайде взимай. Ще ти стане по-студено когато тръгнем. - Завъртях очи на себе си. Защо ми пукаше, че ще е бъде студено. Та тя беше просто някакво момиченце. Момиченце, което щях а убия ако погледнеше друг. Или ако друг я погледнеше. Стегнах челюстта и реших, че е по-добре да тръгнем преди съвсем да съм се разлигавил. Секунди по-късно вече се носехме с бясна скорост към дома и. Не ми трябваше да питам къде живее, вече знаех. Бях в проучил доста обширно още в мига, в който се разделихме онази нощ. И бях останал доста изненадан, когато разбрах чия дъщеря и.
Десет минути по-късно паркирах пред огромната къща. Какво разхищение на пари само. Някои хора като баща и си купуваха всичко, което поискат за сметка на гладуващите деца в третия свят. Омраза пламна в гърдите ми докато гледах цялото това място. И Елизабет, която беше част от всичко това. Принцесата свикнала да има всичко, което си поиска. Вероятно смяташе, че аз съм просто лоша шега изпратена от някой от богатите и приятелчета. Слязох рязко от мотора и я погледнах ледено.
-Е, добре дошла у дома. - Бръкнах в джоба си и и подадох камшика и визитна картичка с номера ми на нея. - Ето, вземи го. Няма смисъл да остава у мен.

Якето му върху нея, тялото му пред нея, всичко това я караше да го иска още и още. Но гледаше да се сдържа. Стоеше мирно и не след дълго вече бяха пред къщата. Нещо в нея се сви, не желаеше да се прибира, но нямаше как. Погледна към Блу и когато видя очите му замръзна. Той я гледаше... с отвращение?! Какво бе станало току що за да я гледа така. Тя взе камшика си и визитката, после кимна и свали якето му като му го подаде и тръгна към оградата. Натисна звънеца, представи се като се намръщи на камерата и след миг влезе вътре, погледна към Блу и за секунди, преди вратата да се е затворила изцяло тя се изниза навън и го целуна. А после се върна точно преди метала да ги раздели.
- Чао.. - не знаеше дали може да нарече това място дом. Тя просто спеше тук и нищо повече. Нито имаше кой знае какви щастливи спомени, нито и бе особено приятно. А и сега направо щеше да и се дореве щом се видеше със сестра си и баща си. Затова възможно най - бавно измина разстоянието до къщата. Когато влезе вътре и двамата и роднини я чакаха със скръстени ръце.
- Къде беше? - попита баща и. - Не всъщност не ми казвай. Но и двете със сестра ти заминавате след час за Лагера на Нечистокръвните!
- Ти си виновна за това! - излая насреща и Бианка и нацупено се качи по стълбите, а Елизабет остана направо шокирана, облегна се на стената и стоя така сигурно поне десетина минути.

Слязох от мотора и се огледах. Мразех да бъда в центъра на града, чувствах се твърде оголен. Тъмните сенки на сградите в моя свят бяха къде-къде по-красиво от всички свелини, шум и тълпи от хора, които ме обграждаха сега. Влязох в един от лъскавите барове и просто се проснах на едно от сепаретата. Докоснах леко рацепената си устна и свих очи от болката. Не знаех кое е по-лошо, че някой ме беше ударил в лицето или, че вече имах трета прободна рана. Две в крака и една в корема. По нож за всяка седмица откакто Елизабет Фокс се беше изтрила от лицето на земята и бях попаднал в тази отвратителна каша. Прокарах ръка през лицето си, докато се оглеждах за някое добре изглеждащо момиче. Дрехите казваха всичко за онези, хвърлящи ми погледи. Двете на сепарето в ляво от мен не бяха нещо особено и определено не бяха с дълбоки джобове, а на мен ми трябваше момиче с такива. Въпреки, че устната ме болеше все пак изглеждах страхотно и не бяха много момичетата, които щяша да ми устоят.
Погледа ми се прикова в красива висока блондика в другя край на бара. Беше повече гола отколкото облечена. Лъскавата дамска чантичка, скъпото колие и диамантите на ушите и обаче говореха за пари. Много пари. Усмихнах и се леко надигайки чашата си и и и изпратих питие. Момичета като тази искаха да бъдах ухажвание. Да смятат, че наистина ще се заинтересувам от тях за нещо повече от една вечер.

- И как се очаква да приемам това Елизабет? - баща и се бе хванал за главата и крачеше пред нея. Тя стоеше на стълбите и дори не можеше да обясни всичко. Не бе минал и ден от както се бе прибрала в лагера и сестра и бе направила всичко възможно за да направи живота и Ад. Изобщо Елизабет си нямаше и на идея какво е търсила Бианка в стаята и.
- Тате... - започна, а в очите и плуваха сълзи. Гласът и трепереше.
- Недей, просто... напусни. - това съвсем я остави без думи, а той изчезна в другата стая с тъжни очи и прокарвайки ръка по наболата си брада. Това направо я съсипа. "Напусни", повтори си думата на ум, свлече се на стълбите и се разплака. Къде се очакваше да отиде? Та тя нямаше никого! Нямаше приятели на които наистина можеше да се довери, а сега се бе забъркала и в огромни неприятности, отново зареди Бианка.
"По дяволите, по дяволите" насили се да се вдигне от земята, прокара ръка по корема си и като робот, сякаш автоматично, се затътри към стаята си. Извади един сак от гардероба и натъпка вътре всичко, което мислеше, че ще и трябва. Не и отне и десет минути и тя напусна стаята, нахлузила дънки, кецове, тениска и черно яке отгоре. Целта и бе да не се набива на очи, умишлено не взе и телефона си, а го заряза на леглото. Не след дълго напусна и самата къща и тръгна из улиците докато не стигна позната сграда. Прехапа долната си устна все още почти разплакана. Вратата долу бе отключена и Елизабет се качи до познатия етаж, застана пред вратата и се зачуди дали наистина има смелостта да направи това което си бе наумила. Но какво можеше да губи, освен живота си. Нямаше къде да отиде.
Позвъня и зачака, след миг майката на Блу отвори вратата и леко се учуди като я видя. Промълви нещо което прозвуча като "миличка добре ли си", но Ели просто поклати глава.
- Аз... няма къде да отида. Баща ми ме изрита от нас... може ли, може ли да остана тук тази вечер? - бе сигурна, че жената ще откаже, все пак от къде на къде щеше да приютява за през нощта непозната, но вместо това тя покани вътре момичето и леко я прегърна, а после я въведе в хола и я попита дали иска нещо за пиене или ядене, но Ели поклати глава, като отново притисна ръка към корема си и се загледа напред.

Няма и час по-късно Бианка беше вкопчена в ръката ми с глупава усмивка. Не можех да повярвам, че си бях избрал блондинка.. Отново. Но напоследък тъмнокосите ме изнервяха. Може би защото ми напомняха на онова момиче, което толкова много успя да ме прецака. И което, колкото и да се опитвах не можех да открия. Баща и явно добре се беше погрижил за нея, вероятно живееше на другия край на страна под фалшиво име. Е, с жени като тази до мен и достатъчно обири може би един ден щях да успея да възтановя загубите на глупака, който ме преследваше и всичко това щеше да приключи. Посочих мотора си на Бианка и се усмихнах.
-Хайде да те разходим красавице. - Погледа ми се плъзна по голите и крака и се усмихнах. Само след двайсетина минути тези крака щяха да са на раменете ми. Тя щеше да заспи изтощена до край, а утре, когато се прибереше щеше да усети, че обиците, колието, телефон и всичките и пара са се изпарилил. Случайно. А на следващата вечер аз отново щях да стоя в някой бар, търсейки богаташка, която да ми стане касичка за една нощ. Блондинка. Вече блондинка.
Помогнах и да се качи на мотора и след като обви ръце около кръста ми потеглих към вкъщи. Едната и ръка притискаше раната на корема ми, но по-лошото бе, че другата беше върху счупените ми ребра. Ако продължаваха да ме ритат всяка седмица вероятно никога повече нямаше да зарастнаст въпреки амброзията и нектара, които поглъщах. Или просто храната на боговете щеше да ме убие. Надявах се безболезнено.
Паркирах пред вкъщи и още в асансьора Бианка сложи ръка на панталоните ми с усмивка. Отключих и я оставих да стиска ръката ми докато влизахме. Майка ми си беше вкъщи, но вече беше свикнала да не задава въпроси и да не се показва, когато се прибрах. Дръпнах я навътре към стаята ми, но след миг се заковах. На пода пред мен стоеше малък сак, а от хола долитаха гласове. Майка ми излезе, а след нея се показа, човек, който най-малко очаквах да видя в дома си.
-Ти... - Гнева се роди в гърдите ми, парещ. Изгарящ. Щях да я премажа от бой. Тук и сега. Веднага.

Жената я разпитваше, а Ели се стараеше да отговаря. На няколко пъти и прилоша, но през последите дни това се повтаряше и започваше да свиква, но не означаваше, че и е приятно. Тялото и се разтрепери на два пъти и тя едва се успокои, но когато чу вратата цялата се скова. Майка му се изправи и след миг бе в коридора, Ели я последва без дори да знае защо. Бе ужасена, той щеше да я убие. Но може би така щеше и да е по - добре?! "По дяволите, по дяволите!" мислеше си Ели докато местеше поглед от него към момичето до него и това направо я накара да отвори уста.
- Елизабет? - Бианка присви очи и се нацупи. - Ти пък какво търсиш тук?!
- Какво търся тук... - изсмя се грубо и поклати глава. - Как дори смееш да ми задаваш този въпрос... татко ме изрита зареди теб.
- Зареди мен? Наркотици и положителен тест за бременност, това са си твои работи, а аз нямам вина. - розовите и устни проблеснаха на светлината, докато двете сестри се гледаха ядосано. - Бременна и се друсаш.. ти не си нормална.
- Какво направи с наркотиците? - попита направо Елизабет, а сестра и просто се подсмихна. Направи крачка напред, дари въздушна целувка на сестра си, а после се върна при Блу и го целуна по бузата.
- Дадох ги на татко разбира се..., но все пак попитах те какво търсиш тук... - Ели започваше да откача, отново инстинктивно сложи ръка на корема си, ставаше и навик, и се облегна на касата на вратата като затвори очи.
- Ще те убия! Ще те убия! - заповтаря си на ум. Как можеше да и се случи точно това, как можеше...

Преместих поглед от Бианка към Елизабет. Какво? Какво? Те... Тя бяха сестри. Това беше повече от очевидно. В главата ми проблеснаха отделни думи от разговора им. Изхвърли. Наркотици. Тест за бременност. Дръпнах се от Бианка и впих поглед в "изчезналото" момиче. Бях бесен. Стиснах юмруци, за да не пребия тъмнокосто момиче пред себе си още тук и сега. Погледнах майка ми и просъсках.
-Изпрати ако обичаш Бианка до долу и и извикай такси. - Бръкнах в джоба си и извадих две сто доларови банкноти. Не беше добре да харча пари, но сега изобщо не исках да мисля за това. Подадох едната на Бианка, а другата на майка ми.
-Чакай, Блу, какво става? - Блондинката ме погледна с престорено тъжен поглед и се обви около мен. Исках да я ударя, но се въздържах и внимателно я отместих от себе си.
-Не тази вечер бейби. Съжалявам имам проблем и ще се наложи да се заема с него. Ще ти се обадя. - Погледнах отново майка ми. - Вземи си стая в някой мотел и ни остави сами тази нощ. - Не исках никой да ни прекъсва, нито да чува писъците и докато я пребивам и изнасилвам. Първо, защото ме е прецакала толкова много и второ защото беше спала с друг.
Изчаках ги да излязат от апартамента и погледнах Елизабет. Челюста ми отново се стегна, юмруците също. Ръката ми сама и удари плесница преди дори да се усетя, че съм се приближил до нея.
-Какво си направила. С КОГО СИ ГО НАПРАВИЛА?! И от къде си взела дрога, шибана кучко?!

Тялото и се вцепени от думите му. Все още стоеше облегната на касата на вратата и дори не можеше да го погледне. А след миг останаха сами, тя се обърна към него и той направо я запрати към вратата. Бузата и започна да пулсира, а очите и се запълниха със сълзи. Нямаше кой да я спаси от него в момента, а той бе повече от бесен. Онзи техен първи път щеше да и се стори рая, сравнение с това което щеше да изпита сега, знаеше го.
Трепна и се насили да го погледне, сложи ръка на бузата си и когато я отдръпна видя кръв по дланите си. Усещаше как дори зъбите я болят. Опита се да бъде силна, но не можеше. Всеки миг щеше да се предаде и да се строполи на пода, твърде много и се бе събрало.
- Не съм го правила с никого другиго. - изрече тихо и се облегна на стената, краката и просто не я издържаха и тя се свлече на пода и се разплака. Това надали би му въздействало по някакъв начин, но тя не го правеше умишлено. - Дрогата бе в огърлицата... сестра ми я е намерила, дори не знам какво е търсила Бианка в стаята ми, но е казала на баща ни... и сега той ме изрита от нас... Ще ти върна всичко, до последния цент. В сака има пари... вземи ги..

Видях кръвта по устните и, но до мозъка ми не стигна абсолютно нищо. Не можех да бъда мил. Мисълта, че някой друг я е докосвал ме влудяваше. Мисълта, че е използвала дрогата, в огърлицата ме вбесяше... А факта, че беше изчезнала и заради нея бях преживял какво ли не... Адреналина в кръвта ми беше повече отколкото е бил някога в живота ми. Щях да я убия. Просто да я убия.
Сълзи се стичаха по лицето и когато се сви на пода, но дори това не можеше да ме накара да спра. Гласа и в главата ми повтори милион пъти думите, че не е била с никой друг. И какво бебето беше мое? Да, със сигурност. Направих крачка към нея и хванах ръката и, за да се изправи на крака. Колкото да бях ядосан нещо в мен не ми даваше да я гледам как стои на пода.
-Не ме интересуват парите ти. - Наистина ли смяташе, че може да си купи свободата с няколко въшливи долара. Стиснах зъби и я взех на ръце, за да я пренеса до хола. Ако наистина беше бременна и имаше дори най-малкия шанс детето да е мое... Побързах да прогоня тази мисъл от главата си. Нямаше как детето да е мое. Сложих я да седне да дивана, но аз останах прав, крачейки нервно из стаята. Знаех какво искам. Исках да продължа да я удрям, докато излея целия си гняв, но знаех, че ако го направя точно върху нея - ще ми трябва чувал за трупове. Застанах пред нея и леко избързах кръвта.
-Имаш три секунди да ми дадеш обеснение. Хубаво и прилично обесние. От това с кой си спала, което те питам за последен път до това къде беше успяла да се скриеш за цял един месец. Ако дори една дума от отговора ти не ме задоволи ще те превърна съществуването ти в кошмар. - Заплахите едва ли бяха най-доброто, което можех да направя виждайки колко е разтроена, но волята ми стигаше само до там да не я ударя отново.

Без дори да осъзнава как, Ели се бе озовала на дивана. Леко се сви и задъвка долната си устна. Паниката се плъзгаше по всеки милиметър на тялото и, карайки я направо да иска да крещи, но нямаше да го направи. Защото наистина му дължеше обяснение. Изтри сълзите си и си пое дълбоко въздух.
- Съжалявам... - започна, а после поклати глава и се сви още повече на мястото си сякаш за да се дръпне още повече от него. Той бе бесен, сигурно искаше да я убие. Та тя самата искаше да се самоубие, но точно едно нещо я спираше, това нещо се намираше вътре в нея. - Онзи ден когато майка ти ме спаси от чудовището.. сестра ми ми звъня, но аз не и вдигнах, защото не съм привърженик на телефоните. В доста случай знаеш, те са опасни за нас пулобоговете. И изключих телефона, тя се е оплакала на татко и когато се прибрах той дори не ме остави да обясня къде съм била, с кого или какво съм правила и ми заяви, че след час заминаваме двете с Бианка за лагера... лагера на Нечистокръвните.
Ели си пое отново въздух, устата и бе пресъхнала, устните и бяха станали сухи затова и ги облиза и усети лека болка в долната си устна.
- Предполагам си чувал за лагера на Нечистокръвните? Място за децата на боговете, както и да е. Отидохме там, а той общо взето ни отне всичко с което можехме да се свържем с някого извън лагера. Дори и по Ирида не можах да се свържа с теб... и така бях принудена да остана там целия месец, а после той реши все пак да си ни прибере. Но няколко дни преди края на престоя в лагера започна да ми се гади и прочее. Накрая осъзнах какво може да е, когато се върнахме веднага провери теорията си, която се оказа вярна... , но повярвай ми Блу не съм била с никого другиго, защото аз... - тя замълча и го погледна. "Защото аз наистина те харесвам" промълви нещо в нея, но тя сви устни. - Защото аз помня думите ти... помня какво ми каза. Дори не съм и поглеждала друг. А за наркотиците... знаех, че са в огърлицата, но не знам дори как Бианка е разбрала за нея, защото я криех в стаята си, но сестра ми е ровила там още при първа възможност. Тя ми е бясна защото според нея зареди мен отидохме в лагера и прочее. А баща ми и вярва за всичко... те двамата винаги са били по - близките, първородната дъщеря, голямото момиче на татко, съкровището дар от Афродита... глупости. Моля те Блу... това е самата истина. Не съм искала да те вкарвам излишно в беда или нещо подобно...

» Един мъж не може да има всички жени на тази земя, но си заслужава да опита! Стига да няма досадна малка сестра, тогава няма нужда да опитва. Това е просто една обречена кауза. [ Ерин и Ник, близко бъдеще]