Из Манхатън, близко бъдеще [ Елизабет и Блу ]

Апартамента на Блу:

Слънцето грееше ярко, а Елизабет бе решила да излезе и да се разходи с приятелки. Бяха си взели сладолед и общо взето се забавляваха. От няколко дни насам Лизи не бе особено спокойна, но сега си бе позволила да се отпусне. Носеше със себе си резервния си камшик, тъй като другия и бе откраднат заедно с половината неща, а за капак я преследваха напоследък доста чудовища. Направо не бе истина. Но точно в момента всичко изглеждаше спокойно.
Двете момичета с които бе излязла на разходка се спряха пред един магазин с красиви рокли, а Елизабет се наведе да погали едно кученце на една жена с голяма шапка, която разговаряше с друга.
- Тази червената е уникална! - изписка едното момиче като издърпа Елизабет към витрината. Но момичето бе привлечено от нещо съвсем различно. Към нея се беше насочило нещо, което тя дори не можеше да опише. Но бе чудовище и това му личеше отдалеч. Кучето което бе галила до преди миг бе станало неспокойно, но като чели никой нищо нередно не виждаше.
- Аз ще... - , но нямаше как да довърши. Бе издърпана към витрината за да се "любува" на друга рокля. А чудовището наближаваше. Краката му бяха космати, но ръцете му сякаш бяха от метал. В лицето приличаше на човек, но върху главата си имаше някакво странно животно.
"Какво е това?!" Ели извади камшика си и след миг от него се появи и останалата част, тъй като той обикновено бе просто дръжка. Усети, че електричеството също не даде проблем, протичаше по цялото оръжие. А Ели просто чакаше леко скрита към стената на съседната сграда. И когато чудовището я връхлетя, другите две момичета се разпищяха, а Ели удари чудовището с камшика и то изръмжа. Не знаеше какво виждат смъртните, но определено и бе любопитно. Скоро нещата започнаха да се развиват със светкавична скорост и Елизабет бе притисната към стената, а жената с кучето метна нещо към чудовището. То се разпръсна и изчезна, а наоколо някои хора гледаха слисано.
- Хайде да вървим момичето. - додаде тя бързо, а Ели вдигна малкия нож от божествен бронз и тръгна след дамата, а другите две момичета ги последваха слисано.

Влязох в апартамента и метнах коженото си яке на дивана. Деня се беше оказал по-дълъг от предвиденото, а на следващата сутрин трябваше да стана рано, за да си поговоря с поредния, който закъсняваше с плащане. Оставих телефона си на плота и поклатих главата. Богове, мразех този апартамент с цялата си душа, мразех факта, че трябва да съм тук в момента, но нямах особен избор. Отправих се към банята сваляйки дрехите си в движение и почти веднага пуснах душа. Ледената вода ме обля и мислите ми започваха да се проясняват. Не бях толкова уморен, щях да оцелея. Погледнах раната на крака си, зарастваше доста добре, преди няколко вечери един глупак се беше опитал да ме наръка, но дори това не успя да свърши като хората.
След няколко минути дръпнах една кърпа и се затворих в стаята си. Измъкнха чифт дънки и ги нахлузих поглеждайки чекмеджето с бельо. За бога, защо майка ми си мислеше, че ще ме убеди да остана при нея като ми купува нещо толкова излишно? Отворих лаптопа си, за да проверя дали са ми изпратили адреса и погледа ми падна върху малката дамска чантичка на една от закачалките. Чантата на Елизабет Фокс. Скоро трябваше да ида да си прибера оставената у нея огърлица... А можех да вземе и нещо друго от момичето. Сега вече поне знаех, защо не изглеждаше толкова ужасена от мен, смяташе, че след като баща и е лигав актьор никой няма да я докосне. Колко грешеше само, единствената разлика между нея и някоя друга беше, че вече я исках още по настървено.
Чух превъртането на ключа в ключалката и напрегнах слуха си. Затъкнах двата пистолета на кръста ми и в кобура на глезена и чух гласа на майка ми. Говореше с някой. Очите ми се присвиха гневно, как смееше да води някой тук, докато аз съм в апартамента, само това ми трябваше. Излязох гневно в коридора и се заковах на място. Злокобна усмивка се плъзна по устните ми.
-Я виж ти...

- Момичета трябва много да внимавате. - нареждаше жената, докато Елизабет вървеше след нея и стискаше ножа, който се бе забил във вратът на чудовището. Не след дълго стигнаха някаква сграда и жената ги въведе вътре. Никое от трите момичета обаче не се реши дори да протестира, оказа се, че дори за окото на хората случилото се не е било много приятно и едва ли не скоро можеше да цъфне снимка на Елизабет с текст "Издирва се" и да я обявят за убийца. Страхотно, направо страхотно.
- Те не... само аз... - започна да обяснява, но жената просто я потупа по рамото и отключи вратата на един апартамент. Промълви още нещо докато момичетата се разсъбличаха. Явно тук щеше да е най - безопасното място, колкото и странно да звучеше. Отиваше направо в дома на една непозната, просто ей така.. явно Елизабет съвсем си бе изгубила ума.
- Я виж ти... - този глас я накара да замръзне. Очите и се разшириха, а сърцето и сякаш спря да бие. Уплашено тя вдигна глава и видя синът на Арес от онази тъмна уличка, този който бе предала в полицията по някакъв начин.
"Ти!" помисли си тя и отстъпи крачка назад като се блъсна във вратата. Ако съдеше по загрижения поглед на жената, която явно бе негова майка, Елизабет е изглеждала така сякаш е видяла призрак. Затова поклати енергично глава и се насили да се усмихне.
- Благодаря ви, че ме спасихте. - обърна се тя отново към жената, като се опитваше да игнорира мъжът на няколко метра от нея, докато приятелките и направо точеха лиги по него.
- Няма нищо мила. Ох забравила съм да купя мляко... - изрече жената докато взимаше покупките си.
- Нека аз отива! - "спасение, спасение! не искам дори да съм близо до него! " мислеше си дъщерята на Ирида, но в крайна сметка жената и каза да си почине, а и , че не е хубаво да се разкарва из Манхатън, защото всеки миг могат да започнат издирването и. И до колкото разбираше Елизабет след миг в този апартамент щяха да останат само тя, двете и приятелки и този тип. "Не, о богове! Само не това!"

Исках да се размея, когато видях изражението на момичето. Явно срещата с мен не беше нещо, което и хареса, но тя беше дошла в апартамента ми. Не знаех защо майка ми я е довела, но явно си имаше причини, а и вече не бях толкова ядосан. Така или иначе планувах да отида при Елизабет в скоро време, сега тя ми беше дошла на крака и макар да се съмнях, че огърлицата е в нея, можех поне да взема другото, което исках. Улових погледа на майка ми и тя се усмихна.
-Блу, скъпи, защо не въведеш гостенките ни в хола и не се престориш на добър домакин? Например да им сложиш нещо за хапване или за пиене? Аз само ще откоча до магазина. - Тя се обърна към врата, а аз кимнах и посочих хола. Първите две се вмъкнаха вътре почти веднага хвърляйки ми погледи, изпълнени с обожание. Поне те оценяваха възможността, която им се предоставяше докато бяха в моя апартамент. Изчаках майка ми да излезе и застанах на сантиметри от Елизабет Фокс.
-Радвам се да ти видя отново. - Погледа ми стана студен, усмивката ми отново придоби зловещ отенък. Ръката ми се плъзна по рамото и. Не бяхме сами в апартамента, но това не ме притесняваше. Огледах я от глава до пети. Спомените как я притискам в онази уличка накараха кръвта ми да обърне посоката си, но след миг се овладях и се дръпнах.
-Заповядай в хола малката.

Елизабет го изгледа ядосано, но може би погледа и е бил по - скоро уплашен. Отдръпна се от него и се вмъкна в хола, като седна в края на дивана и се сви там. Следеше синът на Арес, като си мислеше "не съм малката! Имам си име и съм сигурна, че ти го знаеш!" , но разбира се нямаше смелост да го изрече гласно. Просто стоеше там и гледаше като зайче на заколение.
- И как се казваш красавецо? - подсмихна се едно от момичетата, а Елизабет не се стърпя и изръмжа. Положи лакти на коленете си и опря глава на тях в знак на отчаяние.
- Ти не можеш ли да се стърпиш? Флиртуваш със всеки срещнат! Не и обръщай внимание, тя си е такава. - додаде другото момиче и това тотално отчая дъщерята на Ирида. Просто прехапа устна и се загледа в стената, като си играеше с пръстите си. Не се сдържа и след миг се изправи като започна да кръстосва хола, като за два пъти едва не се блъсна с него, а после скъси периметъра си и едва ли не започна да се върви в кръг. А когато погледна часовника не бе минала и една минута едва ли не.
- Тази жена.... майка ти ли беше? - попита макар да бе сигурна в това. Все пак тя го бе нарекла "Блу, скъпи" ... "Аха,Блу" помисли си Елизабет изведнъж и го огледа. Сети се за филма със смърфовете където онова семейство си бяха кръстили сина Блу, зареди смърфовете, защото бяха приятели и прочее. Но после реши , че трябва да се върне на въпроса. Съмняваше се, че този тип имаше наклонността да си пада по по - възрастни дами, затова просто предполагаше, че е майка му. - Тя ми спаси живота... вашето семейство май има такъв навик.
Всъщност се намръщи при този спомен, той може и да я бе спасил от онзи минотавър, но всичко мило спираше до тук. След това направо можеше да си я изнасили, а това, че и взе всичко не бе особено приятно.
- А и мога ли да получа камшика си обратно? - изсъска му тихо когато отново се приближи към него и после пак тръгна на другата страна, като лъв в клетка.

Усмихнах се лъчезарно на момичета. И двете бяха хубави, но интереса ми бе концентриран върху дъщерята на Ирида. Кръстоваше в стаята и напрежението в тялото и бе очевидно, изобщо не искаше да бъде тук, да бъде близо мен. Явно я плашех, но това не ме интересуваше. Дръпнах един стол и седнах край масата.
-Казвам се Блу красавице. - Погледнах момичето задало въпроса. Беше ясно, че се опитва да ме сваля, а на мен ми бе достатъчно скучно, за да и отговоря. Поне докато не отделя Елизабет от останалите. Подпрях се на масата и осъзнах, че все още съм само по дънките. Е, това поне обесняваше широко отворените им усти, когато ме видяха. Всяка реагираше така.
-Да, жената, която ви приюти е майка ми, а това е нейния апартамен. - Свих леко рамене. Нарочно не казах, че е мой, това място беше всичко друго, но не и мой дом. - Не знам какво е станало, но явно доста яко сте загазили, за да ви предположи подслон. - Огледах момичета, знаех, че Елизабет е полубог, но за другите не бях сигурен и предпочитах да не рискувам. - Майка ми вижда повече от обикновените хора. - Погледа ми се отправи към дъщерята на Ирида, за да схване намека. - Умее да вижда доброто и явно сте и направили впечатление. - Погледнах часовника на стената. Преди да се появят планувах да дремна за час-два, но сега си имах по забавни преживявания. Просто чаках удобен момент да разделя тройката, зачудих се дали ако си поиграя с мъглата щях да мога да убедя двете момиче да идат да си легнат. И да спят много, много дълбоко...
-А вие в какво се забъркахте всъщност?

Елизабет спря и погледна към Блу. Сви устни и поклати глава. Изобщо не разбираше той какво си мисли?! Нямаше и нужда да се прави на велик и двете момичета бяха готови да скочат в леглото му веднага.
- Блу! - сряза го тя, а после потръпна. Отново седна на дивана като отново зае позицията си от по - рано. Задъвка долната си устна и погледна момичетата. - Бяхме нападнати... това е достатъчно описателно.
Все пак не можеше да си позволи да говори пред смъртни за боговете, просто не бе редно. А и не знаеше как тези двете ще приемат цялата история. Не, че бяха големи приятелки. По - скоро се разхождаха заедно и учеха заедно, нищо повече, нищо по - малко. Те бяха лицемерки, не бяха от типа приятели на Елизабет, но все пак малко или много я подкрепяха.
- Ние в нищо не сме се забърквали. - изрече едното момиче и поклати глава като нацупи устни. - Просто някакво момиче се приближи към Елизабет и двете се сбиха! Ние нямаме общо!
"Да, разбира се". Ели затвори очи и стисна дръжката на камшика в джоба си, после чу звънене от телефона си, изправи се и забързано тръгна към якето си. Беше сестра и, просто затвори и изключи телефона хич не и се занимаваше. Но не се върна в хола, а остана опряна на стената в коридора опитвайки се да си поеме въздух. Какво си мислеше този тип, че прави? И онези двете... дори не знаеха в какво се забъркваха.

Повдигнах изненадано вежди. Не обичах някой да ми говори с такъв тон, още повече някакво си момиченце, което вероятно можех да счупя на две. Усмихнах се на приятелките и кимнах съчувствено. Всъщност ми идеше да ги зашлевя, да се оправдават накисвайки друг човек не беше нещо, към което проявявах толерантност.
От коридора се чу звън и проследих с поглед Елизабет, чийто телефон явно звънеше. Лека усмивка се плъзна по устните ми, сега беше идеалния момент да приспя две простосмъртни. Скочих рязко от стола и застанах пред лицата им оставяйки мъглата да протече през мен. Използвах я рядко и по принцип беше по-трудното, но техните мозъци бяха толкова повърхностни, че след секунди вече бях успял да ги потопя в дълбок сън. Заслушах се, но явно Елизабет не говореше по телефона, а просто стоеше отвън... Перфектно. Излязох от хола и я видях да стои облегната на стената в коридора.
-Какво правиш тук? - Бях оставил разтояние между нас, но много скоро това щеше да се промени. Бях я поискал още при първата ни среща, а боговете ми бяха свидетели, че получавах всичко, което поискам. Едно момиченце нямаше да ми се опре, нито щеше да ми бъде за пръв път... Но първо трябваше да и взема оръжието. Приближих се към нея и с тялото си я притиснах към стената пускайки ръка в джоба и. Бях я видял да го докосва по-рано, така че явно там криеше защитата си. Извадих камшик, като този, който и бях откраднал и се засмях.
-Браво. Хубаво оръжие. - Хвърлих го настрани и лицето ми се оказа на сантиметри от нейното. Ръката ми се спусна между бедрата и се засмях. - Какво хубаво момиче си само... - Хванах ръцете и и ги вдигнах нагоре, за да изхлузя блузата и.

Дъвчеше устната си и гледаше напред в нищото. Искаше да избяга от тук колкото се може по - скоро, но някак си не вървеше. А и този тип Блу я познаваше, все пак всичките и документи бяха в него, а тя определено си ги искаше.
Вратата на хола се отвори и той навлезе при нея в коридора. Тя изтръпна цялата. Едва се сдържаше да не се разпищи, но това нямаше да и помогне. Не чуваше нищо от хола, нямаше да се учуди, ако бе убил онези двете. По дяволите!
Изведнъж тялото му се оказа прилепено до неговото, а ръцете и бяха във въздуха. Тя започна да се гърчи под него, искаше да се измъкне, но дори не можеше да помръдне като хората.
- Пусни ме! - изсъска, но гласът и бе жалко подобие на каквото и да е. Думите бяха излезли като уплашен шепот, защото в момента Елизабет Фокс бе повече от ужасена. - Пусни ме веднага!
Блузата и се намираше на земята, а тя се пресегна и го захапа за ръката, когато посегна отново към нея. Зъбите започнаха да я болят зареди натиска, който му налагаше и тя се насили да го пусне, а на ръката му ясно си личеше отпечатъкът от зъбите и, но май нямаше кръв. Колко жалко.
- Какво им направи? - тя погледна към хола и отново се опита да измъкне ръце от неговата хватка, но дори и да успееше с това, тялото му си бе чист затвор пред нея. Тя изскимтя зареди тялото му толкова близо до нейното. - Пусни ме..моля те. Какво искаш от мен!?

18+

Нито зъбите и забити в мен, нито ужасения и глас, нито молбите щяха да ме спрат. Беше ми любопитно колко време щеше да и отмене, за да разбере, че ще получа това, което искам. Притиснах се още по плътно към нея, осъзнавайки, че вероятно трудно ще диша, но не ме интересуваше. Ръката ми се сви в юмрук около косата и опъвайкия я назад принуждавайки главата и да е неподвижна. Впих устни в нейните и силно захапах долната и устна.
-Смяташ, че ще хапеш? Още една такава глупост и нямаш представа какво ще ти случи. - Дръпнах дънките и и копчето изхвърча някъде на пода. Пуснах ръцете и и я освободих от излишните дрехи, оставяйки я само по бельо. Дръпнах се леко оставяйки я да поеме поне една нормална глътка въздух и продължих да се усмихвам зловещо. Нямаше как да мине покрай мен, а дори да успееше нямаше къде да отиде, за да се спаси.
-Толкова ли се тревожиш за приятелките си? Не се притеснявай, живи са... Май. - Свих рамене. Хванах лакътя и я избутах към моята стая, предпочитах майка ми да не ме завари да я изнасилвам на пода. Хвърлих я върху леглото продължавайки да я гледам с жаден поглед. Гола беше дори още по-красива, а сутиена и бикините и започваха да ме дразнят.
Застанах на сантиметри от леглото, разкопчах колана, оставяйки дънките да се свлекат по краката ми и члена ми да се изправи напред.

18+

Борбата не даде резултат, той се справи с нея за миг. Разкара всичките и дрехи и я задърпа на някъде. Елизабет бе ужасена, искаше да крещи, но нямаше сили за това. А когато я избута към леглото тя се сви отгоре в седнало състояние и го погледна, което бе огромна грешка тъй като той вече стоеше гол, а члена му бе възможно най - голямото нещо, което Елизабет бе виждала някога. Очите и се разшириха, тялото и се скова, прилепи се към стената и отклони поглед.
- Моля те... остави ме. - процеди отново, но това нямаше да стане явно. Още от първата им среща той говореше за изнасилване, сега явно бе решил да приложи всичките си думи на практика. И това явно не го притесняваше. По дяволите, по дяволите! Елизабет се опита да стане, но после реши, че няма да издържи. Остана на мястото си и пак го погледна, но целеше да гледа лицето му, а не члена му. - Какво искаш от мен...
"Само не това моля те, само не това!" Елизабет никога не бе мислела, че ще изгуби девствеността си по този начин, най - малкото пък с този мъж. И все пак знаеше какво очаква той, не бе глупава, а и имаше прекалено образована сестра, която не се притесняваше да говори за това..., но нямаше да го направи, не можеше.
- Не мога да ти дам това което желаеш... - измънка, но се съмняваше, че това ще я спаси. И все пак истинският ужас все още не я бе завладял. Все още не бе тръгнала да се разпада от страх, но и това предстоеше. О богове!

18+

Погледнах я, наистина ли смяташе, че с оправдания, как не може да ми даде това, което искам ще ме убед да я пусна. Поклатих глава...
-Ти дори не знаеш какво искам малката. А повярвай ми ще ми го дадеш, независимо дали искаш или не. - Гледах как се е притиснала към стената максимално далеч от мен и се засмях. Очите и пробягваха към члена и по шока изписан в тях си личеше, че никога не бе виждала нещо толкова голямо. Изглеждаше толкова малка насред разхвърляното легло. Приближих се още малко и я дръпнах към себе си принуждавайки я да легне, а само след секунда вече бях отгоре и разкъсвайки сутиена. Ръцете и отново се оказаха над главата, мразех да се опитват да ме избутат, макар да нямаше никакъв шанс да успее. Захапах силно врата и раздалечих краката и намествайки се между тях. Нарочно не бях свалил бельото и, колкото по бавно действах толкова по ужасена щеше да бъде.
-Колкото по добре се държиш - толкова по-малко ще те наранявам. - Е не знаех до колко можех да и обещая това, все пак предполагах, че не е била с много момчетата, така че като всяко момиче щеше да има проблем да ме побере в себе си. Дръпнах се леко и я погледнах.
-Ще ми духаш преди да започнем.

18+

Не знаеше кое е по - зле. Да се намира между него и стената или него и леглото. Бе на крачка от това да се разпищи, но дори и да го направеше нищо нямаше да се промени. Онези двете в другата стая го желаеха неистово, докато тя изпитваше панически страх от него.
- Да... да ти духам? - очите и се ококориха и тя отново започна да се съпротивлява под него. Не искаше да го направи, не можеше да го направи. Най - малкото никога не бе го правила. Измънка отново нещо като "моля те", но това нямаше да и помогне. Ужасът и нараства, а тя се озова в поза която просто я подканяше да го поеме в уста. - Но...
Не довърши, тъй като устата и вече беше пълна и тя започна да се задушава. Затвори очи и се опита да се дръпне назад, но явно Блу нямаше намерение да я пуска. Мънкането също не и помагаше, освен, че явно въздухът и си отиваше още по - бързо. Затова може би се примири със съдбата си и се зае да го задоволява. Прокарваше език по главичката и дължината, но не смееше да прави друго. От време на време го поемеш целия в уста и продължаваше да гледа ужасено. Дори и дума не можеше да става да го лапне целия. А той може би това очакваше?
" О Богове... с какво заслужих това?!" проплака тя на ум, докато за пореден път го облизваше, а от лицето и се бе оттеглило всяко едно изражение, дори ужасът. Бе като безлична кукла на която не и пука, но обикновено така ставаше с Елизабет когато хиляди чувства се бореха в нея.

18+

Отметнах глава назад изстенвайки тихо. Макар да си личеше, че няма никакъв опит все пак се справяше доста добре. Беше приела ситуацията почти без да се дърпа, което ме устройваше. Ръката ми все още стискаше косата и се усмихнах.
-Добро момиче, точно така... - Рязко го вкарах докрай в гърлото за няколко секунди. Извадих го и повтори въпреки, че така със сигурност ограничавах въздуха и. Пуснах я леко и я оставих да продължи с движенията си. Отново се отдадох изцяло на усещането, но след малко усетих, че оргазма е прекалено близо, а не исках да свършвам така. Дръпнах назад главата и я бутнах рязко на леглото. Отворих краката и ги затиснах с моите, за да не може да мърда. Гърдите и се повдигаха и спускаха панически, което само ме караше да се усмихна. Захапах силно едното и зърно, после и другото намествайки се още малко.
-Идеално... - Проникнах в нея рязко и докрай без да ме интересува, че ще я боли. Винаги ги болеше, щеше да се оправи. Движенията ми ставаха все по агресивни и резки, но не ме интересуваше. Беше толкова тясна, може би най-тясната от всички, с които съм бил. Надигнах се леко и притиснах раменете и надолу, така че да не може да мърда и да отнема дори сантиметър.

18+

Той не и оставяше време дори да реагира, пусна я на леглото и я притисна с тялото си. Тя погледна към тавана ужасено, а от очите и се търкулнаха няколко сълзи. Изскимтя когато той я захапа, но истинския ужас дойде малко по - късно. Усети го как прониква в нея и тялото и се надигна панически нагоре, а от гърлото и се изтръгна вик. Започна да се дърпа, но бе притисната от него, нямаше как дори да извие тяло. Бе като прикована към проклетото легло. Прехапа долната си устна от където потече кръв, а от очите и започнаха да се стичат все повече сълзи и тя отметна поне глава назад. Не искаше да го поглежда, мразеше го.
Поредния вик напусна устата и. Болеше я, твърде много я болеше. Отново опита да се дръпне от него, но това не стана, а и така усети само по - силна болка, изскимтя. Защо той и причиняваше това? Какво очакваше от нея? Та тя бе проклета девственица!
- Моля те... - изрече жалко след миг като се насили да го погледне, а на лицето и просто се четеше болката. Ръцете и се бяха вкопчили в чаршафите като удавници за сламка, просто нямаше да издържи, имаше чувство, че ще умре. Как нещо я разкъсваше от вътре... не, че и не бе така. - Моля те... боли ме...
Прехапа отново устна за да сподави виковете и скимтенията си, но те просто не можеха да бъдат спрени. Започнаха отново да напуснат устата и и да огласяват стаята.

Сложих ръка на устата и, за да я накрам да млъкне. Само това ми трябваше, някой да я чуе.
-Ако се отпуснеш ще те боли по-малко, не го ли знаеш подяволите? - За бога, никоя не беше пищяла така, просто се примиряваха накрая и чакаха да свърши, но... и никоя не бе била толкова тясна като нея. Погледнах леко надолу виждайки кръвта избила между бедрата и стиснах устни. Или я бях наранил много сериозно или току що бях изнасилил девствено момиче. Е, това не го бях правил до сега. Имах си граница, която не прекрачвах, но и Елизабет беше доста по-малко от остналите.
Изръмжах тихо и спрях, излизайки наполовина от нея. Махнах ръката си с надежда да е спяла да пищи и хванах брадичката, за да я принудя да ме погледне.
-Девствена си, нали? - Дори не знаех защо питам. Това обесняваше както неопиността и, така и кръвта. Очите ми горяха от гнева, а дори не знаех защо съм толкова вбесен. Е, може би знаех, осъзнавайки, че и е за пръв път нямаше да мога да направя част от нещата, които исках. Бях прекрачил собствените си правила, така че можех да и спестя поне мъничко болка.
-Виж какво, ако спреш да пищиш и да се дърпаш в истерия ще... - Отново изръмжах, не можех да повярвам какво ще излезе от устата ми. - Ще гледам да не те боли чак толкова много... И няма да те оправям отзад. - Вероятно се надяваше просто да спра, но така или иначе вече бях започнал. За мен нямаше смисъл да спирам.

Елизабет леко изскимтя на думите му. Болеше я по дяволите! Как се очакваше да се отпусне? Та тя не можеше да мисли рационално в момента и можеше само да пищи!
- Девствена си, нали? - чу го и леко кимна, като после пак погледна тавана и усети как болката понамаля, но не изцяло. Все още го усещаше в себе си и се изсмя сухо.
- Така ли? - отново насочи погледа си към него, а от очите и продължаваха да се стичат сълзи. - Сякаш би спрял... ти дори не се поинтересува... прави каквото искаш, сякаш вече ми пука..
Прехапа устна и стисна очи и устни и заби нокти, но не в завивките, а в ръцете му. Мразеше себе си зареди случващото се. Изведнъж усети болка в цялото си тяло и прехапа устна, наистина викаше твърде много, осъзнаваше го, но по дяволите той бе огромен, а тя бе девствена.
Отвори очи за кратък миг и си пое дълбоко въздух, опиташе се да се успокои и да се отпусне. Ръцете и бяха първото нещо което се отпусна тъй като от ръцете му се преместиха върху завивките, а умът и беше оставил тялото и просто ей така и сякаш наблюдаваше нечие чуждо тяло. "Прави каквото искаш" бе му казала тя, и май така щеше да стане, умът и не се интересуваше какво може да стане и тялото и беше като безжизнено под него.
"Не искам това..."

18+

Повдигнах вежди. Елизабет беше първото момиче, на което предлагах да се поинтересувам как се чувства, но отказа и не обещавеше нищо хубаво да и се случи тази нощ. Нямаше да оставя някой да се подиграе с егото ми. Притиснах я отново към леглото отнемайки и възможността да мърда. Щом предположи да правя каквото искам щях да го направя, не ме интересуваше, че я боли. Тя си го беше избрала.
-Не трябваше да отказваш момиченце. - Поднових движенията си в нея дори още по бързи и резки отколкото преди. Преди минута възнамерявах да я свърша и да пусна, но сега нямаше да стане така. Щом гордоста и беше толкова важна, добре. - Ръцете ми стискаха тялото и оставяйки сини, устни ми хапеха врата и. Утре щеше да има много грозни след по него. Само след няколко минути спрях и отново се отдръпнах. Колко и да исках не можех да продължа така, не и с девствено момиче, независимо колко много го исках. Първосигналния ми гняв бе намалял така че я погледнах със стиснати устни и поклатих глава. Не можех да повярвам, че щях отново да и предложа да бъда по... нормален.
-Казах ти да се отпуснеш, нещата могат да станат много по-лесни за теб. - Движенията ми станаха по бавни, леки и най-вече далеч не толкова дълбоки. Ръцете ми я пуснаха и дори едната изтри няколко сълзи от лицето и.

Той отново стана груб, а на нея отново и се дорева. Тялото и се стегна отново, когато усети, че той намаля темпото и съзнанието и сякаш се върна когато го чу да говори. Тя облиза устна, която имаше вкус на метал и леко кимна.
- Опитам се... - усещаше го в себе си, но тласъците му бяха далеч по - бавни, по - премерени, не можеше да нарече движенията му нежни, но това което правеше сега нямаше нищо общо с онова от преди малко. И не след дълго тялото и се изви в дъга под него и тя изстена. Това я учуди безкрайно много и за миг се уплаши. Погледна към Блу с ококорени очи, но после обви ръце около вратът му и го придърпа към себе си.
"Отпусни се по дяволите!" нареди си Елизабет. Опитваше се да се успокои именно с това да го докосва, устните и просто трябваше да бъдат заети с нещо, ръцете и също. Но устните и просто не можеха да останат дълго на едно място, първо върху неговите, а после върху вратът му. И накрая отново от тях се изплъзваха стонове.
- Съжалявам... - не можеше да бъде тиха, хапеше устна, бе готова дори да захапе ръката си, не можеше да мълчи. Насладата и удоволствието които в момента я заливаха отстраняваха болката която бе чувствала преди малко, а тялото и просто се разтърсваше от всичко това.

18+

Усмихнах се леко. Не можела да се отпусне ли? Всичко в момента издаваше точно обратното. От ужаса и болката и нямаше и следа и виждах как се наслаждава на това, което се случва. Сякаш бе забравила факта, че въпреки, че в момента съм относително внимателен все пак я изнасилвам. От устните и се изтръгнаха стонове. Е, поне знаех как да задоволя една жена. Следя внимателно изражението и още не можех да повярвам, че толкова бързо беше успяла да забрави в чие точно леглото се намира. До преди секунда крещеше от болка, а съдейки от лицето и сега искаше да крещи по-съвсем различна причина. Оставих я свободна да се движи под мен, явно вече нямаше никакво желание да побегне с писъци. Устните и се впиха в моите, плъзнаха се по врата ми и след малко отново се отдръпнаха. Ръцете ми се плъзнаха по тялото и и осъзнах, че дори на мен ми харесва това, което се случва. Все пак понякога правех и нормален секс. Продължавах да се движа леко, но се наведох към нея.
-Само недей да пищиш, ясно ли е? Няма да ти запушвам устата, но ако отново се развикаш не отговарям. - Беше ми трудно да се движа толкова бавно. Е, бавно за мен, за нормалните хора това беше най-естественото темпо. Въпреки всичко усещах оргазма да наближава...

Елизабет го погледна учудено за миг, а после отново се отпусна, до колкото изобщо и бе възможно, върху завивките. Той засили темпото си и тя едва се насили да подтисне писъкът си. Надигна се и обви ръка около вратът му, но по - скоро задраска с нокти по гърбът му. Започваше отново да усеща болката, но се насили да не вика. Все пак всичко това далеч не бе започнало по взаимно съгласие.
- Блу... - измънка Елизабет и го захапа за врата, може би стисна по - силно от колкото трябваше, но просто не издържаше. А и раната нямаше да е по - различна от тази на ръката му, докато нейното тяло сякаш се разпадаше. Това ли правеше този мъж със всички жени? Държеше се с тях като с предмети и телата им бяха негово притежание?!
"О Богове, о Богове!!" мислеше си Елизабет докато отделяше устни от вратът му и се отпусна под него, като тялото и трепнеше от удоволствие и болка. Какво по дяволите бе станало току що?! Какво по дяволите беше направила... и то точно с този мъж? Богове, изобщо дори не трябваше да се забърква с него!

18+

Гледах я внимателно докато засилвах леко темпото. Не беше толкова зле, пак я болеше, но и това, което правех нямаше нищо общо с онова в началото. Щеше да издържи, просто и трябваше време да свикне. Оставих ръцете и да обхождат тялото ми и простенах тихо, когато ме захапа.
Секунди след като се отдръпна я приковах към леглото.
-Не те ли предупредих, че ако отново ме захапеш ще ти се случат доста неприятни неща? - Погледа ми отново беше гневен, но всъщност нямах намерение да я нараня. Поне не и веднага. Исках просто да е наясно с границите, до които щях да и позволя да стигне. А захапването беше нещо, което сериозно ги прекрачваше.
-Не си и помисляй да го направиш пак, ясно ли е? - Пръстите ми се стегнаха около косата и, леко опъвайки я назад. След малко щях да я пусна... Поднових движенията си без да усилвам темпото. Какво ми ставаше?! Не можех да повярвам, че се държа мило с това момиче... Е, едва ли според нея се държах мило, но това беше най-доброто отношение, което можеше да получи от мен. Особено докато е в леглото ми.

Поредния и стон напусна устните и, докато тя се бореше със самата себе си. "Той е направо божествен, какво тяло, какви мускули... уникален е" мислеше си нещо вътре в нея. Но друго напълно противоречеше на тази теория. "Той е най - големия сексистски задник когото познавам! Да попадне в Тартар дано! Да го метнат от Олимп и да насъскат Цербер срещу него в царството на Хадес!" , но някъде се появяваше и една трета страна, която нямаше конкретно мнение и постоянно си менеше решението.
- Блу... - изрече отново Елизабет, а после тялото и отново се разтресе от удоволствието, зрението и се замъгли и тя захапа долната си устна. Имаше опасност отново да иска да захапе него, искаше да му достави някаква болка, дори малка... или всъщност вече по - скоро искаше да го бележи като свой? Странен начин за белязане, но никой не казваше, че Ели е нормална. - О Богове...
Изрече задъхано едва, едва. Наистина ли губеше умът си или само така и се струваше? Защо изобщо се наслаждаваше на този ужас? Та той бе тръгнал да я изнасилва! Дори не се бе поинтересувал дали е девствена, бе се отнесъл с нея като с боклук или някоя проститутка и бе решил да прави явно какво ли не с нея..., а онази част в нея която , явно бе привърженичка на Блу бе готова дори да му благодари. Другата се чуеше как по най - разбираем начин да му заяви, че го мрази.. третата все още не бе взема страна и Елизабет оставаше по - объркана от когато и да е било.

Поредния и оргазъм изпрати и мен на върха. Ръцете ми се впиха в нея, притискайки я към леглото... Сякаш продължи векове, но всъщност минути по-късно се отпуснах до Елизабет оставяйки я между мен и стената. Вероятно трябваше да я прегърна, да и дам някаква романтика, но беше ясно, че това няма как да се случи. Загледах се в тавана отнесен в мисли, че тя беше първото момиче, което свършваше докато я изнасилвам. А всъщност бях ли я изнасилил? Съдейки от писъците и в началото да, макар тялото и да говореше друго. Едва ли и бях дал първия път, за който си е мечтала, но все пак едва ли щеше да сънува кошмари с мен.. Поне не и много дълго. Въздъхнах дълбоко и се изправих. Дънките ми бяха захвърлени на пода, а след миг осъзнах, че нейните дрехи са все още някъде в коридора. Е, какво пък щеше да си ги вземе, не и бях лакей. Напрегнах слуха си, но не чух нищо, което значеше, че майка ми не се бе прибрала... Е, историята с млякото вече ми се струваше доста неправдоподобна, явно беше решила, че Елизабет ми е някоя бивша и трябва да си поговорим. Само да знаеше на какво обрече момичето, в мига, в който заключи врата.
Нахлузих дънките и погледнах дъщерята на Ирида.
-Банята е в дясно. И не си помисляй, че ще излезеш от апартамента.

Ели го гледаше през цялото време. Все още не знаеше дали го мрази или дали всъщност няма нищо против или изобщо пък не и пука. Но всъщност на нея винаги и пукаше, колкото и да се правеше на непукист. Бе малко разочарована, той бе твърде рязък, но и тя нямаше как да очаква друго. Все пак той бе тръгнал да я изнасилва... и все пак накрая бе станал някак си мил, дори малко. Зачуди се дали са му се усмихне, но не го направи. Просто кимна леко и се надигна за да отиде да се изкъпе, но и се зави свят и отново се озова на леглото, но седнала.
- Не съм си го и помисляла... - подмина го като отиде и взе дрехите си от коридора. Ако изобщо тези дрехи ставаха вече за нещо, точно като миналите които отново той бе унищожил. Елизабет се вмъкна в банята и пусна водата да тече, искаше максимално възможно гореща вода, затова изчака облегната на студената стена. Скоро всичко наоколо стана в пара и тя се пъхна под горещата струйка, която опари кожата и. Изсъска, но не се помръдна, а просто се зае буквално да драска с нокти по кожата си.
"Какво направих по дяволите?!" ядосваше се на себе си, но това нямаше да реши проблема. А какъв бе всъщност проблема, изобщо имаше ли такъв... и самата тя не знаеше. Взе сапуна и започна да го прокарва по тялото си загледана в запотеното огледало, неясно изражение, но така бе по - добре, тъй като поне по - голямата част от тялото и бе в синини.
Излезе след няколко минути и облече дрехите си като се застоя леко пред вратата на хола преди да влезе вътре. Не знаеше дали ще може да погледне този мъж повече без да мисли за това което се случи преди малко.

» Един мъж не може да има всички жени на тази земя, но си заслужава да опита! Стига да няма досадна малка сестра, тогава няма нужда да опитва. Това е просто една обречена кауза. [ Ерин и Ник, близко бъдеще]