Светът на Богове и Герои


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 19, на Пет 26 Дек 2014, 20:18

Share | 
 

  Всеки стар дом има своите легенди и своите призраци...

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Mr. War
Бог
Бог
avatar

Име на героя : Арес/Марс
Брой мнения : 45
Join date : 24.11.2014

ПисанеЗаглавие: Всеки стар дом има своите легенди и своите призраци...   Пон 24 Ное 2014, 22:45

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mr. War
Бог
Бог
avatar

Име на героя : Арес/Марс
Брой мнения : 45
Join date : 24.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Всеки стар дом има своите легенди и своите призраци...   Пон 24 Ное 2014, 23:52

Арес отвори вратата на къщата и я подбутна с крак. Тя послушно се отвори и той навлезна в появилото се пространство. От кога вече не беше идвал тук? Определено от много, много време. E, не чак толкова. Ако взимаме в предвид цялото съществуване на този бог, това време би било като капчица в океана. И все пак да се отбележи, че не е влизал в този коридор от доста време насам. До някъде малко, до някъде не толкова. Но, като отбележим плътният му график не е нещо много чудно. Всъщност спря да го посещава най-вече след като преди няколко години му се наложи да "гледа" дете... Е, как да гледа. Съвсем не го биваше в грижите за някого. Бог на войната! А не на отглеждането на животинчета, растения, камо ли пък възпитаването на деца. По би ставал за някой треньор по бой без правила. Дали това вобще имаше треньори? Е във всеки случай ако имаше, той щеше да е най добрия. Или просто бягаше от този отговорности.. или не го интересуваше? О, да по скоро второто. Нямаше шанс да се заеме с възпитаването на когото и да е. За това и нае за момичето, как се наричаха тези..детегледачка ? Дори с термините не е наясно. Напоследък тази "детегледачка" беше бесполезна..Момичето порастваше и сякаш и трябваше, самостоятелност? Да добавим и факта, че не бе просто човек. Имаше навършени 16 години. Шестнадесет, вече бе време.
Мъжа престъпи няколко пъти. Без да си прави труда да се навежда или по някакъв начин да исползва ръце си се събу, захвърляйки обувките на някъде. Този пример последва и якето, тупнало върху някакво шкафче. Ето ви и втората причина поради която този тип не ставаше за ролята на детегледачка. В какво семейство трябва да расте едно дете? Хм, като за начало в семейство. В грижещо се и даващо пример на детето си семейство. Е, ще е грешка ако сметнете Арес за абсолютен некадърник в тази посока. Имаше няколко деца богове с които наистина се гордееше. Взели примера му, внасяха раздор, разруха, страх и ужас в живота на останалите. Как може да не е доволен от тях? Ами амазонките? Прелестни създания. Е, друг пример от този бог не очаквайте. Ако ви е интересно как се води кръвопролитна и ужасяваща война, заповядайте. На когото му е нужна мъдрост и справедливост, объркахте номера, съжелявам.
- Авалон? - Арес се провикна и постави на пода няколко огромни плика с храна. По някакъв начин поне да си изпълнява наставническите задължения, веднъж на век. Макар, и да не знаеше какво харесва това момиче. И всъщност имаше подарък за нея, не много голям но се надяваше да я зарадва поне по някакъв начин. Арес се опитваше да зарадва някой освен себе си, неочакавано, а? Не без своя изгода разбира се...Но не би ли било добре, щом е взел момичето под свое крило да проявява към нея някакво внимание. А дори на последните и рожденни дни май не се е появявал. Или е? Последните няколко пъти май не е.. Но за да не изглежда този тип чак толкова черен, да проясним и няколко бели петънца в цялата тази история. От солидарност, уважение и още едни причини, които боговете не споделят, към майката на това момиче я е взел под свое крило. За да не остане сама? Хм, да може и така да се каже. Няма да ви разкривам всичките карти веднага, така интересна игра не става. И все пак той освободи цялата тази къща за нея и дори я остави на разположението и. Така да се каже прави каквото душа ти пожелае. Докато самият рядко седеше на едно място, много рядко.
Арес навлезна във всекидневната. Авалон гледаше телевизия. Хубаво посрещане на Бог. Той се изпречи пред екрана с торбите в ръцете. Наклони глава на страни и изгледа момичето продължително. Да шестнадесет, време е.
- Ей.. - Мъжа остави торбите пред себе си и свали от дясната си ръка една от двете различаващи се само на цвят гривни. Тази, която подхвърли на момичето беше бялата. От както си я сложи веднъж, повече никога нямаше да я загуби. Нямаше избор, освен ако не си отреже ръката. Което, надявам се нямаше да се случи. Все пак не това беше идеята на подаръка на Арес. Гривната на момичето имаше специфична функция, която би помогнала на един полу бог. Особенно, като се има предвид, че боговете обикновенни гривни не носят. Е, поне не и този. Като за начало щом момичето си я сложи ще придобие идеалната форма на ръката и. Но цялата идея е в закопчалката. - Виж когато я стягаш.. стягай и за двете връвчици, за да се стегнат равно. Иначе ще се окаже, че в ръката си държиш копие. Гледах да не е тежко. Свиква се. - Той повдигна рамена и отново хвана пликовете. Върху дясната му ръка остана само една гривна. Черната, изработена специално за него. Но не с цел на защита. Златната и среда, която в момента съвсем бледо светеше имаше за цел да показва в какво състояние е този, който си сложи белият и еквивалент. Доста удобно при положение, че ти е нужно да знаеш, какво става с този човек, а да дойдеш и лично да го питаш "ей, как си" отнема прекалено много време. А и никой не е застрахован от лъжа, при положение, че хората имаха навика да лъжат за състоянието си. Ще започне да свети по силно, не ярко, но по силно веднага щом момичето ще я сложи. Но това вече никой нямаше да го види, ръкавите на черната риза на мъжа бяха достатъчно дълги за да скрият една гривна.
- Настоявам да ядем...сега! - Добави той вървейки към кухнята.


Последната промяна е направена от Mr. War на Сря 26 Ное 2014, 17:46; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Авалон.
Полубог (R)
Полубог (R)
avatar

Име на героя : Авалон Фрост
Брой мнения : 5
Join date : 24.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Всеки стар дом има своите легенди и своите призраци...   Вто 25 Ное 2014, 18:46

Малката стоеше на дивана в домът на Арес. Вярно,че тя живееше тук от колко? Десет години,но все още не можеше да нарече мястото - и надали някога щеше да може - свой дом. Бе и твърде...самотно за да нарече тези четири стени дом. Бе се свила обгърнала краката си с ръце и подпряла брадичка върху коленете си.Взираше се напред към включения телевизор,но изобщо не го виждаше.Мислеше за това което се беше случило по-рано през деня.Бе изпаднала в едно от онези нейни състояния в които Мракът надделяваше.Някои му казваха "Нервните изблици на оная" ,а други просто въртяха очи с думите "Авалон просто откачи" ,а учителите почваха да се чудят дали това НЕЩО е наред зареди поредната депресия...Общо взето нищо ново.И все пак тя превърташе всеки един момент отново и отново в главата си,не можеше да спре.Болеше я ,но продължаваше...и ,ако това не бе мазохизъм!
А самия факт, че бе пулобог страдащ от синдром на дифицит на вниманието и дислексия не и помагаше. Затова и може би не се вписваше никъде, дори учителите не я гледаха с добро око. Бе сменила доста училища до сега, но за рекорд продължаваше да ходи в едно и също за трета поредна година и едва се крепеше, бе на прага да изхвърчи от там зареди поредните чудовища. Живота на един пулобог не бе никак лесен.
Нещо бе поставено пред нея,тя се намръщи и вдигна поглед.Пред нея стоеше собственика на дома,гледаше я изучаващо.Очите на момичето се ококориха сякаш е видяла нещо невероятно.Е не,че не беше така. Арес бе наистина невероятно красив мъж - висок,слаб,с мускули,невероятни очи..и още по-невероятна усмивка.И нещо друго което тя знаеше от опит - макар и не с нея самата - че той бе невероятен в леглото. И разбира се на бойното поле, там той нямаше равен. Все пак бе бога на войната нали. Макар и в своя гръцки аспект.
Изчерви се при мисълта за Арес и уменията му в леглото  и отклони поглед към това което бе поставено пред нея. Пликове с храна. И на всичко отгоре той и подаде някаква бяла гривна, като и обясни, че е копие и трябва да внимава как затяга връзките. Авалон го гледаше като ударена с парцал.
- О! - бяха единствените и думи.Да не идваше края на света,че този тук - това бе още едно невероятно нещо, Арес си бе у дома - и подаряваше нещо?
Без да задава въпроси тя се изправи и тръгна с него към кухнята, като оглеждаше замислено гривната. Бе съвсем обикновена на вид, точно като тези които бяха модерни сега. Но от къде на къде и я подаряваше.
- Какво е това? - изкуши се и попита накрая. - Имам предвид... виждам, че е гривна, но ЗАЩО?
Авалон се обърна за да извади едни чинии от шкафа. Занесе ги при Арес и после отново се обърна за да отиде до другия шкаф и да извади вилици и лъжици или там каквото щеше да им бъде нужно, но залитна и се блъсна в трето шкафче по което имаше ваза с цветя която едва не падна.А определено бе скъпа ваза.Малката изръмжа,определено леля и бе права за едно - тя бе непохватна.Все се спъваше и залиташе...очарователно нали?
Пред очите и се появи мрак,който се разсея и отстъпи място на друга картина - Арес влизаш през вратата с поредната *русокоска под ръка.И тя знаеше какво ще последва.Жената се приближи към шкафа на който сега Авалон се крепеше за да не се строполи на земята и се усмихна предизвикателно на мъжът до вратата.Той не чака и втора покана и след малко - минавайки направо през нея - те се бяха озовали на бар плота,а детето усети как от устните и,но не във видението,а реалния свят се изтръгва стон на наслада.

*Афродита може би? ;д
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mr. War
Бог
Бог
avatar

Име на героя : Арес/Марс
Брой мнения : 45
Join date : 24.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Всеки стар дом има своите легенди и своите призраци...   Вто 25 Ное 2014, 19:50

На лицето на мъжа беше изписано едва доловимо доволно изражение. Но не от тези, които обикновенно придобиваше лицето му след някоя битка а едно по-обикновенно, не толкова вманиачено ако искате. Мисълта, че успя да я изненада наистина му хареса. Да се надяваме не за да си мисли, че все пак е направил нещо в живота и, а защото наистина се опитва да влиае на възпитанието на момичето. Уж я приюти за да я наглежда. Не би и заменил майка и разбира се. Не, че и се опитваше особенно да го направи.. Но смяташе това за по добе от колкото съвсем нищо. Естественно не особенно сполучливо "смяташе". Дали вобще би трябвало да се отдава мислителния процес на някого който в повечето случаи направо действа? А и ако Арес жадуваше за едно стабилно семейство (до колкото е възможно при боговете), отдавна да е обявил някоя от всичките за своя съпруга. Но някак си и така се чустваше достатъчно добре. Съвсем не беше като за него. След първия въпрос на Авалон мъжа повдигна вежди. Колкото и да е очевиден отговора, имаше прева. Гривна ама не точно гривна. Последва втори въпрос на, който Арес дори и да имаше отговор не искаше да го казва. Защо? Имаше две причини. Първата - да знае, че всичко с нея е наред. И втората - да знае, че винаги има нещо до нея с което да може да се защити. Но тези две идваха от една друга причина. Сигурно ако момичето бе попаднала в нечии други ръце щеше да и потръгне много по добре. Но г-н Случай е доста коварен. И тъй като Арес не беше сигурен дали да и казва или не просто повдигна рамене показвайки и, че не знае. Не може ли просто ей така да и донесе някакъв подарък? Да зпочне да си наваксва от...ами от денс, например. За всичките онези праздници които е изпуснал, тоест почти всичките. А може-би това, че почти не присъсваше в живота на момичето (като изключим факта, че е невероятно зает) е защото смяташе, че при усамотение усъвършенствнето в тази страна което той целеше е по оптимална. Та не е ли вярно? Причината поради, която най-вече се появяваше тук бе за да си почине. Да не е нито Арес нито Марс, просто да седи и да хрупа чипс пред телевизора. Колко е хубаво все пак, когато се правиш, че нямаш никакви отговорности. Но този път причината беше друга. И къде къде по важна. Авалон е полубог. Полубог който скоро ще започнат да търсят. А тъй, като гръдския бог на войната се беше заел да я наглежда, не би я пуснал сама с един сатир да търси лагера. Дори и да го обвинят Олимпийците в каквото и да е било. Не му пукаше, няма да му е за пръв път.
Арес наблюдаваше всяко нейно движение с крайченца на очите, докато вадеше пликчета от по големите пликове. Пликчета в пликчета, какво по малоумно можеха да измислят хората? Чу се кухо "Бум", което накара бога да се обърне по посоката му. Момичето не беше добре и с невъоръжено око се виждаше. Арес бързо пресече разстоянието от масата до шкафа и хвана момичето през кръста за да не се строполи на земята. Съвсем не изглеждаше добре. Но стона който издаде тя след малко бога го очакваше най-малко. Не само заради наличието му в тази ситуация а самата интонация на този стон. Този бог на войната определено можеше да различи стон от болка и стон от...наслада, удоволствие? Да не би това което се случи току що и хареса? Арес повдигна момичето на ръце и я занесе обратно в хола, на дивана. Изчезна в кухнята и не след дълго се върна с чаша вода. Седна до нея и докосна с опакото на ръката бузата и.
- Авалон..Авалон, добре ли си? - Бог на войната си няма представа как се лекуват хора. Особенно такива малки и крехки като това момиче. Но, като за начало може-би трябваше да разбере, какво и има?

П.п. Хванаха го ;D Ей, чрез теб може да се набира компромат!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Авалон.
Полубог (R)
Полубог (R)
avatar

Име на героя : Авалон Фрост
Брой мнения : 5
Join date : 24.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Всеки стар дом има своите легенди и своите призраци...   Вто 25 Ное 2014, 21:04

Сцената продължаваше - жената вече бе на дивана,а Арес - върху нея.Дрехите им се озоваха навсякъде из хола и в това видение Авалон се остави тялото и да я повлече към хола и псоле към пода.Седна до шкафа с телевизора и се загледа наред заслушана във звуците идващи от дивана...чуваше нейните викове и стонове,примесени донякъде с неговите ,както и звукът от поредната целувка...
- Авалон! - нещо я изтръгна от видението,а това не и се бе случвало никога.Затова и се надигна рязко поемайки си дълбоко въздух сякаш някой я е душил преди малко.Бе ококорила очи и се взираше в Арес,а тялото я болеше.Колко ли време я нямаше и бе в този спомен?Явно достатъчно тъй като богът пред нея я гледаше притеснено.
- К-какво? - попита с треперещ глас тя. - легна отново - и само миг и отне за да разбере,че се намира на дивана. От това което бе видяла и чула преди малко никак не и се искаше да се намира на този диван докато Бога на войната бе в къщата,но щеше да изглежда странно да изскочи като попарена,а и половината неща наоколо са били докосвани от жените които той е водил...
След малко се надигна,а в корема я проби остра болка.Проклети видения - изруга тя на ум след което седна нормално на дивана загледана напред и свила устни.Че какво можеше да каже?Мислите и се въртяха само около Арес и дивана и някак си спираха до тук...и после пак отначало - като едно голямо виенско колело.А Авалон се опасяваше,че от устните и ще излезе още някой стон,а сигурно и след първия бяха се появили още няколко.Но най-много я притесняваше това,че той сигурно я бе чул..та все пак бе на няма и две крачки от нея. И все пак той бе бог, с отлични рефлекси, слух, зрение. Като всяко божество.
- Защо ме гледаш сякаш съм... - какво щеше да каже?Различна?Че тя бе такава - нормалните пулобогове, ако имаха дарби те сигурно бяха нормални, а и нормалните надали се държаха като нея. - ...от Венера?
Ама може и от там да беше...то нали жените бяха от Венера,а мъжете от Марс?Ако не я лъжеше паметта на поредната статия която бе чела в интернет. Макар, че тя самата бе от Марс, а не от Венера, която ако Авалон помнеше правилно бе любовницата на римския еквивалент на мъжът стоящ пред нея. Каква ирония на съдбата.
Взе чашата вода която той бе оставил и отпи малко,задържа я в ръцете си припомняйки си лицето на настойника си в онези моменти - когато тя бе още малка - и бе ставала свидетел на сцени като от преди малко.То винаги изглеждаше като лице на...бог.Бог който изпитва наслада,доволен от живота и радващ му се.Или поне тя си мислеше така.Изпи водата си и без да поглежда към мъжът пророни тихо:
- Може ли още вода?
Не бе истина обаче и колко иронични бяха самите и мисли. Арес наистина бе бог. И то не кой да е бог, а богът на войната. Лицето му можеше да изразява ужас, страх и наслада едновременно. Тя самата никога не бе виждала друг бог, дори не бе виждала римския еквивалент на Арес, сигурно защото Марс бе неин баща, но по дяволите та тя не бе виждал и друг пулобог от десет години сигурно! Стоеше тук затворена и сякаш живееше ден за ден. Вместо да се обучава в лагера Юпитер, където се обучаваха пулобоговете тя ходеше на нормално човешко училище където бе на път да я изгонят, изобщо имаше ли смисъл да занимава Арес с това?! Не. Той сигурно си имаше достатъчно глупости на главата за да се занимава с нейните проблеми, точно така.. нейните проблеми. Тя щеше да се оправи с тях сама, всичко и без това си правеше сама. И без това никой не се интересуваше от нея, дори и този мъж тук. Просто правеше всичко това от уважение към родителите и.

Пп: Защо ми излизат толкова къси... *реве*
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mr. War
Бог
Бог
avatar

Име на героя : Арес/Марс
Брой мнения : 45
Join date : 24.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Всеки стар дом има своите легенди и своите призраци...   Сря 26 Ное 2014, 17:45

- От Марс. - Поклати с глава мъжа. И бе категоричен в думите си. Естественно не ставаше въпрос за планети, за за богове. Авалон си знаеше, Марс бе баща и. Това момиче от малко дете се превръщаше в прекрасна жена, която скоро и по красота, наследила от майка си, и по борбеност, характерна черта за баща и, ще се състезава с останалите. И, о! Много от тях ще надмине. Колко уверенност и самостоятелност само ще и придадат тези години на самота и уединение. А предстоящата и подготовка в лагера ще бъде "стартовият капитал".
През цялото време от както я остави на дивана...дори и да не го показваше или по-скоро се опитваше да не го показва. Но ако в този момент се загледате в очите му, ако внимателно се загледате в тях сред бойните пламъчета ще успеете да различите нотка на загриженност. Да, точно така, загриженост. Арес не беше глупав. Нищо, че го описваха като немислещ ами направо действащ на бойното поле. Да добавим и факта, че е бог. Той усещаше, че е виновен в случващото се. Как ли? Просто знаеше. Но дали точно виновен, съдейки по интонацията на...
С кимване той отново се скри зад вратите на кухнята, веднага щом тя помоли за още вода. Скоро се върна и седна до Авалон. Случващото се не влизаше в плановете му. Ама никак даже.
- Какви бяха тези стонове? - Произнесе мъжа със спокоен тон, подавайки напълнената чаша с вода на момичето и накланяйки глава на една страна. Гледаше я внимателно, едвам ли не без да сваля очи от нея. Не. Определено този мъж не беше сред онези на които с удоволствие някой би споделил нещо лично. А за момичето сигурно той е последният на когото ще сподели каквото и да е. Но това не го спираше. Искаше и щеше да получи отговор на въпроса си. Няма да ви е за пръв път ако спомена, че боговете могат да бъдат жестоки. Много жестоки, когато искат да получат нещо. Не, Арес не желаеше да я наранява. Ще я наблюдава. Няма да бъде жесток към момичето. Макар и се справяше точно с тази роля за сега достатъчно добре. Но нежността също не е за него. Този бог бе рязък и този факт беше известен на всекиго.

П.п. Къси? Ще се смееш на това!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Авалон.
Полубог (R)
Полубог (R)
avatar

Име на героя : Авалон Фрост
Брой мнения : 5
Join date : 24.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Всеки стар дом има своите легенди и своите призраци...   Сря 26 Ное 2014, 18:32

Тя просто стоеше и го гледаше.Че какво можеше да му каже? "Е как какви стонове?Попаднах в едно от предните видения които имам от шест години насам...в него ти беше с поредната жена.И между другото както винаги бе невероятен,та чак ми се прииска да си и с мен"...определено не!В никакъв случай не можеше да му каже нещо такова.Затова просто прехапа долната си устна и повдигна рамене след което отпи от наново напълнената чаша с вода.
- Благодаря. - промълви и леко разклати чашата пред него за да покаже за какво точно благодари.Вместо да обсъжда случилото се тя отново огледа гривната. - Значи копие, а? Интересно.
Все пак трябваше да започне някакъв разговор който да не е свързан със случилото се преди малко.Дори да не се приближава до това.Все пак определено не и се разказваше на Арес такива...лични неща.Особено в които бе замесен и той,по толкова...интимен начин.
Изправи се и земята се завъртя пред очите и,но остана права за нейно най-голямо изумление.Направи няколко несигурни крачки напред,поемайки си въздух,но някак си всичко това бе мъчение за нея.Както винаги ставаше след видение - тялото я болеше ужасно,сякаш някой я е ръгал с нож отново и отново.Слва Богу не кървеше ... иначе Арес сигурно щеше да си изкара акъла,особено като не намереше източника на кръвта.
Чашата се изплъзна от ръцете и и се разби на пода,оплисквайки наоколо с вода ,но самата Авалон отново започна да губи почвата под краката си...или по-скоро - подът.С голямо усилие се застави да стои права,докато главата и се маеше.
- Съжалявам... - промълви. - Много съм непохватна...веднага ще почистя!
Въпроса бе как ще почисти като дори не можеше да се задържи на краката си?Дали пък не трябваше да каже на бога на войната истината?За това какви са дарбите и,а не какво наистина бе станало преди малко и какво бе видяла...може би.Но защо?Малко хора знаеха какво всъщност умее - или по-скоро не - тя.Пък дори и да му кажеше ,той най-вероятно щеше да иска от нея да се научи да ги използва...,а тя се плашеше до смърт от тези проклятия.
- Защо всъщност реши да се прибереш?Имам предвид...рядко си тук... - мрънкаше си тя под нос,уж говореше на него,но се съмняваше,че той я чува с това тихо говорене.И все пак някак си силите и не стигаха за нещо повече.Чувстваше се като труп след този отвратителен ден,но нямаше да каже "няма на къде да стане по-зле" защото винаги имаше на къде,особено след тази реплика.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mr. War
Бог
Бог
avatar

Име на героя : Арес/Марс
Брой мнения : 45
Join date : 24.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Всеки стар дом има своите легенди и своите призраци...   Сря 26 Ное 2014, 19:51

Той кимна. Копие. Какво друго очакваше? Меч, лък, кинжал? Тези не бяха по вкуса на Арес. Така, че копие. На което обърна доста внимание, трябваше да е достатъчно голямо за да има полза от него, но и достатъчно малко за да може момичето да се оправя с него удобно, за да не е прекалено тежко за едно момиче. Дано е оцелил с избора. Иначе щеше да е лошо, много лошо. Погледа му неволно се стрелна към дясната му ръка. След като Авалон си сложи гривната, тази на Арес започна да свети по силно. Черната гривна показваше, че с този който носи еквивалента и е добре. Светейки по силно. Поне така би трябвало да е, така беше замислено. Всичко беше наред. Плата на черната му риза съвсем леко пропускаше светлината. Арес мина с ръка през леко наболата си брада и премести поглед към Авалон, която вече бе станала. И кога успя? Това момиче от поглед и на сегунда не трябваше да се изпуска. Иначе се пропускат много подробности. Чашата, която тя държеше падна и парчетата се разлетяха по пода. Какъв интересен пъзел. На това момиче не трябваше да се дават чупливи неща. Не, че му бе жал, не. Да експерементира с здравината на стъклото и порцелана колкото си поиска.. Само да не вземе да се нарани самата. Но и да "екипира" цялата къща с вещи за деца под три години нямаше да е лесно. Мъжа издиша шумно и поклати с глава.
- Остави това. - Арес се изправи и хвана момичето през кръста. За всеки случай. Така определено ще се чуства по-сигурен, че няма да прави опити да се строполи на земята. Идеята тя да се разхожда не беше добра. Съвсем даже. - Да не съм те видял да ставаш. - Промълви бога не толкова строго колкото изглеждаше това изречение. Огледа парчетата стъкло по пода. Не искаше да я уплаши и колкото и да е странно го бе грижа как се чуства. Макар и на нея това по никакъв начин не и помагаше. Арес повдигна краката на момичето от пода и ги положи на дивана.
- Ти порастваш. - Мъжа повдигна рамене. Не, че това за него беше безразлично, дори обратното. Авалон порастваше и бога на войната искаше да е сигурен, че тя ще се справи добре. Като за начало с пристигането към лагера. - Искаш да си тръгна ли? - О не, дори и да му отговори с "да". Арес нямаше да го направи. Колкото и да иска, нямаше да я остави. Докато не се увери, че не е дошъл напразно. А и тя пропусна да му отговори.
Нали споменах, че този бог бе рязък. Ужасно рязък и не особенно учтив по отношение на останалите. И сега щеше да го докаже. - Избегна да отговориш на въпроса, който ти зададох. - Арес повдигна вежди, стоеше до дивана на който лежеше Авалонн и не сваляше очи от нея. Няма да се откаже, докато не получи отговор.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Авалон.
Полубог (R)
Полубог (R)
avatar

Име на героя : Авалон Фрост
Брой мнения : 5
Join date : 24.11.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Всеки стар дом има своите легенди и своите призраци...   Чет 27 Ное 2014, 20:03

Авалон се сви на дивана и затвори очи.Усети,че се унася,но не искаше да заспива.Затова се насили да гледа на някъде и уж да вижда нещото пред себе си.Сравнително се получаваше.
- Не. - изрече след време на думите на наставника си. - Даже ми е приятно.Имам предвид,че почти не те познавам...рядко се виждаме и обикновено си стоя сама тук...и си изкарвам ангелите.
Какви ги говореше?Какво му разкриваше?И тя не знаеше,бе объркана и направо и идеше да закрещи.Не издържаше,просто не издържаше.Ако не бе свикнала да е сама и да няма на кого да споделя до сега да е хванала Арес и да е измокрила дрехите му със сълзите си и надула главата му с мрънканията си.
- Боговете и техните деца имат специални дарби нали? - попита с любопитство тя.Не бе особено наясно какви дарби съществуват и кой каква притежава,освен за братовчедка си и леля си,които и до ден днешен гледаха накриво малката задето бе - как го казваше леля и?Откраднала - дарбата на братовчедка си. - И как се справят другите пулобогове с такива ... дарове от боговет?
Малката започна да сменя каналите на телевизора и накрая попадна на една анимация на Дисни,бе за Атлантида.Как се водеше изцяло името,Авалон не помнеше,но определено харесваше детското.Вярно,че предпочиташе тези с песничките,но и това ставаше.Загледа се към екрана където онея камъни тепърва правеха Кида на фенерче което ще унищожи - и защити - всичко. Дали пък Арес си имаше любима анимация? Може би тази с Херкулес? Там определено не го бяха представили в най - хубава му светлина... за разлика от жена му Афродита разбира се. Тя навсякъде беше перфектна. Хм.. или той не си падаше по тея неща...май определено не ,като знаеше Авалон какво правеше през повечето време.Къщата бе голяма,а тя вече се опитваше да не докосва нищо,страхотно.Направо страхотно.
Тя усети глад,надигна се леко и внимателно впивайки очите си в демона.Усмихна се леко и то доста невинно.
- Ще ми донесеш ли нещо за ядене? - Обикновено не ядеше много и когато него го нямаше,хладилника и шкафовете бяха празни.Сега обаче - обикновено след като се осъзнаеше къде се намира след някое видение огладняваше - искаше всичко да е пълно от горе до долу. И за щастие той бе донесъл пликове с храна, макар и тя така и да не бе видяла какво точно има в тях. Не знаеше какво точно и се яде, салата може би... или може би не. Чу само стомаха си леко да къркори и се засмя, но смехът и не бе звънлив и жизнен, а някакво жалко подобие. Сякаш някой мъртвец се смееше на Хлоуин.
- Може би трябва да се прибираш по - честно знаеш ли?! - усмихна се насреща му, но след миг се изчерви. Защото колкото и да искаше да се измъкне от въпроса му, той определено държеше на отговора си. Тя се заигра с пръстите си. Притесняваше се, не знаеше какво точно. - Да, онези стонове... ами аз съм мазохист знаеш ли? И много обичам да се бутам в разни работи зареди самата болка, това ми доставя невероятно удоволствие. Трябва да опиташ някой път.
Всъщност в гласът и се долавяше ирония, колкото и да искаше това да звучи като истина. Затова и може би стисна устни и закима с глава в знак на съгласие на току - що изреченото. Колко пък за луда щеше да я сметне. Все пак не можеше да му каже истината, тя бе много по - плашеща от тази направо малоумна лъжа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Всеки стар дом има своите легенди и своите призраци...   

Върнете се в началото Go down
 
Всеки стар дом има своите легенди и своите призраци...
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Светът на Богове и Герои :: Домове-
Идете на: