Светът на Богове и Герои


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 19, на Пет 26 Дек 2014, 20:18

Share | 
 

 Амфитеатъра

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Ирис
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ирис
Брой мнения : 195
Join date : 03.11.2014

ПисанеЗаглавие: Амфитеатъра   Чет 06 Ное 2014, 22:47





...I had everything
Opportunities for eternity
And I could belong to the night
Your eyes, your eyes...


           
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://halfblood-jupiter.bulgarianforum.net
Erin Sh.
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ерин Шадоу
Брой мнения : 1408
Join date : 06.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Амфитеатъра   Чет 13 Ное 2014, 20:30

Ерин се настани на едно от стъпалата и се загледа към стената за катерене. От тук тя не представляваше много хубава гледка, нещо което се опитва да те смаже и изпепели едновременно. Ерин я беше пробвала точно веднъж от както беше тук и тогава се наложи "надзирателят" и да я спаси, защото иначе щеше да завърши като... история. От нея нямаше да остане сигурно нищо друго освен прах.
Бе разбрала, че зареди многото работа в лагера напоследък щеше да развежда новобранец, което малко я плашеше. Самата тя все още имаше опасност да се изгуби от хижата на Хермес до столовата, а да не говорим какво би било да развежда новобранец. Може би трябваше да си вземе карта или да си я направи всъщност, защото се съмняваше да продават такива. Друг беше въпроса, че от заблудени като нея новобранци можеше да направи цяло състояние с продаване на картата.
- Хей, ти сигурно си Катрин? - провикна се Ерин и замаха на едно момиче на горните стъпала. Морковеното момиче все още не познаваше целия лагер, но тази определено не бе от тук, личеше и от пет километра. - Аз съм Ерин и ще те разведа наоколо.
Усмихна се и бе сигурна, че лицето и е станало точно като на аниме герой, две дъги за очи и една широка линия за уста, докато две котки и един делфин се поклащаха на ушите и. Да, малката откачалка бе помъкнала със себе си цялата си колекция от странни джунджурийки, а тя включваше мнооого и то най - различни обеци.
- От къде си всъщност? О, а това както предполагам си се досетила е Амфитеатъра. Онова в далечината е една стена която бълва лава и се опитва да те смачка докато се катериш по нея... - направи физиономия. - Може и да ти хареса, ако обичаш такива неща...


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Catherine Summurs
Полубог (R)
Полубог (R)
avatar

Име на героя : Катрин Съмърс
Брой мнения : 61
Join date : 12.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Амфитеатъра   Чет 13 Ное 2014, 21:10

Излязох гневно от голямата синя къща. Исках да запаля нещо. Някой. Целия глупав гръцки лагер. Бях бясна на баща ми, че настоя да дойда при тези недисциплинирани геройчета. Дори така не можех да ги нарека. Цялото им място излъчваше хауса, как можеше изобщо тук да се обучи воин? Дори Боговете бяха различни, хлапета на Марс... Арес.. Оф, все тая. Братята и сестрите ми приличаха на училищни хулигани, които просто търсеха пред кого да се направят на интересни. На всичкото отгоре онзи глупав кентавър, който така превъзнасяха всички не бе благоволил да ми обясни защо подяволите е трябвало да идвам в лагера им. В началото предполагах, че баща ми иска да помогна на гърците да обучават децата си, но сега бях сигурна, че това не е възможно. Никога не бих получила невъзможна мисия. А кентавъра, как беше... Хирон, ми бе казал, просто да бъда нормален лагерник, както и че ще изпратят някой да ме разведе из лагера и да се погрижи да се почувствам у дома си. Да бе да. Точно това очаквах да стане. Това място можеше да бъде всичко друго, но не и мой дом.
Коня ми посочи на къде да вървя и аз намусено поех по пътеката, която ме изведе на висок амфитеатър. Наместих се на едно от по-високите стъпала и се загледах към намиращата се наблизо стена за катерене. Е, тя поне изглеждаше добре. Едно хубаво нещо е гръцкия лагер.
Въздъхнах и погледнах небето за миг. Исках да попитам баща ми защо подяволите ме накара да загърбя всичко и всички, които обичам, за да дойда тук, но знаех, че няма да ми отговори. Трябваше да разбера сама, а далеч не изгарях от желание да прекарам достатъчно време тук, че да науча. Някакъв вик привлече вниманието ми и аз вдигнах очи, само за да видя най-страно изглеждащото момиче на света. Странни дрехи, странни бижута и морковена коса. О, това вероятно беше моя гид. Естествено. Късата клечка за римлянката.
-Здрасти... Да, аз съм Катрин. Радвам се да се запознаем. - Лъжа. - И виждам стената, изглежда... - Прехапах устни, за да не кажа "единственото хубаво нещо в лагера ви" - Изглежда добре. От Сан Франциско съм.





Дъщерята на Арес от друга гледна точка. :
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Erin Sh.
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ерин Шадоу
Брой мнения : 1408
Join date : 06.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Амфитеатъра   Чет 13 Ное 2014, 21:29

Ерин присви очи и огледа скришом момичето. Нямаше вид на особено щастлива новобранка. Но самата морковка бе също стъписана в първия си ден тук и цяло чудо бе, че не я разстреляха край мишените, но може би не стана зареди негово величество... на него и стрелите правеха път.
- Да... интересна е. - съгласи се тихо дъщерята на Атина. Изведнъж бе изгубила дар слово, което бе направо непристойно за нея, като се имаше предвид, че говореше почти постоянно. Затова се качи нагоре към пейките и от там огледа лагера, не че се виждаше кой знае какво , но пак бе по - добре от нищо.
- Аз самата съм отскоро тук затова предполагам, че разбираш чувствата ти... донякъде. Мястото е меко казано странно, но не отнема много време да му свикнеш. - повдигна рамене. Загледа се отново към стената, а после погледна в противоположна посока между дърветата. Виждаше се езерото и след него хижите. - Хирон да ти е давал някакви насоки? В коя хижа ще бъдеш или още не си призната? Ако все още не знаеш кой е божествения ти родител, то ще си в хижата на Хермес. Аз все още съм там, но надявам се скоро божествения ми родител да ме признае.
И Ерин погледна надолу към себе си. Не бе особено нормална, даже никак. В момента носеше червени дънки, отровно зелени кецове и оранжев суичър, който едно момче от Хермес и бе заело защото напоследък бе малко студено.
- Къде би желала да отидем най - напред? Към стената за катерене, езерото, конюшните, хижите или мишените? Може пък и при някое от игрищата за баскетбол или волейбол, но те обикновено са заети от сатирите и децата на Аполон... макар и напоследък Арес да се перчат с баскетболите си умения.
Ерин се усмихна мило на момичето, опитваше се да създаде приятелство, защото тук нямаше много приятели все още. Нали си бе странна, някак си хората страняха от нея, а надзорникът и не можеше да бъде приет за приятел, той просто се навърташе наоколо за да се убеди, че не се е удавила или не са я набучили с нещо по случайност... или току виж някоя ябълка я ударила по главата и я убила. Виновна ли бе, че имаше талант да се забърква в неприятности?


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Catherine Summurs
Полубог (R)
Полубог (R)
avatar

Име на героя : Катрин Съмърс
Брой мнения : 61
Join date : 12.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Амфитеатъра   Чет 13 Ное 2014, 21:45

Разбираше ме? Бях сигурна, че не ме разбира. Бяха отнели единствения ми дом и хората, които обичах, за да ме хвърлят тук. Със сигурност никой не можеше да ме разбере. Въздъхнах дълбоко. Момичето не беше виновно, че съм попаднала тук против волята си, а и изглеждаше доста изплашена от мен. Хермес? Кой беше Хермес? Какви хижи? Прехапах устни. Добре... Хермес. Все нещо трябваше да знам за гръцката митология. След миг ми идеше да се ударя сама. Хермес беше гръцкия вариант на Меркурий. Вдигнах глава към... Към Ерин. Зарадвах, че бях успяла да си спомня името и. 
-Хижи? Какви хижи? - Това вече беше нещо ново. Предполагах, че и тук са разделени на казарми, но Ерин бе споменала нещо за божествения родител. Ако не те признае отиваш в хижата на Хермес? Вероятно казармата имаше някаква украса щом я наричаха с името на Вестоносеца на Юпитер. Поех си дълбоко дъх и се огледах. Нямах представа от къде исках да започнем. Може би от най-краткия път от тук до моя лагер. Отново задъвках устните си и се опитах да бъда мила. 
-Ъ... Да започнем от хижите? Защо ги наричате хижи? - Беше странно наименование, но можех да го приема. После вероятно щях да поискам да видя конюшните, при нас нямаше коне, така че може би щях да намеря още едно положително нещо в този лагер. Щях да се науча да яздя, нещо което никой в лагер Юпитер не умеше.
-Все пак стената изглежда доста примамливо... Но може би ще я запазя за накрая. - Усмихнах се. Ерин също бе нова, така че и тя не изглеждаше особено доволна от ситуацията, в която бе попаднала. Може би неприазънта щеше да ни сближи. Можех поне да се опитам в крайна сметка. 
-А Божествения ми родител е Марс. - Вирнах гордо брадичка. Пред новаците на моя лагер се представях по цялостно, но сега и това сташе.





Дъщерята на Арес от друга гледна точка. :
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Erin Sh.
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ерин Шадоу
Брой мнения : 1408
Join date : 06.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Амфитеатъра   Пет 14 Ное 2014, 16:14

Ерин я погледна учудено, но реши да запази обзелия я въпрос за накрая. Просто направи физиономия, но погледна отново към хижите.
- Ами... тук има дванадесет хижи. Всяка от тях приютява децата на някого от боговете. Първата хижа е на Зевс, до него е тази на съпругата му Хера. Тези от страната на Зевс са общо взето всички олимпийци от мъжки пол, но хижата на Дионис е тази която се радва на женско присъствие "над себе си". Посейдон, Арес, Аполон, Хефест, Хермес. Това са от ляво. От дясно следователно са Деметра, Атина, Артемида, Афродита и Дионис. А всички новаци, които не са признати от своя божествен родител отиват в хижата на Хермес или позната още като номер 11.
Пое си дълбоко въздух след толкова много говорене. Не я биваше в обясненията много, много, но се стараеше. Затова и се усмихна накрая докато отново не се появи въпросът за нейния божествен родител.
- А да... относно божествения ти родител... е и брат ми често казва, че неговия е атом, но някак си това с планетите е доста по... - наклони глава настрани вместо да каже "откачено". Защото тя самата може би бе най - странното нещо наоколо, като морков изваден от земята с тази коса, та нямаше право да казва кое е странно и кое не е. Но момичето пред нея изглеждаше изключително объркано, особено щом смяташе, че божествения и родител е Марс. И защо толкова се учуди на това, че имат хижи? Това си бе нещо съвсем нормално според Ерин, дали пък тя не бе приела нещата твърде спокойно когато се появи тук? Дали не е трябвало да включи малко драма и рев?! Мм не, май не.
- Ако искаш може да отидем към конюшните? - нещо в което я биваше е да отгатва настроенията на околните в някои случай. Ако ги наблюдаваше дори малко можеше да забележи дребни, но доста значителни неща. На това момиче май му се искаше да посети конюшните. Очите и просто бяха проблеснали то вълнение. - Може да се каже, че тук са едни от най - добрите пегаси.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Catherine Summurs
Полубог (R)
Полубог (R)
avatar

Име на героя : Катрин Съмърс
Брой мнения : 61
Join date : 12.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Амфитеатъра   Пет 14 Ное 2014, 18:09

Момичето ме погледна объркано, но все пак явно сдържа напиращия си въпрос за баща ми. Така и не разбрах защо. Нямаше да я изям ако ме попита, а и днес не изглеждах особено плашеща. Пусната коса, светли дънки, червен потник, черен суичър и черни ботуши до коляното. Е, със сигурност бях доста различна от нея. Гласа и прекъсна разсмислите ми и рязко вдигнах глава. Хижи ли беше казала? Какви хижи? Как така хижи? Наистина ли спяха в хижи като някакви обикновенни лагерници? Чух нещо и за божествения родител? Така ли се разпределяха?! Но това беше глупаво. Никога не можеше да бъдат равни. Как правеха военни игри в такъв случей?
Опитах се да се стегна. Добре де, какво толкова. Хижи. Можех да го приема.... Дишах. Бях спокойна.... Мамка му.
-Чаакай малко... Щом се разделятя по това, кой е божествения ви родител... Това значи, че ще трябва да спя при децата на Арес? - Скочих рязко от скамейката. Не. Не. Не! Това нямаше как да се случи. Дори не можех да гледам тези хлапета, какво оставаше да деля личното си пространство с тях. Идеше ми да се метна в езерото. Може това да беше техния лагер и техните правила, но никога нямаше да приема да легна на едно и също място с онези глупаци. Нямаше сила на света, която да може да ме принуди да го направя. Погледнах към Ерин.
-Няма да стане. Няма да спя на едно място с онези същества. По-скоро бих спала пред хижите, но не и при тях. Онзи глупав кон може да си гледа работата. Или ще ми намери друго място за сън или ще спя навън. - Бях непреклонна. Онзи кентавър можеше да си завре правилата под опашката. Не ми пукаше. В крайна сметка, аз дори не бях от тук, както можеше да ми направи. Аз обаче в момента вероятно можех да го убия с голи ръце. В пръстите ми се появи желание да потупам кинжала си, но в момента нямаше как. Опитвах се да проясня главата си, когато Ерин ме попита за баща ми.
-Планета? Господи не... Не съм извънземно. - Бях казвала следващите думи пред десетки новобранци у дома. Гърба ми се изправи, брадичката ми се вдигна нагоре, гласа ми бе изпълнен с гордост. - Баща ми е Марс. Бога на войната. Повелителя на Рим. Втори след Юпитер. Баща на Ромул и Рем.





Дъщерята на Арес от друга гледна точка. :
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Erin Sh.
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ерин Шадоу
Брой мнения : 1408
Join date : 06.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Амфитеатъра   Пет 14 Ное 2014, 18:55

"А сигурна ли си, че не си дъщеря на Афродита?" помисли си Ерин. Самата тя почти не се бе оплаквала когато бе дошла тук. Даже не бе издала и звук за това къде ще спи и с кого ще дели хижа. Е явно новата нямаше намерение да дели каквото и да е било с Арес, но Ерин я разбираше. Тя дори не искаше да дели един въздух с тях, но нямаше как... бе неизбежно.
- Ъъ...съжалявам, но си падам само по гръцка митология. - направи знака за мир след което се усмихна. - И искаш да кажеш, че баща ти е Арес, бога на войната и така нататък..., а и Хирон е кентавър. Не кон, не пони... кентавър.
Още първия път когато Ерин бе видяла Хирон се бе опулила насреща му. "Какво по дяволите е това?!" бе си помислила, но секунда по - късно се бе сетила. Кентавър. При положение, че до лагера бе придружена от наполовина човек, наполовина козел нямаше какво да спори и да се ядосва на човек който от кръста надолу просто има конска задница, затова с усмивка бе приела всичко. Но от други лагерници бе разбрала, че той не обича да бъркат видът му... все едно да наречеш минотавърът сатир, а сатирът да изкараш обикновен каруцарски кон. Някак не бе редно.
- И предполагам, ако Хирон не ти е дал насоки къде ще спиш ще е в хижата на Хермес... не знам. Сигурно ще им трябва някакво доказателство, че си дъщеря на Арес. Но другото е, че надали ще ги интересува дали спиш вътре или вън, само където навън може и да те изяде някоя не чак толкова заблудена харпия... шегувам се. Усмихни се де. Изглеждаш така сякаш ще получиш удар, а ти си първия новобранец когото развеждам... не искам да ми умреш по средата на обиколката и да трябва да се оправдавам. "Сама мисъл да диша един въздух с децата на Арес я уби, това бе достойна смърт" ?!
Не винаги я биваше в шегите, но пък винаги казваше неща които не са си на мястото. По принцип говореше много и още повече мрънкаше, ако се налагаше, но сега се опитваше да гледа позитивно на живота. Това момиче изглеждаше по - отчаяно и от самата нея в първите дни, когато се изгуби веднъж в лагера и когато за малко щеше да умре на онази проклета стена.
- Защо си толкова...ядосана? Ясно ми е, че баща ти е Арес и вие винаги гледате накриво всичко живо, сякаш ви е откраднало шоколада, но... ами усмихни се де. Лагера не е чак толкова лошо място. А и щом си от Арес те ще те приемат, няма да ти правят номера или... не, това не е сигурно. Стой нащрек и , ако се налага сритай им задниците и за мен.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Catherine Summurs
Полубог (R)
Полубог (R)
avatar

Име на героя : Катрин Съмърс
Брой мнения : 61
Join date : 12.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Амфитеатъра   Пет 14 Ное 2014, 19:24

Погледнах я кисело. Арес, Арес и пак Арес. Бях римлянка. И ми идеше да удоша това момиче, докато изричаше гръцкото име на баща ми.
-Спокойно, няма да се гътна. Но ако още веднъж наречеш баща ми Арес няма да мога да гарантирам същото за теб. - Лек огън блесна в очите ми. Можеше да се каже, че харесвах това момиче, но нямаше да допусна да ме обижда. Всъщност едва ли щях да я убия. Предпочитах да насоча гнева си към... Понито. Това ми харесваше, а предполагах, че на Хирон няма да му хареса. Значи бях намерила идеалния начин на го наричам. Погледнах отново Ерин. Беше споменала, че тя също е тук от скоро, така че явно си нямаше и представа, че боговете имат и друг вариант. Можех да го преглътна в крайна сметка. Въздъхнах дълбоко и седнах обратно. Нямаше да ми стане нищо ако обесня на момичето защо я заплаших с убийство.
-Виж... Баща ми е Марс. Не Арес. Знам, че не ми вярваш и че не разбираш от римска митология, но държа да наблегна на този факт. Марс. Не Арес. Марс. - Говорех като на бавно развиващ се, което не бе много честно. Та аз дори не бях дала шанс на Ерин, можех да не бъда такава гаднярка. В крайна сметка този лагер бе различен и нямаше нужда да я сплашвам. И без това щеше усилено да ме отбягва, когато разбере коя съм. И когато целия и лагер ме намразеше. Какво пък, можех да изкарам един нормален ден.
-Хирон... За мен е обикновен глупав кон. Който никак не мога да понасям. Ама изобщо. - Идиота не бе отговорил на нито един мой въпрос. - Виж... Оф, добре нека ти покажа нещо. - Смъкнах ципа на суичъра и го свалих, мятайки го на коленете си. Изпънах ръката си пред нея показах татуировката си - две кръстосани копия, SPQR и четири вертикални линии. Моят символ за принадлежност към лагер Юпитер и легиона.
-Аз съм римски полубог. От лагер Юпитер. Центурион на първа кохорта. - Боже, имах чувството, че думите сами извират сякаш по навик. Май като се приберях вкъщи трябваше да си сменя репертоара.





Дъщерята на Арес от друга гледна точка. :
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Erin Sh.
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ерин Шадоу
Брой мнения : 1408
Join date : 06.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Амфитеатъра   Пет 14 Ное 2014, 21:10

Ерин повдигна вежда, а изражението и бе такова сякаш Катрин бе извадила парцал и я бе цапардосала с него в лицето. Първоначално си помисли "Добре де добре. Ако ще и Юпитер да е, успокой се". Но от малкото си знания за римската митология знаеше, че Юпитер е Зевс и сигурно момичето пак щеше да се обиди. Явно доста щеше да се мъчи с разговор който да не и струва живота. Затова просто се загледа в татуировката и после поклати глава и си отдъхна.
- Свети Зевс... добре, че съм от гърците. - изрече тихо и се засмя. - Какви кохорти, какво чудо... изобщо как се оправяте там? Имам чувство, че ме базикаш.... не мога да го повярвам просто. Звучи нереално...
И все пак Ерин продължи да се усмихва. Определено тези римски неща не бяха за нейната рижава глава, но помнеше как преди години в едно от училищата и я бяха накарали да прочете старогръцки легенди и митове на английски. А всички букви се местеха като пияни, беше ужасно. Две години по - късно се бе преместила в училище в което беше записала гръцки като език и тогава за учудване на всички, особено на "майка и" тя се бе справила доста добре и нямаше никакви проблеми...с гръцка. Всичко друго продължаваше да си е ад, да мърда когато не трябва, а това пък да слуша учителите и да стои минимум четиридесет минути на едно място... не можеше да го изтърпи.
- Какво означават тези четири чертички? - поинтересува се Шадоу, докато гледаше двете копия. И тукашните деца на Арес предпочитаха копията, или поне Ерин с това чувство бе останала. На миналата игра на Плени знамето едва ли не бяха готови да я промушат с едно такова копие. И то без да им мигне окото. Хич не ги бе грижа за новото детенце, но и тя не искаше да я щадят... макар и, ако опреше до Арес определено човек трябваше да се моли едва ли не. Но не и Ерин, макар да се опитваше да реши всичко с думи, доста често трябваха и действия.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Catherine Summurs
Полубог (R)
Полубог (R)
avatar

Име на героя : Катрин Съмърс
Брой мнения : 61
Join date : 12.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Амфитеатъра   Съб 15 Ное 2014, 12:00

О, Богове... Това беше най-позитивния човек, който познавах. Бях я заплашила с убийство, а тя проосто ми се усмихваше. Никога не бях успявала да разбера хората като нея. Не, че и в лагер Юпитер ги нямаше, просто рядко някой от там се задържаше да си говори с мен. Е, Ерин нямаше избор, така че...
Прехапах устни и погледнах татуировката.
-Ами... Четирите линии означават четири години служба в легиона. - Толкова исках да се прибера у дома, че дори само като гледах ръката си ме болеше. Тук не бе моето място и го осъзнавах с всеки следващ миг. Те бяха толкова различни от мен. Не знаех какво да кажа и реших да дообесня какво значи цялата татуировка.
-SPQR e абривиетура от латински - Senatus Populusque Romanus. Означа Сената и римския народ. А копията са знака на баща ми, както вероятно си се досетила. - Насилих се да се усмихна леко. - Е, аз никога не съм си падала по тях. Предпочитам това... - Измъкнах кинжала от имперско злато от ботуша си. Беше ми подарък... Или по-скоро завещание. Дори това успяваше да ме натъжи в момента. - Цялата татуировка е символ за принадлежност. И повод за гордост сред нас. - Не вярвах да ме разбере. Никой, който не бе римлянин нямаше да ме разбере. Трябваше да си бил в лагер Юпитер, за да знаеш какво значи всичко това. Завъртях кинжала из ръцете си и просто си играех. Трябваше да правя нещо, за да не откача. Не можех да стоя мирна. Да живее СДВ. Спомних си коментара и за кохортите.
-Кохорта е нашия вариант на хижа. Просто не се делим според това, кой е родителя ни, сред нас има наследници на полубогове от второ-трето поколение. Всяка кохорта е от около четиридесет човека. - Погледнах я. Очаквах всеки момент да побегне с писъци. Както повечето хора в лагера. Нямаше да е голяма изненада за никой. Прехапах устни и осъзнах, че говоря прекалено много. Още една причина да не харесвам толкова жизнерадостни хора - действаха прекалено заразяващо. Огледах се наоколо и се обърнах към Ерин.
-Кажи и ти нещо за себе си...? За този лагер?'





Дъщерята на Арес от друга гледна точка. :
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Erin Sh.
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ерин Шадоу
Брой мнения : 1408
Join date : 06.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Амфитеатъра   Нед 23 Ное 2014, 13:31

Ерин се замисли. При тях има деца на децата на боговете?! Това бе... уникално! Очите и се бяха разширили от вълнение. Какво ли представляваше онзи лагер? И как така там имаше деца от толкова много поколения. После се сети за Алек, чиято баба бе Афродита, но тук нещата бяха някак си по - различни.
- Това е невероятно. - промълви след миг и се заигра с едната от обеците си. Дъвчеше долната си устна и от време на време вътрешната страна на бузата си, все още не можеща да осмисли чутото. Звучеше и... просто невероятно. - Какво точно представлява вашия лагер?
Попита изведнъж, а после съжали за думите си. Момичето изглеждаше леко тъжно или притеснено. А може би по малко и от двете. Сигурно онова място и липсваше, била е там четири години все пак... Затова Ерин се замисли как да разнообрази тяхното преживяване. Изправи се и огледа лагера с замислено изражение. Къде можеше да я заведе за да я развесели.
- За мен няма какво толкова да кажа ..., но ще направя услуга и на двете ни..., ако видиш наоколо странно изглеждащо момче, което ходи с цигара зад ухото и един такъв никакъв поглед - избягвай го. Това е брат ми и той е пророк. - изобщо не помнеше дали бе споменавала Ник до сега, но наистина за доброто на момичето бе по - добре да избягва Шадоу...изобщо и двамата Шадоу, но за жалост и бяха натресли единия за гид. - И лагера е... нещо невероятно. Първоначално и аз бях някак скептично настроена, но мястото е наистина невероятно. Сега ставай, отиваме в конюшните да се запознаеш с нашите пегаси.
И се усмихна приятелски на дъщерята на Марс.

Пп: Да...много се забавих и съжалявам за това Sad ако искаш пиши в конюшните.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Амфитеатъра   

Върнете се в началото Go down
 
Амфитеатъра
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Светът на Богове и Герои :: Лагерът на Нечистокръвните-
Идете на: