Светът на Богове и Герои


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 19, на Пет 26 Дек 2014, 20:18

Share | 
 

 Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
Bordeaux.
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Бордо Ноар
Брой мнения : 26
Join date : 16.11.2014

ПисанеЗаглавие: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Вто 25 Ное 2014, 17:07

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ирис
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ирис
Брой мнения : 195
Join date : 03.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Вто 25 Ное 2014, 17:22

Мамка му, мамка му. Исках да пища и да го пребия, но само щяхме да привлечем излишно вниамние. Коя част на "не искам да припаря до апартамента ти" му беше толкова трудно да разбере?! Продължаваше да ме докосва и да прави каквото си иска, без да го е грижа какво ми причинява с това. Едно единствено момче в живота ми ме бе докосвала, дори Аполон не си го позволяваше... А Бордо... Бордо си говореше със съседите.
Оставих го да ме качи в апартамента си и в мига, в който ме пусна побързах да се отдръпна от него.
-Какво си мислиш, че правиш?! - Бях бясна. За няма и един час той беше направил повече вбесяващи ме неща, отколкото другите хора можеха да направят за цял живот. Беше ме подценил, направил ме бе на глупачка карайки ме да го гоня, за да се защитя от словестите ми атаки, беше ме унизил напълно, беше ме докосвал, беше ме целунал... При последната мисъл устните ми пламнаха, сякаш отново бяха срещу неговите. За миг пред ума ми премина почти болезнено желание да ме целуне отново, да го докосна... Тръснах глава, за да прогоня тези мисли и погледнах Бордо. Вече дори не бях ядосана... Страхувах се от него.
-И сега какво? Ще ме държиш тук като затвориник? Ще ме изнасилиш? Какво искаш Бо...




...I had everything
Opportunities for eternity
And I could belong to the night
Your eyes, your eyes...


           
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://halfblood-jupiter.bulgarianforum.net
Bordeaux.
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Бордо Ноар
Брой мнения : 26
Join date : 16.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Вто 25 Ное 2014, 18:21

Бордо се настани на дивана и я погледна уморено. Това момиче знаеше как да вика, това нямаше да се хареса на съседите му. Толкова шум за нищо. Просто я гледаше, после се изправи и си сипа малко уиски в чаша. Изобщо не си направи труда да и предложи алкохол, тя сигурно щеше да го изгледа така сякаш и е предложил да изяде някое малко сладко кученце.
- За какъв ме имаш? - попита я и повдигна вежда. Облегна се на шкафа до телевизора, а след малко с тихо мяукане и плавни, но бързи движения до него се настани котарака му Лаврентий. Бедничкия, не бе истина Бордо от кога не го бе виждал и тези дни когато се прибра бе много радостен. Белия котарак бе на гости на родителите му от... години всъщност. Бо го бе намерил на улицата още малко малко дете и на практика бе неразделен с животинката. - Никога не бих те докоснал по този начин... против волята ти.
Все пак реши да добави последните думи, защото иначе изречението звучеше обидно. За всяка една жена би звучала обидно, а всички богове бяха свидетели на мъките му как ден след ден мечтае за нея като малко наивно и глупаво момче...и как сега като мъж, бе наясно, че просто не може да има всичко което иска.
- Ще те държа тук докато не се успокоиш. - добави той след миг като отпи от чашата си. Котаракът леко го побутна по ръката, искаше да се гали. Мъжът веднага се подчини и започна да прокарва ръка по главата на животното. - А и предполагам нямаш място в което да останеш... в което да се наспиш като хората без да се притесняваш, че някое чудовище ще те изяде. Но в името на Хадес... защо се държиш така...имам предвид всички ловджийки се държите така с мъжете...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ирис
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ирис
Брой мнения : 195
Join date : 03.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Вто 25 Ное 2014, 20:14

Погледнах го и ми идеше да се изсмея. Да се наспя, тук?
-Чакай малко, какво очакваш да се сгуша на дивана ти и да заспя сладко и спокойно?! - Завъртях отегчено очи. Не исках дори да си помисля да направя нещо такова и да остана съвсем безащитна пред него. Прокарах ръка през косата и погледнах красивия бял котарак, който се  въртеше около ръката на Бордо. Котенцето изглеждаше толкова щастливо да види стопанина си, че ми се прииска да се усмихна. Не можех да повярвам как го гледа Бордо...
Въздъхнах и го погледах.
-Добре, значи ще ме държиш тук против волята докато... докато прецениш? Защото първо, имам къде да се прибера и второ ще трябва да ме нокаутираш, за да ме накараш да заспя. - Прехапах устна, е можеше и да ме целуне отново... Шанса пак да припадна беше доста голям, а и честно казано предпочитах това пред някоя круше. Прокарах ръка през косата си издърпвайки ластика и го набутах в задния си джоб. Разроших се и напрежението в главата ми сякаш намаля поне малко. Не можех да му отговоря защо ловджийките винаги се държим... се държат така с момчета, просто... това беше така. Нямаше обеснение, а и каквото и да кажех той нямаше как да го разбере...
-Държим се така, защото... Оф... - Идеше ми тропна с крак като малко момиченце. - Не мога да ти го обесня. А на теб от кога ти пука за мен, та чак реши да ме доведеш тук? Освен, че ти беше причината да припадна. - Не исках да казвам на глас последното, но то просто се изплъзна от устните ми.




...I had everything
Opportunities for eternity
And I could belong to the night
Your eyes, your eyes...


           
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://halfblood-jupiter.bulgarianforum.net
Bordeaux.
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Бордо Ноар
Брой мнения : 26
Join date : 16.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Вто 25 Ное 2014, 20:50

Той изпи всичко което се намираше в чашата му и си сипа още. Реши да не прибира бутилката, остави я до себе си защото му бе пределно ясно, че няма как да се ограничи до тази една - и едва втора - чашка.
- Всъщност ти ще спиш на леглото, а аз ще спя на дивана. - уточни Бордо и се разходи до вратата на стаята, взе ключа намиращ се от вътрешната страна на врата и разклащайки леко уискито в чашата си остави ключа на масичката на дивана. И се върна при котката до шкафа. - Ако толкова се страхуваш от това, че мога да ти причиня нещо заключи се в стаята, мога да ти дам и котката за компания.
Надяваше се Ирис да не излезе някое от онези момичета които пищят при вида на животно, защото ще им изцапа дрехите с козина и един Зевс знае още какво. Надяваше се и да не е някоя умопобъркана коткоубийца, защото той наистина държеше на котарака си.
- И съжалявам зареди това което стана... имам предвид, че припадна. - никога нямаше да съжали за целувката им. Защото той винаги си мечтал точно за това, за Ирис близо до него. А тя... тя просто не искаше мъж до себе си, най - малко пък него, вечно пияният син на Дионис. - И за портокола... винаги съм се интересувал. Гладна ли си?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ирис
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ирис
Брой мнения : 195
Join date : 03.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Вто 25 Ное 2014, 21:19

Винаги се е... Какво? Погледнах ключа на масата и погледа ми пробяга към врата на спалнята, неговата спалня. Не си се представях легнала в леглото през което вероятно са минали хиляди момичета преди мен. Поклатих леко глава и погледнах Бордо.
-Не искам да спя. И нямам и намерение. - Тръгнах към него и взех бутилката премествайки я на масата. След миг се върнах и погалих котарака. Да, той поне щеше да е хубава компания, която няма да има дъх на уиски и цигари. Дори от половин метър разтояние усещах мириса на напитката в чашата.
-Как така винаги си се интересувал? - Гърлото ми се беше свило на топка, когато впих очи в неговите. Дори не можех да помисля, че точно той някога се е интересувал от мен. Най-пияното момче в лагера... Е, Дионис естествено си затваряше очите за факта, че сина му има огромен арсенал от контрабанден алкохол. Както всички от децата му всъщност... Погледнах чашата с уиски.
-Защо поне веднъж не останеш трезвен?! Поне веднъж Бордо...? - Не можеше да ми говори такива неща с чаша в ръката. Пресегнах се и просто я взех от него. За миг не знаех, кой е по изненадан, той, че съм го докоснала или аз, че съм посмяла да му взема чашата. - Поне веднъж? - Прехапах устни очаквайки да се разкрещи за нахалството ми и просто го погледнах притесненено.




...I had everything
Opportunities for eternity
And I could belong to the night
Your eyes, your eyes...


           
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://halfblood-jupiter.bulgarianforum.net
Bordeaux.
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Бордо Ноар
Брой мнения : 26
Join date : 16.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Вто 25 Ное 2014, 21:47

Бордо ококори очи. Погледна към ръката си която още бе свита така сякаш държеше чаша и погледна Ирис. Тя му бе взела чашата и му бе преместила бутилката. И май се канеше да му вземе и котката. Ама разбира се, нямаше ли да му вземе и още нещо? Той леко се смръщи и скръсти ръце пред гърдите си.
- Не знам какво точно мислиш за децата на Дионис, но ... - той въздъхна и прокара пръсти през косата си. По негово наблюдение и на останалите деца на баща му имаше един начин те всъщност да мислят като хората. - Ние пием и не се напиваме. Точно когато пием сме възможно най - трезви. Иначе сме като пияни... поне това е наше лично наблюдение.
Повдигна рамене и отиде до дивана. Щом тя го искаше без алкохол, той щеше да издържи. Въпроса бе какво щеше да стане с държанието му. Нищо чудно и наоколо да започнеха да никнат лози, щеше да си отвори една хубава винарна поне. Или щеше да подарява по чепка грозде на всеки съсед който влезеше и излезеше от блока. Можеше и да го продава.
- Мислиш ли, че ако зависеше от мен нямаше да пия и да пуша? - повдигна вежда, но после поклати отново глава. Вече ставаше нервен. - Всъщност... може би донякъде го правя и защото нямам нищо. От както влязох в лагера връзката ми с останалия свят замря... и сега имам само Лаврентий, алкхола, цигарите и този апартамент.
Той извади кутията си с цигари от джоба и я подметна във въздуха към нея. Предполагаше се, че и това няма да иска наоколо. Не бе истина какво правеше за нея, та това не би го направил зареди никого, бе си чисто самоубийство от негова страна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ирис
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ирис
Брой мнения : 195
Join date : 03.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Сря 26 Ное 2014, 00:48

Хванах кутията с цигари и го погледнах шокирано. Когато го бях видяла да я вади, бях на косъм просто да се обърна и да му кажа, че ще го оставя с верните му приятели, но сега бях останала без думи. Погалих отново котарака с надежда да си спечеля малко време. Може би, ако изключим онази целувка, Бордо успяваше да ме изненада за първи път. Оставих кутията с цигари на шкафа и се приближих към дивана.
-Това, че без алкохол сте пияни... - Замълчах и поклатих глава. За мен беше просто поредното тяхно оправдание, за да пият. В крайна сметка звучеше толкова правдоподобно... Не можах да кажа нищо, винаги имаше вероятност да се окаже, че ми казва истината. Поех си дъх и седнах до него на дивана. Е, не точно до него, но все пак. Явно днес ми беше ден да се шокирам сама от себе си, в крайна сметка се държах ужасно с момче, в пъти по-силно от мен, в пъти по-добро с меча и в пъти по-добра позиция, най-малкото, защото това беше неговия апартамент.
-Добре... Виж, така и не ми отговори на въпроса. Каза че... - Отново задъвках устната си и нервно се заиграх с един кичур коса. Дори не знаех как да формулирам това, което исках да кажа. Поклатих леко глава, ето още една причина да избягвам Бордо, винаги ме беше обърквал до степен да забравя гордоста си и да се държа като глупава хлапачка.
-Когато те попитах от кога се интересуваш от мен, ти... Ти каза, че винаги си се интересувал... - Вдигнах глава и го погледнах в очите. - Защо? Как...




...I had everything
Opportunities for eternity
And I could belong to the night
Your eyes, your eyes...


           
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://halfblood-jupiter.bulgarianforum.net
Bordeaux.
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Бордо Ноар
Брой мнения : 26
Join date : 16.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Сря 26 Ное 2014, 15:05

Бордо си играеше с пръстите си, започваше да получава нервни тикове, а алкохола и цигарите му бяха взети от няма и три минути. Това не бе нормално, бе като алкохолик който не е пил от двадесет и четири часа..., а първите четиридесет и осем винаги бяха най - тежки при някаква зависимост. Или поне така бе чувал, защото никога не се бе опитвал да спре цигарите и алкохола.
- Защо и как... да не мислиш, че не се питам същото през последните поне три години? - въздъхна тежко и се облегна на дивана загледан в една от картините на стената. Тя представляваше... нещо. Дори Бордо не знаеше какво всъщност представлява. Макар, че преди време когато си бе търсил апартамент тази малка дупка го бе привлякла и от всичко той бе решил да вземе точно това. Бяха му предлагали големи апартаменти с изискани холове главно все в бяло или черно, а това някак си дразнеше очите му. Той искаше цвят, за него света бе наситен с цветове, а не просто бяло и черно като двете страни на една монета. - Както казах ти си красавицата, аз звярът... просто нещата се случиха така Ирис. Не за всичко има обяснение...
Е тук имаше обяснение дължащо се в не повече от две думи, но той не можеше да ги изрече. Най - малкото тя сигурно щеше да припадне, ако ги чуеше или още по - зле. Да го обвини за някакъв ... извратеняк, падащ си по привидно изглеждащи непълнолетни момичета. Или един бог знае какво.
- Допадаш ми Ирис. - измънка след малко. - Ти си борбена, силна, привлекателна... и не ти е нужен мъж, а по - голямата част от така наречените мъжкари в лагера, които се правят на голяма работа и с меч и с лък и в ръкопашния бой не могат да ти стъпят и на малкия пръст... понякога наистина съжалявам, че си ловджийка, но ако не беше... сега отдаван щеше да гниеш на няколко метра под земята. Не знам кое е по - добре...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ирис
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ирис
Брой мнения : 195
Join date : 03.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Сря 26 Ное 2014, 16:24

Аз съм красавицата, а той звяра... Какво сравнение само. Е, бях получила някакво обеснение, но исках още.
-Три години? Имаш... - Няколко капчици кръв избиха по устната ми. Облизах ги нервно и се опитах да си поема дъх. Не можех да кажа, че има чувства към от три години, той не го бе казал. Говорихме от кога му пука за мен... Можеше всичко да бъде чисто приятелски. "А онази целувка също ли беше приятелска?!" Гласа в главата ми избухна в смях. Идеше ми да се разкрещя да замълчи, но на Бо нямаше да му хареса да види истерите ми. Продължавах нервно да си играя с косата си, но накрая вдигнах поглед с лека усмивка. Комплиментите си бяха комплименти, независимо колко мрънкащо ги казваше.
-Бордо... Аз не съм Ловджийка. Аз бях Ловджийка. - Сърцето ми се сви, докато изричах това. Макар да беше истина, миналото ми още ме караше да искам да се свия на топка и да плача. - Онзи живот е минало. Както виждаш вече остарявам. Не съм с господарката Артемида вече четири години и заради това вече съм на шестнайсет. - Въздъхнах при спомена, как реагирах, когато разбрах, че вече ще се променям, че съм смъртна, че ще ума след години... Но както каза Бо, аз вече отдавна трябваше да бъда мъртва.
-Ловджийките са миналото ми. За всичко на този свят си има обяснение Бордо... - Не му вярвах, че не може да ми каже. Вероятно просто не искаше да ми каже. Тъпа мъжка гордост... - Сигурна съм, че и това, че ти пука за мен си има обяснение...? - Опитвах да се усмихна мило. В крайна сметка освен факта, че в метрото ми беше крещял и че ме бе целунал, Бо се държеше мило. Можех да спра да се опитвам да го мразя.




...I had everything
Opportunities for eternity
And I could belong to the night
Your eyes, your eyes...


           
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://halfblood-jupiter.bulgarianforum.net
Bordeaux.
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Бордо Ноар
Брой мнения : 26
Join date : 16.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Сря 26 Ное 2014, 17:20

- Да, а аз съм на двадесет Ирис. - извъртя очи той. Изправи се и отиде до кухнята, отвори хладилника и извади две кутийки кола. Върна се в хола и остави едната пред Ирис, другата я отвори за себе си и отпи жадна глътка. Лаврентий веднага реши, че трябва да провери какво е питието на Бордо и се залепи едва ли не за него и кутийкята. Но Бо гледаше русокоската пред себе си. - Казах ти допадаш ми.
Повдигна рамене. Друго бе да изрече думичките "харесвам те", но просто не си представяше ситуацията. Но и без това нещата не се развиваха така както си мислеше. Вместо да се разкрещи тя даже се бе приближила към него и се опитваше да се усмихва мило. На Бо му бе чудно какво ли и минава през ума.
- Добре... - изръмжа след миг, изправи се и започна да кръстосва мястото пред дивана като лъв в клетка. Бе оставил кутийката с кола на масата и сега бе сложил ръце пред лицето си сякаш в молба на някой бог. Спря се и се загледа в нея. - Харесвам те Ирис. Още от момента в който те видях...
Сега можеш само да чака реакцията и, нямаше какво повече да направи. Бе хвърлил бомбата и тя вече знаеше за откачените му чувства към нея. А защо откачени ли... е най - малкото както тя бе казала е бивша ловджийка. Много му се искаше и да знае, защо вече не е сред момичетата на Артемида, но не се реши да зададе този въпрос. Не му беше и сега времето, обсъждаха нещо съвсем друго.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ирис
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ирис
Брой мнения : 195
Join date : 03.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Сря 26 Ное 2014, 18:16

Това момче просто не можеше да не пие нещо, нали?! Или да стои на едно място... Е, това беше нормално, все пак бе полубог. Аз бях поредното шантаво изключение. Оставих го да обикаля из стаята, макар така ме изнервяше адски много, имах чувството, че скоро ще ми се завие свят ако продължа да го гледам.
-Харесвам те Ирис. Още от момента в който те видях...
Какво каза той?! Главата ми експлодира... Едното момиченце в мен се развика и реши да побегне в истерия, докато другото отвори шампанско и започна танца на радоста. Какво по дяволите...?! Той не можеше да ме харесва. Не, не и не. Не можеше дори да си помисли такова нещо за мен. Не трябваше аз да се радвам за това. Не трябваше да виждам сцената с целувката ни отново и отново. Изправих се рязко от дивана и спрях на половин метър пред него, принуждавайки го да спре с обиколките.
-Ти... - Затворих за миг очи и бутнах ръцете му назад. - Не.Ме.Докосвай. - Кожата ми пламна на местата, където го бях пипнала. Просто стоях пред него и го гледах. Не можех да кажа нищо, дори ми бе трудно да задържа очите си върху неговите. Въздъхнах тихо и отново прехапах устна. Богове, трябваше да се отърва от този глупав нервен тик, не можех винаги да издавам чувствата си по този начин. Мислите се блъскаха в главата ми, а аз бях абсолютно неспособна да изкарам нещо, което да се превърне в смислено изречение.
Вдигнах очи към Бордо и сложих ръце на гърдите му. Секунда по-късно се надигнах на пръсти и просто го целунах. За миг. Дръпнах се също толкова бързо и го погледнах.




...I had everything
Opportunities for eternity
And I could belong to the night
Your eyes, your eyes...


           
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://halfblood-jupiter.bulgarianforum.net
Bordeaux.
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Бордо Ноар
Брой мнения : 26
Join date : 16.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Сря 26 Ное 2014, 18:57

"Не ме докосвай", думите и отекнаха в съзнанието му и той направи крачка назад като свали ръцете си. Чувстваше се... разбит, празен, трезвен, ужасно. А после тя се приближи към него и го целуна. Нещо съвсем мимолетно, просто докосване, но за него това означаваше всичко. И все пак когато тя се отдръпна не си позволи нищо, просто остана на място загледан в нея, в очите и.
"Какво по дяволите..." мислеше си Бордо. Преди малко тя самата бе казала той да не я докосва, но бе потърсила устните му със своите и го гледаше... различно. Не знаеше какво да мисли, бе учуден и то не знаеше дали е приятно или неприятно.
- Ирис... - единственото което успя да каже бе името и, а това говореше достатъчно за ситуацията. Нима и друг път Бордо Ноар бе губил ума и дума по този начин? Най - малкото когато го целуваше момиче... знаеше какво би казала една негова познава точно в този момент "Никога не съм те виждала да се проваляш с момиче Бо, това беше театрално!" и той наистина го мислеше. Не помнеше случай като този, но Ирис бе уникална. Единствена и неповторима, далеч не бе като някое от момичетата с които Бордо някога бе имал връзка.
Направи крачка към нея и вдигна ръце, но не я докосна. И все пак искаше да я погали по лицето, искаше да я прегърне, искаше да я целуне.
- Може ли? - никога не бе стигал и до това да иска разрешение за нещо такова. Но с нея... е това бе съвсем различна история. - Няма да те докосна освен, ако ти не го желаеш.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ирис
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ирис
Брой мнения : 195
Join date : 03.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Сря 26 Ное 2014, 21:16

Ръцете ми все още стояха опрени на гърдите му и, с изключение на онзи случей преди четири години, за пръв път, кожата ми не гореше от докосването до момче. Не знаех дали защото аз решавам и контролирам това или просто, защото е Бордо, но се радвах. Погледнах ръцете му и отново настръхнах. Изобщо не бях сигурна дали ще мога да понеса това. Очите ми намериха неговите.
-Мразя те... Просто те мразя. - Надигнах се отново на пръсти, за да го целуна. Не можех да повярвам, че това ми се случва. След като години бях правила всичко, за да не погледна момче по този начин, точно Бордо Ноар да ме накара да се чувствам като изплашено дете. Не го мразех, никога не го бях мразила и имах усещането, че той вече знае това. Дори не знаех защо му го казвам, но след като четири години си го бях повтаряла и се опитвах да го повярвам, сега ми бе прекалено трудно да призная, дори пред себе си, че никога не е било така.
-Бордо, аз... - Усетих, че устната ми отново кърви, явно пак я бях захапала несъзнателно. Засмуках кръвта и погледнах ръцете му. - Добре. - Поех си дълбоко дъх и кимнах. - Добре, можеш.. ъм... може да ме докоснеш. - Въздъха излизаше със свистене от дробовете ми, които за пореден път днес бяха на топка и сякаш не приемаха достатъчно кислород. Преди да е направил нещо, го погледнах за секунда. - И не те мразя...




...I had everything
Opportunities for eternity
And I could belong to the night
Your eyes, your eyes...


           
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://halfblood-jupiter.bulgarianforum.net
Bordeaux.
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Бордо Ноар
Брой мнения : 26
Join date : 16.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Чет 27 Ное 2014, 19:40

Бордо я наблюдаваше внимателно. Ирис бе притеснена, но и явно и се искаше да е близо до нея. След миг той обгърна лицето и с ръце и я погали по бузата. Видя, че по долната и устна избива кръв, отново, ако трябваше да е честен. Нарочно не бе повдигнал това като въпрос през последните няколко пъти в които тя си дъвчеше устната, но сега... сега това някак си го подразни. Една част в него искаше той да се наведе, да впие устни в нейните и да премахне кръвта с език, но друга казваше, че това сигурно ще я ужаси и отврати. А той си бе извратен по рождение, та честно казано едва се сдържаше да не направи някоя глупост.
- Е надявам се да не ме мразиш наистина. - усмихна се чаровно. Все пак тя в момента не знаеше точно какво иска, бе объркана и Бо нямаше намерение да си дава надежди, за каквото и да е. Нищо чудно след миг да го избуташе от себе си и да започнеше отново да иска да си ходи. Не, че щеше да я пусне. Не стига, че не бе лесно да я доведе тук нямаше и да е лесно да се раздели с нея. Както бе казал тя наистина щеше да трябва да се примири с това, че ще и се наложи да спи тук просто.
Бо се наведе леко напред, погледна я в очите за миг, а после за съвсем кратко докосна устните и със своите, отдръпна се като пусна лицето и и направи две крачки назад. Искаше да и даде пространство за да мисли, за да действа. Все пак, ако искаше да го зашлеви дестинацията бе идеална, с малко сила и късмет той щеше да си носи плесник поне три дни на лицето. Порения му боен белег може би?!
- Гладна ли си? Не, че мога да мина за голям готвач, но ... мога да правя сандвичи. - не, всъщност той наистина можеше да готви някои неща сред които бърза пица, спагети, чили и други глупости, които не бяха особено здравословни. И не, че се хвалеше, но сандвичите и яйцата на очи просто му бяха специалитет. Годините мързел на това учеха. - А и както казах... няма да те пусна от тук скоро, примири се красавице.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ирис
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ирис
Брой мнения : 195
Join date : 03.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Чет 27 Ное 2014, 20:42

Оставих го да ме целуне и се усмихнах. Е, не беше толкова зле. Не беше като.. Тръснах глава и прогоних тази мисъл от главата си. Миналото трябваше да си остане погребано. Завинаги. Сега бях тук и бях с Бордо. Можех да се преструвам, че останалата част от света не съществува. Гледах го как притеснено се отдръпна и още не можех да повярвам какво се случва, а съдейки по изражението му - той също. Просто стоях и го гледах, когато установих, че отново дъвча устната си, не можех да повярвам в какъв навик се беше превърнало това. Просто не можех.
Лека усмивка плъзна по лицето ми се приближих към него обвивайки ръце около врата му. Знаех, че болката е само в главата ми, без да има физическо отражение и всячески се опитвах да си втълпя, че кожата ми не гори. Исках да го целуна отново, исках той да ме целуне отново... Намерих гласа си, скрил се някъде в дебрите и вдигнах глава.
-Не съм гладна. - Замислих се от кога не бях яла, но това не бе важно. - Наистина май предпочитам да не рискувам с готварските ти умения. А ти имаш нужда да правиш нещо, нали? - Погледа ми помръкна леко. Не знаех защо го питам, нито защо изобщо предполагам това, но имах усещането, че исках храна, защото не може да пие. Погледнах за миг чашата му и затворих очи връщайки се към последните му думи.
-Искам да изясним нещо Бо... Единствения начин да ме задържиш ако поискам да си тръгна е да съм в безсъзнание. Повярвай ми, не си и помисляй да ме караш да правя нещо против волята ми. - Това нямаше да приема, нямаше да приема дори да го казва. Исках да остана, наистина исках, но щях да го направя само ако той проумееш, че не не може да ме принуди.




...I had everything
Opportunities for eternity
And I could belong to the night
Your eyes, your eyes...


           
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://halfblood-jupiter.bulgarianforum.net
Bordeaux.
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Бордо Ноар
Брой мнения : 26
Join date : 16.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Чет 27 Ное 2014, 21:05

Той леко се засмя, но смехът му не бе весел.
- Ирис, ти сама ще решиш да останеш тук. - самото изречение не прозвуча добре. Далеч не прозвуча и като това което той искаше да каже. - Имам предвид, че ... е това което става в момента е достатъчно красноречиво. Макар и да не знам как да нарека всичко това...
Той се пресегна за кутийката с кола и отпи голяма глътка. Погледна към своята чаша, после към бутилката и към кутията с цигари. Никога зареди никого не бе правил такава жертва, изобщо щеше ли да доживее края на деня?! По дяволите!
- Три години са си три години Ирис. - той и се усмихна приятелски, но в изражението му имаше нещо тъжно. Бе чувал много истории за нея, не знаеше на кое да вярва и на кое не. Накрая бе решил да не вярва на нищо което не е видял с очите си. А общо взето всичко което тя правеше той одобряваше... докато не дойде момента в който да иска да се прави на герой и да се мята пред чудовища. Тогава наистина не можеше да не я закриля... влюбения глупак бе най - страшното нещо на земята. А Бордо Ноар се бе превърнал именно в такова чудо. - Но всъщност... я чакай. Ти каза "ако поискам да си тръгна" ?
Бордо повдигна вежда учудено. Дали имаше някакъв дори и малък шанс тя наистина да искаше да остане тук с него... и да реши, че иска да има нещо общо с него. Той се облегна на един от шкафовете и протегна ръка към нея като я подкани да се приближи към него. Искаше просто да я докосне, да я прегърне макар и леко. Дори за миг. Просто го искаше, с цялото си същество.
- Признавам си... не знам как да подходя към момиче като теб. - повдигна рамене той. - Ти си единствена по рода си... докато такива като мен ги има на всяка пряка, ама стига съм се хвалел. Просто... не мисля, че трябва да се плашиш от мен. Не бих те наранил. Никога.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ирис
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ирис
Брой мнения : 195
Join date : 03.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Пет 28 Ное 2014, 00:40

Засмях се и отметнах косата си назад. Смятах, че съм абсолютно неадекватна с момчетатам но Бордо изглеждаше по-притеснен и от мен. Лека руменица беше избила по страните ми и се приближих към него хващайки ръката му.
-Бордо... Аз не хапя. Честно. - Усмихнах се. Вече беше по-лесно, особено, когато аз го докосвах. Видях объркването в погледа му, когато ме попита дали ще поискам да си тръгна и ми идеше да се изкикотя. Беше сладък, когато беше притеснен. Дори по-сладък от обикновенно. Премигнах глупаво няколко пъти. Богове.. Какво ми ставаше, защо присъствието му ме побъркваше толкова, та аз не бях себе си. За няколко минути се бях превърнала в една от онези влюбени хлапачки, на които толкова се присмивах. Вкус на кръв отново напълни устата ми и осъзнах, че скоро от долната ми устна няма да е остане нищо ако продължавам така.
-Виж, Бо... Не знам как да подходиш с мен. - Усмихнах се му се леко. - Както ти сам каза... Аз не съм типичното момиче, което ще падне в краката ти след няколко мили думи и чаровни комплимента. - Хм, това не прозвуча добре. Всъщност не исках да го обиждам, нито да го нападам, просто ми беше трудно да изключа всичко, с което съм живяла години наред и да се държа като нормално момиче с момчето, по което си пада. Въздъхнах и го погледнах мило.
-Нямах това предвид... Както и да е. И да, казах, че ако поискам да си тръгна няма да ме спреш, и се радвам, че сам каза, че ще остана само ако го искам. - Погледнах ръцете ни и усещането, че държа огън отново се разпростря по кожата ми. Въпреки всичко стиснах зъби и си наложих да не го пускам. Най-малкото нямаше да посяга към всяко нещо за пиене, ако ръцете му бяха заети. Е, поне можех да се радвам, че не пуши. Беше ми интересно дали наистина не се напива, но нямаше как да го разбера, че при положение, че до сега никога не го бях виждала трезвен. Облизах отново устни...
-Е, може би трябва да ми разкажеш нещо? Например как така три години? - Погледнах дивана и кимнах натам. - Можем да седнем, нали знаеш? За момента мога да приема, че няма да изядеш... И мога да седя до теб. - Е, не бях сигурна, че мога, но исках да опитам.




...I had everything
Opportunities for eternity
And I could belong to the night
Your eyes, your eyes...


           
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://halfblood-jupiter.bulgarianforum.net
Bordeaux.
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Бордо Ноар
Брой мнения : 26
Join date : 16.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Пет 28 Ное 2014, 16:27

Някак си като робот Бо се настани на дивана, гледаше слисан напред и се взираше в лицето и така сякаш и бе поникнало трето око. Насили се да извърне поглед за да мисли трезво, но това сякаш му отне твърде много време.
- Ти просто ме хвърли в тъч... - призна след миг Бордо и се разсмя. - Самият аз не бих си повярвал, но щом си толкова убедена, че няма да те изям... чувствай се спокойна да ме докосваш колкото си пожелаеш. И да седиш върху мен... до мен, до мен!
Вдигна ръце сякаш се предава. Грешките на езика и тези на съзнанието се случваха. Но неговото си бе чиста грешка на подсъзнанието. Това, ако не се лъжеше мъжът означаваше, че подсъзнанието му нарочно прави такава грешка, защото иска въпросното нещо да се случи. Тоест... тя да седне върху него. Направо му идеше да се срита при тази мисъл, та за Бога това момиче бе принадлежало на Ловджийките на Артемида, най - чистите жени в галактиката, а той смееше да мисли такива неща.
- Три години... просто ти се появи един ден в лагера със всички онези момичета, видях те и..хм.. те харесах?! - някак си понякога "влюбих" не му бе на мястото тук. Самата дума изразяваше твърде много и Бо не знаеше как би я приела Ирис. - Но да кажем, че бях предупреден да стоя на страна. Все пак ти бе Ловджийка, а аз дори по нова време наблягах на алкохола и цигарите... Хм, нека заменим "цигари" с "книги", а "алкохол" с "благотворителност". Ще изглежда по - добре в разката ми, а и в автобиографията ми... та наблягах на книгите и благотворителността...
Бо леко и се ухили, но всъщност изобщо не мислеше трезво, а бе по - притеснен от всякога, а това което можеше да го успокои, едва ли не му бе забранено. "ИСКАМ СИ ЦИГАРИТЕ! ИСКАМ СИ ЧАШАТА... НЕ ДАЙТЕ МИ НАПРАВО БУТИЛКАТА ПО ДЯВОЛИТЕ! В ИМЕТО НА ХАДЕС ИСКАМ СИ ВРЕДНИТЕ ДРУГАРЧЕТА!" крещеше вътрешно, но не можеше да си позволи да покаже на Ирис колко отчаян всъщност бе.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ирис
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ирис
Брой мнения : 195
Join date : 03.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Пон 01 Дек 2014, 16:38

Спомена за посещението на лагера изплува в главата ми. Не бях говорила за това с абсолютно никой и правех всички възможно никога да не мисля за него. Слушайки как говори Бордо се опитах да си спомня него от всички останали, но знаех, че няма да се случи. Помнех няколко момичета, които обмислях да поканя да се присъединят към нас, помнех някои от децата на Арес, които и до сега ме гледаха по един твърде особен начин, но не помнех почти никой друг. Лагерниците бяха просто размазани петна.
Тръснах глава опитвайки се да се върна в реалността, не му беше нито времето, нито мястото за отдаване на спомени. Най-много накрая да изпадна в някоя криза, а Бордо щяше да бъде ужасен да ме види в такова състояние. Вдъгнах поглед към него, точно на време, за да видя как очите му бягат към чашата. Естествено... Никога нямаше да мога да го накарам да остане трезвен, дори сега... Не беше пил от колко? Петнайсет минути? Половин час? Не бях сигурна, но не беше много време, а той изглеждаше сякаш не е пил цял ден.
-Знаеш, че виждам трепването ти заради чашата и цигарите, нали? - Не знаех какво да му кажа за това. Свих леко рамене и отместих поглед встрани. - Свободен си да правиш каквото си поискаш Бордо. Ако искаш да пиеш и да пушиш... Добре. Както казах, ти си свободен. - Не можех да го спра, в крайна сметка аз бях никоя, не можех да му нареждам какво да прави, още повече в собствени си дом. - Искам да знам нещо... Ти... Ти твърдиш, че ме харесваш от три години... И три години дори не си ме поглеждал... - Не бях задала въпрос, но смятах, че е ясно какво го питам. Виждах всяко момиче, което ме гледаше, а никога не бях засичала Бордо да задъжа очите си върху мен. А и не ми беше обягнало предложението да седна върху него... Може би просто искаше това.




...I had everything
Opportunities for eternity
And I could belong to the night
Your eyes, your eyes...


           
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://halfblood-jupiter.bulgarianforum.net
Bordeaux.
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Бордо Ноар
Брой мнения : 26
Join date : 16.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Пон 01 Дек 2014, 17:11

Сви устни, но после облиза долната. Тялото му наистина се нуждаеше от алкохол и никотин, та те му бяха по - нужни и от въздуха. Имаше чувство, че скоро ръцете му ще започнат да треперят, жизненоважните му органи да откажат и после да вземе да умре като едното нищо.
- Знаех, че не е редно да те гледам така. - повдигна рамене. Общо взето наистина това беше. Тя бе Ловджийка, а той кретен. Тя бе красива, а той далеч не бе цвете за мирисане. Тя бе силна, а той едва се държеше на краката си във времето в което не пиеше. Изобщо дори не принадлежаха на едни и същи планети за да може дори да се осмели да я погледне, а да не говорим да я заговори. - Просто нещата никога не се развиваха така както желаех..., а сигурно, ако бях отишъл при теб и ти бях казал, че те... харесвам положението нямаше да е никак розово. А разговора ни сигурно щеше да е и доста цветущ...
Смръщи се, изправи се и взе чашата си. Отпи това което бе останало в нея и сипа ново питие, мислеше си, че може да издържи, но всъщност не можеше. Пределно му бе ясно, че няма да може. Все пак за кого се мислеше? За Хари Худини?
- Избягвах те през повечето време, защото в лагера гледах да бъда трезвен..., а както казах това ни напива още повече. - реши, че все пак няма да пуши, остави цигарите на страна, но си сипа солидно в чашата наново уиски и отново отпи жадно, бе като удавник ... или по - скоро като човек, който не е пил каквото и да е от сума време, а уискито бе неговата вода, очарователно нали?! - Ирис... както наистина мислиш за мен?!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ирис
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ирис
Брой мнения : 195
Join date : 03.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Вто 02 Дек 2014, 17:34

Гледах го как си долива чашата и ми се прииска да се махна, просто да изляза от апартамента му, от мириса на алкохол, който се просмука във въздуха, от изражението му, когато уискито докосна устните му. Как можеше да бъде толкова пристрастен... Поклатих леко глава и се изправих отивайки до прозореца. Отворих го и оставих чистия въздух да влезе в дробовете ми. Ако запалеше цигара вероятно щях да се метна през същия този прозорец.
-Да, вероятно разговора ни след подобна реплика нямаше да ти хареса. На никой нямаше да му хареса. - Свих рамене. Не бях изненадана, нито едно момче в лагера нямаше да се осмели да ме приближи, не само заради това, че някога съм била ловджийка. А поредното му напомняне, че е пиян,, когато е трезвен единствено ме подразни. Не исках да чувам това, не исках да го вярвам.
Погледнах седящия на дивана Бордо и прокарах ръка през косата си. Какво мислех за него? Не знаех... Не знаех какво да му кажа. Преди час щях да го опиша като алкохолизира глупак, умеещ единствено да се перчи... Сега вече не знаех дали вярвам в това, не знаех дали думите му за това, което има към мен са истина или просто иска да седна върху него. Все пак, ако искаше това, беше избрал добра стратегия, но нямаше да му се получи.
Подпрях се на перваза с лице към стаята и леко прахапах устна.
-Не знам какво да мисля за теб Бордо... Мисля, че или съм грешала адски много в представата си какъв си или си по-лош отколкото смятах. - Нямаше нужда да го лъжа. Ако започнех да му обеснявам как винаги съм го смятала за невероятен човек той нямаше да ми повярва. А честно казано ако се окажеше, че съм бъркала за него... Предпочитах да не знае първото ми впечатление.




...I had everything
Opportunities for eternity
And I could belong to the night
Your eyes, your eyes...


           
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://halfblood-jupiter.bulgarianforum.net
Bordeaux.
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Бордо Ноар
Брой мнения : 26
Join date : 16.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Вто 02 Дек 2014, 17:47

Стана му ясно, че тя никак не е доволна от това, че той си е върнал алкохола. Очакваше да го ограничи ли? Все едно той сега да и вземеше всички оръжия и да и забранеше да влиза в бог през останалото столетие, а тъй като не бе вече ловджийка това се равняваше на забрана до края на живота и.
- Не знам... сама трябва да прецениш. - той повдигна рамене, доизпи това което се намираше в чашата му след което тръгна към кухнята. Извади от един шкаф гранулирана храна за котката, която веднага дотича за да си похапне, а за себе си извади яйца от хладилника, щеше да направи и на Ирис независимо дали тя искаше или не. В крайна сметка, ако не ги изядеше тя, той сигурно щеше да ги изяде. Все пак не готвеше чак толкова зле, а и просто трябваше да се намери на работа. Не знаеше какво да и каже, просто се чувстваше неудобно в момента. Бе и споделил такива неща, а тя... тя дори не знаеше колко голям кретен е той. Или по - скоро от малките или големите кретени е. - И все пак... аз не бих си имал доверие, Ирис.
Счупи две от яйцата в тигана и след миг те започнаха да стават на очи, а той приготви набързо две чинии, като в устата му вместо обичайната цигара се намираше една клечка за зъби, която той подмяташе наляво надясно със зъби и устни.
- Но наистина се надявам да не ме имаш за чак такъв гадняр... наистина не мисля, че съм такъв. Но какво ли знам пък аз? - направи физиономия. Все пак никой в онзи пуст лагер не го познаваше като хората, всички го имаха за пияндето син на Дионис, а Бордо бе много повече. Като за начало бе личност. И притежаваше чувства... и то силни чувства към една бивша ловджийка, на къде отиваше този свят?!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ирис
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Ирис
Брой мнения : 195
Join date : 03.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Вто 02 Дек 2014, 19:08

Богове, това момче не можеше ли да стои на едно и също място повече от десет секунди. Знаех, че също като мен има СДВ, но все пак движенията му ме изнервяха. Дори не можех да разчета чувствата по лицето му... Изправих се и направих няколко крачки из апартамента гледайки към котарака му. Боже, това животно имаше истински късмет, не му се налагаше да се бори с обърканите мисли в главата си, нито с чувствата, които заплашваха да ме изпепелят като горски пожар. Премигнах няколко пъти и накъсано си поех дъх.
Ако приемех, че онази реплика преди малко наистина е била грешка на езика и плановете му да се държи мило не бяха с цел да ме вкара в леглото, значи можех да кажа, че е свестен. И може би щях да повярвам, че наистина чувства нещо.
-Ти... Честно казано май наистина смятам, че изобщо не си гадняр. Дори напротив. Да кажем, че мога да приема, че си свестен? Че просто не обичаш да показваш чувства и в лагера го играеш на лошото момче. - Приближих се към него и леко наклоних глава. - Искам да знам истината Бордо... Знам, че мъжката ти гордост трудно ще го позволи, но ако искаш да остана тук с теб - трябва да знам. Например за пиенето? Наистина ли пиеш защото трябва? - Исках да го попитам още хиляди неща, но не можех да обърна езика си и да се принудя. Какво можех да му кажа - "знам, че казах, че те мисля за свествен, но наистина ли нямаш намерение да спиш с мен?" или "знаеш ли, че очите ти се променят, когато кажеш, че ме харесваш?" ... Да, щеше да е наистна мило от моя страна.




...I had everything
Opportunities for eternity
And I could belong to the night
Your eyes, your eyes...


           
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://halfblood-jupiter.bulgarianforum.net
Bordeaux.
Полубог (G)
Полубог (G)
avatar

Име на героя : Бордо Ноар
Брой мнения : 26
Join date : 16.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   Вто 02 Дек 2014, 19:20

Бо извади яйцата от тигана и счупи още две, а тези ги подбутна към нея на масата в кухнята. Леко се усмихна на думите и макар и да не му бе много смешно.
- Аз съм лошо момче. - намигна и закачливо и извади другите две яйца, изключи котлона остави съдовете в мивката и се настани на един стол, спука жълтиците или така наречените "очи" с вилицата си и се загледа в масата. Не докосна храна, а просто стоеше и гледаше така сякаш му беше мъчно, че е убил жълтиците.
- Не. Не пия само защото трябва. - призна накрая и я погледна в очите. Не се усмихваше, бе изключително сериозен, направо чудно за него. - Започнах да пия главно от както пристигнат в лагера, но от малък съм опитвал вино... в малки количества разбира се. Та от както се присъединих към лагера започнат да се напивам, защото осъзнах, че така ми е по - добре. Че се чувствам по - добър, по - силен, по - здравомислещ. Колкото и странно да звучи. Точно когато съм пил мога да победя целия лагер на двубой с меч, а ти знаеш , че съм майстор на меча. Но... с годините започнат да пия и от самота едва ли не. Защото извън лагера си нямах никого, майка ми се отдели от мен... за мое добро уж, но.. както и да е. В лагера не бе по - различно. Там всички деца на Дионис ни гледат на криво, все едно аз да гледам на криво децата на Посейдон защото си играят с водата или тези на Зевс защото летят... моля те Ирис! Не виждам смисъл да те лъжа. Пия и за свое собствено удоволствие, защото в тези две неща - алкохола и цигарите губя и намирам себе си..., но главно за да съм трезвения пиян глупак, който ще ти се оправдава без да откачи... което не е особена гаранция.
Изрече това набързо, а после се зае да си яде яйцата мълчаливо и намусено като пет годишно дете на което са взели *близалката. Но той често се цупеше, но понеже си беше сам нямаше кой да го гледа и да му се чуди на акъла. Затова и му бе добре така, сам и без да му пука за нищо и никого.
- А после продължих да пия защото знаех, че имам непостижими мечти...защото бях глупаво хлапе, а тогава вярвах във всичко онова, сега знам, че просто няма смисъл да си губя времето дори с това. - повдигна рамене и се загледа в чинията си.

*И щях да напиша "цигарата" хД
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие   

Върнете се в началото Go down
 
Домът, не се определя според изживяното в него време, а според изживяното в него щастие
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Светът на Богове и Герои :: Домове-
Идете на: