Светът на Богове и Герои


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 19, на Пет 26 Дек 2014, 20:18

Share | 
 

 Покрайнините около двореца

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Хадес
Бог
Бог
avatar

Име на героя : Хадес
Брой мнения : 60
Join date : 08.11.2014

ПисанеЗаглавие: Покрайнините около двореца   Пет 21 Ное 2014, 10:43



Това бе основният път, по който човек трябваше да мине, за да стигне до двореца на господаря на Подземното царство, което имаше своите плюсове и минуси. Почти всеки, дръзнал да влезе, ставаше на въглен или заради Пухчо (името е идея на Персефона), или защото залп огън се е стоварил отгоре му. На където и да погледнеше човек, единственото, което можеше да се види, бе гъста черна мъгла, раздирана от непрестанни огньове. И въпреки това страхът бе достатъчно силен, за да скове жилите ти, карайки те да трепериш от студ, противно на факта, че температурата винаги варираше от 30 до 40 градуса.
Пътят криволичеше между обгорени коли и полусрутени сгради, навяващи усещането за Апокалипсис. И за да бъде още по-приветлива картинката, това място бе едно от любимите кътчета за "отдих" на многобройни чудовища и дори на летящия домашен любимец на Хадес, който беше всичко друго, но не и пухкав.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katina
Полубог (R)
Полубог (R)
avatar

Име на героя : Катина
Брой мнения : 92
Join date : 06.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Покрайнините около двореца   Нед 23 Ное 2014, 20:48

Обляках набързо едни дънки и тениска,като сложих дебело яке отгоре.Имах чувството че това пътуване ще бъде до много студено място.Уил изглеждаше нетърпелив да ме заведе до подземното царство,което ме върна навреме в реалността.Откраднах една кола,която страшно ми хареса и поехме по магистралата,като карах като луда.Не внимавах много с това,което можеше да се случи.Задачата трябваше да се свърши възможно най-бързо.
Опитвах се да избягвам погледа на Уил,който все пак бе внук на Хадес и гръцкия бог лесно можеше да разбере какво се е случило между нас.И бас хващах че той щеше да използва този факт,за да ме унижи.Все бях спала с негов потомък.Въпреки това не можех да си представя бога в гръцкия му аспект.Продължавах да си го представям като Плутон.А това нямаше да ми помогне така или иначе.
Пътуването продължи няколко часа,като на моменти настъпваше мълчание,през което се обвинявах за случилото се.Не можех да спра да си мисля че ми предстоеше да бъда унижена.А ако това станеше и изгубих нерви,щеше да е напълно възможно да скоча с двата си кинжала срещу Хадес и щях да свърша като затворник в наметалото му.Тази мисъл не ми даваше мира.Защо майка ми ме забърка точно с този бог?Единствено той ме плашеше адски,защото се страхувах от смъртта.А не веднъж съм била на косъм да поема към царството му.
-Хадес сигурно ще се позабавлява с мен,щом ме види.Не си и представям да поиска да върне венеца на Белона щом преспах с теб.-казах притеснението си гласно,като се надявах Уил да ме успокои по някакъв начин.Изражението му обаче бе безизразно.Сякаш бе в очакване на нещо голямо да се случи.Дали не попадах в капан?Така или иначе нямах голям избор.Уил беше единствения ми шанс да постигна нещо.
Той ме напътсваше.След уморителното шофиране с най-голямо удоволствие излязах от колата и огледах мястото,където се намирахме.Хванах ръката на Уилям,в момента разчитах на него,че той щеше да ме защити от това,което предстоеше.А аз не можех да скрия притеснението си,че сега щяхме да слезем в царството на господаря на мъртвите..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хадес
Бог
Бог
avatar

Име на героя : Хадес
Брой мнения : 60
Join date : 08.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Покрайнините около двореца   Нед 23 Ное 2014, 20:55

Движехме се по магистралата поне с 200 км/ч. Не че това ме притесняваше, но исках да мога да я заведа във владенията си докато е още жива.
- Виж, знам, че катастрофирайки ще стигнем най-бързо, но на мен ми се живее. А предполагам, че и на теб.- погледнах я за миг, след което продължих да рея поглед през прозореца. Чак сега се замислих през колко неща трябва да преминем докато накрая стигнем. А шанса някое чудовище, Пухчо или дори Харон да прецака прикритието ми беше доста голям. Това означаваше, че щеше да ми се наложи да отвличам вниманието на Кат при всяка среща с мой "познат". Въздъхнах уморено, обмисляйки възможността да й кажа още сега, но това щеше да е още по-жалко от това някой друг да ме издаде.
- Хадес сигурно ще се позабавлява с мен, щом ме види. Не си и представям да поиска да върне венеца на Белона щом преспах с теб.- Катина прекрати мълчанието, възцарило се помежду ни. За момент не знаех как да й отговоря. Трябваше ли да я успокоя? Или да обясня, че Хадес всъщност не е такъв гадняр, за какъвто го мислеше?
- Сигурен съм, че нищо няма да ти каже. Това с кого спиш си е твоя работа. Не си мисли, че той няма подобни изпълнения.- млъкнах за секунда, осъзнавайки, че аз няма от къде да знам това.- Поне така предполагам. Повечето хора са така. А и това съм му внук не означава нищо. Може дори да се съгласи да съдейства точно заради това.- вдигнах леко рамене, поглеждайки я. Наистина изглеждаше угрижена. Една част от мен не искаше да й казва истината, но другата, която всъщност умираше, за да види изражението й, надделяваше. Беше ми писнало да пътувам по старомодния начин, а и предпочитах мотори. - Хадес всъщност не е толкова лош. Говорил съм с него. Доста е зъл, но може да бъде и...сравнително поносим.- не успях да се накарам да кажа нещо положително. Това вече щеше да е прекалено голяма лъжа дори за мен.
След 30-ина минути стигнахме и аз хванах ръката на Кат, водейки я към едно забутано място в парка. А именно- едно от мостчетата. С уверени стъпки слязохме надолу до реката, заставайки на тясната ивица, незалята от водата, която бе между едната стена на моста и самата река. Кат бе до мен и изглеждаше леко нервна, така че стиснах окуражително ръката й.
- Всичко ще е наред, не се тревожи.- но вече дори аз не звучах достатъчно уверен, имайки предвид какво ни чакаше.
Огледах се предпазливо , а след миг произнесох думите "Отвори се." на старогръцки и тутакси в стената се отвори дупка, достатъчно голяма, за да влезе сам човек. Кимнах леко на Катина, продължавайки да се озъртам. Вярно е, е мъглата щеше да ни скрие ако някой ни видеше, но предпочитах да не рискувам тук да се навъртат прекалено много безрасъдни пубери. Веднага щом момичето влезе, аз пристъпих след нея и така се озовахме на брега на Стикс, където Харон очакваше следващата душа. Лодкарят вдигна мрачния си поглед и можех да се закълна, че за миг изглеждаше стъписан, виждайки ме. Кръвта бавно започна да се отдръпва от лицето ми, виждайки как той се привежда напред в знак на почит.
- Господ...- започна старецът, но не му позволих да довърши.
-дин Блек. Приятно ми е. Имате ли нужда от помощ, виждам, че изпуснахте драхмите си.- оставих за секунда Кат, тръгвайки бързо напред. Приближих се, а Харон продължаваше да изглежда по-блед от всякога. - Не ме познаваш. Нито дума.- изръмжах го съвсем тихо, вдигайки "падналата драхма" от земята.- Кат?- обърнах се назад, молейки се наум да не се е усетила какво щеше да се случи. Този път ми се размина на косъм и искрено се надявах да няма втори такъв...



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katina
Полубог (R)
Полубог (R)
avatar

Име на героя : Катина
Брой мнения : 92
Join date : 06.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Покрайнините около двореца   Нед 23 Ное 2014, 21:11

С несигурна крачка се запътих към Уил и лодката.Лодкаря ме отвращаваше,а и бях сигурна че е взаимно.Знаех че на него му е приятно само компанията на мъртви.Дори не знаех как се съгласи да ме прекара все пак бях жива,но сметнах че партъора ми може би се ползваше с някакъв авторитет тук.Той дори се заприказва нещо на гръцки с него,но аз не разбирах и грам.Прииска ми се да се развикам да говорят на римски.Гръцкия не ми беше особенно приятен.
-Останах с впечатлението,че се познавате?-попитах Уил след като пресякахме Стикс и хвърлих поглед към безжизнената черна вода.Огледах терена пред нас-стотици и стотици души се редяха на опашки пред две врати,а Цербер пазеше едната.Нямах търпение да се махна оттук!Той веднага впери големите си 3 чифта очи в мен и издаде гърлен звук.Но продължи да стои спокойно.Въобще не се чувствах спокойно тук.Опасности дебнеха отвсякъде.Извадих двата си кинжала от имперско злато от ръкохватките и зачаках някаква реакция.Но картината продължи да е все така монотонна-хората минава през вратите и изчезваха,а на тяхно място идваха още от тези духове.Чуваше се звук,като от горенето на хиляди огромни огнъове и стенанието на безброй.Бях ужасена.
-А сега какво?-попитах го,опитвайки се да звуча окуражена,докато всъщност ме избиваха тръпки навсякъде.Сякаш от нощта с Уил бе минала цяла вечност.Това беше много по-забавно занимание.Сега горе на повърхността сигурно бе настъпило утрото,лъчите на слънцето огряваха големите градове...и лицата на необременените хора.Но това бе прекалено скучно за мен.
Трябваше да се взема в ръце.
Забелязах една харпия да кръжи над нас-ужасно грозно създание,приличащо на стара бабка,но с криле,като на прилеп и огромни нокти на ръцете и краката.Издаваше крякащ звук,като на кокошка.А вероятно имаше и много по-грозни същества,от които щях да си изповръщам червата тук.Но поне имах Уилям до себе си.Радвах се че имам някой до мен и не бях оставена напълно сама от целия свят.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хадес
Бог
Бог
avatar

Име на героя : Хадес
Брой мнения : 60
Join date : 08.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Покрайнините около двореца   Нед 23 Ное 2014, 21:45

Пътуването по река Стикс всъщност не се оказа толкова зле, колкото очаквах.
- Господин Блек, ще е учтиво ли да попитам какво се случва?- Харон, както винаги, звучеше като закоравял пушач със своя дрезгав и хриптящ глас, но явно бе схванал намека ми от преди малко. Разговорът ни се провеждаше на древногръцки, което наистина ме устройваше, тъй като Катина едва ли разбираше и дума от казаното помежду ни.
- Не е нужно да знаеш, Харон. Но приеми, че в момента ще ме наричаш така, а не "господарю".- отвърнах му с леден тон, поглеждайки към момичето до мен. Не изглеждаше очарована от обстановката. Усмихнах се леко, стисвайки ръката й.
- Не се притеснявай.- погледите ни се срещнаха за миг и това всъщност бе и краят на разговорите докато не стигнахме заветната си дестинация. Харон ни остави пред основната зала, където се разпределяха душите на мъртвите, а моята първоинстиктивна реакция бе намеря къде е Цербер. И той бе там, голям и заплашителен както винаги. Успя да ни фокусира за част от секундата, изръмжавайки леко. Погледнах го с искрената надежда да си стои на мястото, като през цялото време не изпусках ръката на Кат. Не исках тълпата да я завлече или кучето да реши, че първо трябва да я убие, за да мине през вратите.
- Не се отделяй от мен.- прошепнах го съвсем тихо, знаейки, че ще ме разбере. Тръгнахме напред право към Цербер, а аз през цялото време го държах под око. На мен нищо не би сторил, но за Кат не бях толкова сигурен. Мястото бе едновременно смъртно тихо, но и шумно по един свой си начин. Никой не издаваше и звук, ала стенанията, идващи от полята на мъченията стигаха до тук, внасяйки "приветливост" на цялостното изживяване. Бях свикнал с това, но не знаех как ще понесе на смъртната полубогиня.
Вече бяхме на две крачки от Цербер, а той гледаше Катина все едно е закуска.
- Бъди добър и ще си получиш наградата.- казах го старогръцки и за момент той остана озадачен, но не помръдна. Успяхме да минем покрай него и за първи път усетих как голям камък пада от раменете ми. Не исках никой да я нарани. Особено един от домашните ми любимци...ако можех така да ги нарека. Тръгнахме с бързи стъпки напред и скоро вече навлизахме в покрайнините около двореца ми, което бе едновременно добре, но и много лошо. Знаех, че Пух е тук. Усещах го. А това не беше добре. Той винаги се радваше да ме види. Особено ако му носех закуска. Дръпнах Кат зад една изгоряла кола, а гъстата мъгла стигаше почти до колене ни. Погледнах я, опитвайки се да формулирам що-годе нормално изречение, което едновременно да я накара да бъде нащрек, но и да не заподозре прикритието ми.
- Кат...не искам да...няма да позволя нищо да ти се случи. Знам, че можеш и сама да се грижиш за себе си, но...бъди внимателна...моля те. Бил съм тук и преди и повярвай ми, не искаш да знаеш какви същества има тук.- погледът ми потъмня още повече. Не исках да я пускам. Щеше да е толкова по-лесно да й бях казал истината преди това. Идеята ми за драматичното изявление вече не ми звучеше като достатъчно добра идея. Е, поне ако я изядеше нещо, можеше да остане с мен вечно. Макар че тогава вероятно щеше да ме мрази. Прогоних тази мисъл, усещайки колко маниакално звучи, след което се изправих. Целунах я, прокарвайки пръсти през косата й, което бе още един начин да я предупредя какво може, но не искам да става.
"Беше лоша идея. Наистина беше лоша идея."- повтарях си го наум, крачейки предпазливо сред колите. Как можех да й обясня, че знам, че тук има дракон? "Ей, ако видиш дълга люспеста опашка и остри зъби- бягай, не е на добре?!" Да, защото щеше да ми повярва, че съм обикновен човек ако изръся нещо такова. Все пак вярвах, че Пух няма да направи нищо ако види, че е с мен. Или щеше да отнесе сериозно наказание след това...



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katina
Полубог (R)
Полубог (R)
avatar

Име на героя : Катина
Брой мнения : 92
Join date : 06.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Покрайнините около двореца   Пон 24 Ное 2014, 11:21

-Уил,ще се справя.-отговорих кратко,като се зачудих над притеснението му.Вярно не знаех какво ще се случи,докато стигнем до двореца,а и след това,но дали и той не знаеше?Малко започнах да се съмнявам в компетенцията му.Надявах се дядо му да не ни изпържи веднага щом ни види.
-Каква ужасна гледка..-промърморих,докато вървяхме напред през разбит път с овъглени коли.Оглеждах се за нещо живо,готово да нападне,но такова още не се забелязваше. 
Страхувах се да не бъда подло измамена.Това чувство на влюбване никак не ми харесваше.Караше ме да забравя инстинктите си и да вярвам в някой,който почти не познавах.
А на Уил гледката не му изглеждаше странна,знаеше точно накъде да вървим,затова вървях плътно до него.Явно той щеше да ми бъде гид.Внезапно започнаха да се чуват огромни нокти дращещи по асвалта и търтрузенето на огромно туловище.Започваше да става адски горещо затова захрърлих освен якето и блузата си,а отдоло останах по потник,който покриваше само една част.Тръпнех в очакване да видя какво ще изскочи,въпреки че настръхвах от звуците,които издаваха големината на чудовищото.Беше огромно.
Не след дълго се показа иззад един хълм и застина-огромна топка от мас и мускули,големи зъби и шипове покриващи тялото.
-В атака?-казах объркано въпреки,че дракона изглежда бе притеснен от нас.Явно с Уил не му се струвахме  чак толкова апетитни.
-И това ми било дракон!-казах,заглеждайки го как съска и върти очи в различни посоки,но явно не му бяхме интересни.-Е,върви си откъдето изпълзя,червейче.С Уил щяхме да те научим с кой се занимаваш,но ти явно вече знаеш.-не вярвах на очите си,дракона вече съвсем се бе оттеглил ,без да влезе в битка.Бях зарадвана от този факт,че бяхме избегнали едно чудовище по пътя към двореца.Целунах Уилям и го оставих да ни води.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хадес
Бог
Бог
avatar

Име на героя : Хадес
Брой мнения : 60
Join date : 08.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Покрайнините около двореца   Пон 24 Ное 2014, 18:20

Видимостта все повече намаляваше, което се дължеше на голямото количество черен пушек и задушлив дим. Чак сега откривах колко трудно е за един обикновен смъртен да се добере до двореца ми и то само в случай, че Цербер, харпиите и всички други животозастрашаващи фактори бяха в настроение да не те убият. Добре, така и трябваше. Не исках всеки ден да се разправям с досадни геройчета, търсещи Бог знае какво при мен. Дали Кат щеше да оцелее сама тук ако не бях с нея? Все пак аз знаех къде да стъпвам, от кого да се крия и най-вече знаех местоположението на всяко едно чудовище. Можех да манипулирам черният дим, така че да се скрия, но дори и без него, човек можеше да стои пред мен и да не ме вижда. Честно ли беше да използвам тези си сили когато се преструвах на обикновен човек? Но нямаше ли да застраша живота на момичето ако се опитам да игнорирам сетивата си?
Тръснах леко глава, освобождавайки се от мислите си. Сега не беше времето за още експерименти. Вече виждах двореца си, който беше на не повече от 500 метра от нас, когато се чу силното дращене на нокти. Подбелих очи, знаейки, че Пух ни е усетил още с влизането и до сега си е играл. Познавах го, едва ли щеше да стори нещо, но нямаше как да се разминем без неговото присъствие. И все пак нещо в мен ми подсказваше, че трябва да внимавам за малката полубогиня. Не можех да се доверя на един дракон само защото ми е домашен любимец. Само след миг огромната му паст се показа зад една камара и погледът му бързо се фокусира върху нас. Стиснах юмруци, съсредоточавайки се в пушека и мъглата, която вече плътно ни обвиваше. Да, той щеше да ни надуши, но нямаше да ни види. Което пак си беше напредък.  
-И това ми било дракон! Е, върви си откъдето изпълзя,червейче.С Уил щяхме да те научим с кой се занимаваш, но ти явно вече знаеш.- Кат го каза тихо, но това бе достатъчно да го подразни. Настръхнах, гледайки го как се скрива. Някак си не вярвах да остави нещата така.
- Хайде, почти стигнахме.- най-накрая щях да мога да й кажа истината. Усмихнах се лукаво, хващайки ръката й. Оставаха ни само още 50 метра, но явно това не беше краят. Изведнъж се чу силен рев, след което зад нас тежко се приземи Пух.
- О, мамка му. Кат, тичай!- дръпнах я напред, така че и двамата да вземем разстоянието на спринт. Е поне не можех да се оплача, че през последните дни ми беше скучно...



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katina
Полубог (R)
Полубог (R)
avatar

Име на героя : Катина
Брой мнения : 92
Join date : 06.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Покрайнините около двореца   Вто 25 Ное 2014, 12:16

Окей,явно дракона беше раздразнителен.Хукнахме да бягаме,като зад нас се чуваше дрънченето на огромните зъби в ревящата паст.Може би трябваше да се въздържа от последния си коментар.
Досега не бях имала среща с истински дракон.И наистина се надявах това да не се повтаря,защото бях на косъм от това да се превърна в препечен полубог на шиш.
-Защо в името на Плутон,този дракон смърди така?-извиках,докато тичахме към двореца,на който вече виждахме огромните две черни,железни порти.Дракона миришеше на умрели отдавна същества и други зловонни неща.Дори не можеше да се определи точната смрад.
Погледнах отляво една река от лава,по-нататък се виждаше разклонението на Стикс,която продължаваше към двореца.Вече бяхме толкова близо...
-Ох!-болка ме прониза в крака,бях се ударила в един остър камък,който не бях забелязала в бързината.Крака ми бе пронизан,в момента не можех да мисля за нищо друго,освен болката.Рукна кръв и аз се свлякох на земята.
-Не мога...бягай,Уил.-няколко сълзи потекоха по лицето ми.Не исках той да рискува живота си заради мен.А аз щях поне да го забавя..
Той ме погледна невъзмутимо.Хвана ме с две ръце и ме двигна във въздуха.Затича се с  голяма бързина,а аз започвах да губя съзнание.Погледнах назад,но вече не виждах дракона да ни преследва.
-Уил?-попитах уплашено,погледа ми започва да почернява и не различавах нищо.Но усещах мускулестите му ръце да ме стискат.Примигнах още един път.Как можех от това да губя толкова кръв?Но тук в Подземното царство всичко бе различно.И сякаш някаква мъгла ми пречеше да виждам.Господи,как в момента исках да си лежа спокойна в леглото в моята кохорта.Да чета някоя книга и да се шегувам с Марк.Той винаги ме разбираше и ме защитавал...като брата,който никога не съм имала.
Опитах се да се повдигна,но безсилието си каза думата и останах безжизнена в ръцете на гръцкия полубог.А не след дълго той прекрачи с мен вратите на двореца на Хадес.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Покрайнините около двореца   

Върнете се в началото Go down
 
Покрайнините около двореца
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Светът на Богове и Герои :: Царството на Хадес-
Идете на: